Whiskeytemple_Vladimir 
Все повече ще се чува за този сравнително малък производител. Отскоро част от гамата му се внася и в България, но стъклото от снимката представя една изминала епоха. Уискито е било пуснато на пазара някъде през октомври 2008г. от предишния му собственик /компанията „Мъри Макдейвид“/, когато се е търгувало за под 50 паунда. Забележете – през октомври е дебютирало, през октомври съм го отлял и през същия месец, но вече през 2017г. го опитвам. Сега сайтове на запад му търсят почти 300 британски лири. Да речем, че се води рядкост и това обяснява чутовното му поскъпване.
По-особеното при него е, че е било част от 6 ботлинга, обединени под името „Cuvee 16“. Всеки от тях изначално е отлежавал в бъчви от бърбън, но финалният период на стареене е преминавал в бъчви от реномирани френски винопроизводители от района на Бордо /по регулация известен и като First Growth/. Човекът зад „Мъри Макдейвид“, Марк Рейниър, се е ползвал с контакти сред винарите от Франция и тези си познанства е използвал при избора на френски бъчви. Течността от снимката в началото е финиширала стареенето си в бъчви от шато Ла Тур /Chateau Latour/ – бъчви от „Pauillac“. Виненият производител има почти древна история, част от която е пресъздадена на задния етикет на бутилката.
Дестилерията Bruichladdich се намира на о-в Айла /произнася се Брухлади/. Онзи остров с изключително „торфените“ /т.е., ечемикът за уискито се суши на скара, под които гори огън, захранван от сухи торфени буци/ уискита. Знаете, че не съм им такъв фен, независимо, че ги намирам за доста интересни. Основана е през 1881г. от членове на фамилията Харви – Робърт, Уилям и Джон, като собствеността въру дестилерията остава семейна до 1929г., през която година проиводството спира. Фамилията пък потомствено се занимавала с дестилирането на уиски /по данни още от 1770г./, което означавало само едно – натрупан опит, който да бъде материлизиран в качествен продукт. През 1938г. била продадена на Хатим Атари, Дж. Хобс и Александър Толми за 23000 паунда.
В следващите десетилетия собствеността се сменяла неколкократно, като през 1975г. била придобита от „Whyte & Mackay“. През 1995г. отново затворила врати и през 2000г. била продадена на консорциум, носещ името „Bruichladdich Distillery Co. Ltd.“ /ръководна роля, в който имал независимият бутилировач „Мъри Макдейвид“, основан от Марк Рейниър/ за 6,5 милиона паунда. Новите собственици решили да въздигнат дестилерията
до нови висоти и за директор бил назначен Джим Макеван, трупал опит на сходна позиция в съседната дестилерия на Bowmore.
През 2001г. мощностите отново оживели и продукцията се възродила. И така до 2012г., когато дестилерията била придобита от „Remy Cointreau“, но вече за сумата от 58 млн. паунда. Рейниър напуснал, тъй като не бил съгласен с политиката на новия собственик и насочил усилията си към възраждането на ирландската уиски индустрия с проекта си „Waterford distillery“.
Наследството, което Рейниър оставил била практиката произвежданото малцово уиски да не се оцветява с карамел Е150, да не се пречиства посредством технологията на студената филтрация и да се бутилира при поне 46% алкохолно съдържание. При този стандарт е предложено и 16-годишното уиски, пропило статия № 640 в блога Храм на уискито. Освен всичко изброено, благинката носела и лек намек за ползваните торфени буци – малцът за производството `и бил слабо опушен. Общият брой произведени бутилки бил 12 000, а моята мостра е пълнена от шише № 1939. И за финал – очаквайте ревюта и на Cuvee E. Единствено Cuvee C остава недостъпен, тъй като бе вече изпит.
Аромат – нежен червеноплодов профил, нотки зрял грейпфрут, млечен шоколад с червени плодове, приятна пикантност и дървесност, сладкарски подправки, захарен памук, захарно петле, плодова близалка с вкус на ягода или малина, гроздов сок, винен нюанс. Напомни ми на Glenmorangie Nectar D`or. Долових сладост, ванилов сладкиш с кайсии или прасковен компот. Мирисът се доминира от плодовите нюанси. Намек за бяло порто, зелени подправки, нотка ацетон, канела, стафиди, сочни круши, сок от круши, орехи, влажна дървесина, а с течение на времето усещането за червени плодове се засили. С вода – щипка опушеност, печени фъстъци, дори фъстъчено масло, карамел, кленов сироп, намек за шоколад, сушени фурми и сливи, а зад тях прозира свежест и малцов спомен. Вкус – обилна сладост в началото, слаби танини и дървесност, пикантност, сок от жълти плодове /круши, ананас и ябълки/, мед, далечен спомен за пушек, препечено. Не след дълго се разви сухота, нотка цитрусова кора. При второто отпиване пикантността се засили, а сладостта отстъпи пред танините. С вода – по-слаба пикантност, сухота, лакта и сладък жълт плод. Финал – среден, почти лишен от сладост. Заменена е от танини, тъмен шоколад, намек за опушеност, пикантност, нотка свежест, свежа ябълка или круша, ананас, малц, остатъчен спомен за праскови и горчив бадем. С вода – малц, повече свежест и съвсем слаба сладост.
Оценка: 87/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: варира.
В обобщение: уиски на противоположностите. Носът предполага нежен плодов и обилно сладък профил, докато вкусът и послевкусът носят дървесност, танини, пикантност и сухота.
