Dark Mode On / Off

Bruichladdich 16 y.o. Cuvee B single malt whisky

 Реших вчера да опитам нещо по-разчупено, но същевременно класно, нещо по-рядко срещано.  И така се озовах седнал през шкафчето, където съхранявам миниатюрите си – било то фабрично запечатани или отлети от мен. Вече са доста оредели, защото не съм зареждал отдавна и очаквам времето около Уиски феста, за да набавя още малцови провизии. Броят им намаля, но все още се намира по някое стъкълце с вкусотия и за мой късмет забелязах, че точно преди година, бидейки гост на бар Мастърпийс, съм захранил бъдещите статии в блога с няколко семпълчета с Брухлади, част от които са налични в блога. Да си призная, покрай многото други ангажименти понякога губя представа какво точно съм пълнил и често успявам да се изненадам, отваряйки вратичката на шкафа. Та, именно с представител на дестилерията Брухлади /Bruichladdich/ днес ще ви разнообразя, която стоеше на разположение от началото на миналия ноември. Тогава още не разполагах с фотоапарата си и снимките, които съм направил не са толкова добри, колкото настоящите. И все пак са повече от прилични за целите на любителските ми ревюта.


 Все повече ще се чува за този сравнително малък производител. Отскоро част от гамата му се внася и в България, но стъклото от снимката представя една изминала епоха. Уискито е било пуснато на пазара някъде през октомври 2008г. от предишния му собственик /компанията „Мъри Макдейвид“/, когато се е търгувало за под 50 паунда. Забележете – през октомври е дебютирало, през октомври съм го отлял и през същия месец, но вече през 2017г. го опитвам. Сега сайтове на запад му търсят почти 300 британски лири. Да речем, че се води рядкост и това обяснява чутовното му поскъпване. 

 По-особеното при него е, че е било част от 6 ботлинга, обединени под името „Cuvee 16“. Всеки от тях изначално е отлежавал в бъчви от бърбън, но финалният период на стареене е преминавал в бъчви от реномирани френски винопроизводители от района на Бордо /по регулация известен и като First Growth/. Човекът зад „Мъри Макдейвид“, Марк Рейниър, се е ползвал с контакти сред винарите от Франция и тези си познанства е използвал при избора на френски бъчви. Течността от снимката в началото е финиширала стареенето си в бъчви от шато Ла Тур /Chateau Latour/ – бъчви от „Pauillac“. Виненият производител има почти древна история, част от която е пресъздадена на задния етикет на бутилката.

 Дестилерията Bruichladdich се намира на о-в Айла /произнася се Брухлади/. Онзи остров с изключително „торфените“ /т.е., ечемикът за уискито се суши на скара, под които гори огън, захранван от сухи торфени буци/ уискита. Знаете, че не съм им такъв фен, независимо, че ги намирам за доста интересни. Основана е през 1881г. от членове на фамилията Харви – Робърт, Уилям и Джон, като собствеността въру дестилерията остава семейна до 1929г., през която година проиводството спира. Фамилията пък потомствено се занимавала с дестилирането на уиски /по данни още от 1770г./, което означавало само едно – натрупан опит, който да бъде материлизиран в качествен продукт. През 1938г. била продадена на Хатим Атари, Дж. Хобс и Александър Толми за 23000 паунда.

 В следващите десетилетия собствеността се сменяла неколкократно, като през 1975г. била придобита от „Whyte & Mackay“. През 1995г. отново затворила врати и през 2000г. била продадена на консорциум, носещ името „Bruichladdich Distillery Co. Ltd.“ /ръководна роля, в който имал независимият бутилировач „Мъри Макдейвид“, основан от Марк Рейниър/ за 6,5 милиона паунда. Новите собственици решили да въздигнат дестилерията
до нови висоти и за директор бил назначен Джим Макеван, трупал опит на сходна позиция в съседната дестилерия на Bowmore.

 През 2001г. мощностите отново оживели и продукцията се възродила. И така до 2012г., когато дестилерията била придобита от „Remy Cointreau“, но вече за сумата от 58 млн. паунда. Рейниър напуснал, тъй като не бил съгласен с политиката на новия собственик и насочил усилията си към възраждането на ирландската уиски индустрия с проекта си „Waterford distillery“.

 Наследството, което Рейниър оставил била практиката произвежданото малцово уиски да не се оцветява с карамел Е150, да не се пречиства посредством технологията на студената филтрация и да се бутилира при поне 46% алкохолно съдържание. При този стандарт е предложено и 16-годишното уиски, пропило статия № 640 в блога Храм на уискито. Освен всичко изброено, благинката носела и лек намек за ползваните торфени буци – малцът за производството `и бил слабо опушен. Общият брой произведени бутилки бил 12 000, а моята мостра е пълнена от шише № 1939. И за финал – очаквайте ревюта и на Cuvee E. Единствено Cuvee C остава недостъпен, тъй като бе вече изпит.

 Аромат – нежен червеноплодов профил, нотки зрял грейпфрут, млечен шоколад с червени плодове, приятна пикантност и дървесност, сладкарски подправки, захарен памук, захарно петле, плодова близалка с вкус на ягода или малина, гроздов сок, винен нюанс. Напомни ми на Glenmorangie Nectar D`or. Долових сладост, ванилов сладкиш с кайсии или прасковен компот. Мирисът се доминира от плодовите нюанси. Намек за бяло порто, зелени подправки, нотка ацетон, канела, стафиди, сочни круши, сок от круши, орехи, влажна дървесина, а с течение на времето усещането за червени плодове се засили. С вода – щипка опушеност, печени фъстъци, дори фъстъчено масло, карамел, кленов сироп, намек за шоколад, сушени фурми и сливи, а зад тях прозира свежест и малцов спомен. Вкус – обилна сладост в началото, слаби танини и дървесност, пикантност, сок от жълти плодове /круши, ананас и ябълки/, мед, далечен спомен за пушек, препечено. Не след дълго се разви сухота, нотка цитрусова кора. При второто отпиване пикантността се засили, а сладостта отстъпи пред танините. С вода – по-слаба пикантност, сухота, лакта и сладък жълт плод. Финал – среден, почти лишен от сладост. Заменена е от танини, тъмен шоколад, намек за опушеност, пикантност, нотка свежест, свежа ябълка или круша, ананас, малц, остатъчен спомен за праскови и горчив бадем. С вода – малц, повече свежест и съвсем слаба сладост.

 Оценка: 87/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: варира.

 В обобщение: уиски на противоположностите. Носът предполага нежен плодов и обилно сладък профил, докато вкусът и послевкусът носят дървесност, танини, пикантност и сухота.  

Happy malt Monday, mates. Not the easiest start of the week, but it’s about to finish with style. By saying „with style“ I mean I had another interesting dram: Bruichladdich First Growth Cuvee B: Pauillac (Chateau Latour) 16 y.o. single malt #whisky . Released many moons ago this fellow costed around 50 £ back than. Now it’s discontinued. As you know it’s part of six bottlings, offered by Bruichladdich under the name „First Growth“ just to highlight that they spent some time in #bordeaux wine casks. This Bruichladdich is bottled at 46% ABV, without colorant and without chill filtration. And I must say I found it to be very enjoyable. If I have to describe it, I would use the term contrast. What I mean is that its aroma suggests that it would be quite an easy sipper. Lots of red fruits, milk chocolate, cotton candy, caramel and strawberry lollipop. Some juicy grapefruit, cinnamon, peach compote, pears and cooking spices. The palate and the finish on the other hand offered more oak, tannins, spices like ginger, dryness, hints of smoke, pineapple, bitter almonds, but close to none sweetness on the aftertaste. It’s like an autumn day: cold and warm at the same time. Lovely. Cheers! 🙂 #bruichladdich #laphroaig #lagavulin #scotch #scotchwhisky #whiskybar #instagood #bordeaux #french #france #wine #wineporn #whiskyporn #macallan #bourbon #cheers #lollipop #strawberry #pauillac #singlemalt #lovescotch #visitscotland #drinks #alcohol #loveit #tasting #instadrink #cocktails #loveit #glenfiddich
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram