Whiskeytemple_Vladimir 
Красотата на уискито е в неговото разнообразие и тъкмо поради това днес ще си позволя да ви занимая с високоградусния бърбън Ноб Крийк. Много от колегите-любители на уискито пренебрегват американските интерпретации на вкусната напитка /бърбън, тенеси уиски, ръжено, пшенично уиски/ и може би не биха спрели избора си върху него, но аз съм по-особен чешит и обичам да тествам сетивата си с разнообразие. На мнение съм, че на пазара има доста добри бърбъни, които си струват да бъдат опитани не само заради по-достъпната им цена, а и защото предлагат друг вид изживяване, съпоставени с напитките от Шотландия или Ирландия.
Несправедливо ми се струва базираните на царевицата течности да се обозначават като „царевичак“. За мен, производството на бърбън в някаква степен е по-трудно от това на шотландско или ирландско уиски /разбирайте всяко друго уиски, извън бърбъна и тенеси уискито/ и именно поради това то печели вниманието ми. Предполагам сте наясно, че категорията на „стрейт“ бърбъните /straight bourbon/, какъвто е и Ноб Крийк, подлежи на по-строга регулация от роднините им от другите части на света. Стрейт бърбъна се произвежда от минимум 51% царевица в кашата, никога не може да съдържа оцветител и винаги отлежава в нови обгорени бъчви от американски дъб. Да съхраняваш алкохол в нови бъчви е опасна игра, усвояването на която изисква сериозни умения. Дървото в случая е активно и бързо отдава цвят, ванилия и карамел. Същото това дърво може да се превърне и във враг, ако дестилатът престои повече в бъчвата, в резултат на което би прихванал повече пикантност, горчивина и танини, които не са по вкуса на всеки. За щастие, климатичните условия в американските щати Тенеси и Кентъки позволяват по-бързото съзряване на уискито, елиминирайки необходимостта от дълго стареене, което се практикува в Шотландия. А то е по-продължително и по причина, че производителите от Великобритания закупуват вече ползвани бъчви от бърбън, при които химичните съединения в дървото вече не са толкова активни и позволяват отлежаване за десет и повече години, без опасността на уискито да се превърне в пикантно-горчива бомба, какъвто риск стои пред бърбън производителите /климатът също предполага по-дълго стареене/.
Сещам се за още една особеност при производството на стрейт бърбън – практиката да се ползват друг вид бъчви за финиширане на съзряването му не е силно разпространена. Не съм сигурен дори дали ползването на бъчви от друг вид напитка препятства квалифицирането на течността като „стрейт бърбън“. За сметка на това, шотландската регулация не поставя пречки пред ползването на дъбови бъчви, съхраняващи някога всякакъв вид вкусотии /подсилени и обикновени вина, коняк, ром, калвадос/. Правилно подбрани те биха богли и на практика придават различни краски на дестилатите, с каквито не могат да се похвалят благинките от Кентъки, което изисква още повече усилия от страна на американските производители, за да се удовлетвори все по-претенциозния човешки вкус.
И докато разсъждавах по темата и радвайки се на снега, реших да опитам „новия“ Ноб Крийк, документиран в хармония с чашата на фона на поредната красива зимна вечер. Knob Creek се предлага отдавна в България, но преди носеше означение на възраст – беше 9-годишен и именно такъв вече ревюирах в блога преди повече от година и няколко месеца. Поради недостиг на старо уиски, хората от Beam Inc. премахнаха означението на годините на дестилата /преди бяха изписани на мястото на червения надпис от етикета/. Това ми подсказа, че опитаната от мен течност е по-млада от някогашния Knob Creek 9 y.o. За щастие и двете вариации са стрейт бърбън, произведени от каша, вкюлчаваща царевица, ръж и ечемик, и бутилирани при 50% алкохолно съдържание. Споменах известната ни марка Бийм, тъй като Ноб Крийк е марка бърбън, произвеждан от Beam Inc. – същите, дарили на света Jim Beam. Заедно с Booker`s, Baker`s и Basil Hayden, Крийк формира премиум ориентираните бърбъни на Джим Бийм.
Аромат – мед, ръж боров мед, борови иглички, свежест, печени фъстъци, десерт с фъстъци, сладост, ферментиращи праскови, череши, сладко от сини сливи, ванилия, спомен за тъмен ром от типа на Ел Дорадо, разредител, нотка банан, спиртност, зряла праскова, тирамису и сушени тъмни плодове. С вода – дървесност и канела. Вкус – интензивен, масленост, сладост, ръж, дървесност и слаб спомен за шкаф, череши, но по-скоро като коктейлните им вариации, слаби танини. Заради високия градус алкохолът изсмуква влагата от езика и създава чувство на сухота. С вода – сладост, ръж, чили и повечко танини. Финал – къс до среден, слаби танини, пикантност, масленост, силна сладост, прасковена-черешова нотка, спомен за цитрус. С вода – бонбони виолетки, още масленост, цитрусова кора и горчивина, която се засили. Асоциация с горчиви бадеми и марципан. Спомен за варена царевица.
Оценка: 84-85/100. Цена: между 50 и 60 лв.
В обобщение: приятна изненада. Бърбън за студено време, при който добавянето на вода отключи по-силна горчивина.
