Dark Mode On / Off

Kilchoman 2012-2020 Madeira finish single malt whisky /cask # 182 for Bulgaria/

 

 Снегът си замина преди няколко дни, но пък снимките, които направих при една от красивите зимни виелици си стоят и са на наше разположение, за да ви представя във вид на изображение младоликия представител на Айла школата – малцовото уиски на дестилерията Килхоман /Kilchoman/. Тази сравнително нова дестилерия, възникнала едва през 2005г., вече смело се настани в блюдото на любителите на опушеното уиски, предлагайки уиски на щедър градус, съчетан обикновено с пълно или частично винено отлежаване. Под „частично“ имам предвид финиш във винени бурета. Та, този производител със сравнително кратък жизнен път до момента вече предложи на вниманието ни и първия си ботлинг, пълнен за нашия пазар – уиски с висока опушеност, преминало през двойната благословия на началното отлежаване в екс-бърбън буре и финиш в бъчва от португалското вино мадейра. Първа по реда си, тази версия на Килхоман получи своето резонно продължение и с втора бутилка, напълнена за България – тя обаче произлиза изцяло от бърбън бъчва и винени настройки при нея отсъстват. Подрадзбира се, че ще попадне в блога под формата на уиски представяне, но това ще се случи малко по-късно. Сега нека се концентрираме върху уискито от горната снимка.
 
 Да се бутилира уиски за отделен пазар, било то под формата на отделна бъчва или на комбинация от няколко, е широко използвана практика от голяма част от уиски производителите. Килхоман не правят изключение и вече неколкократно са предлагали благинки за отделни пазари, а в средата на 2020г. дойде и нашият ред. Възможността да опитваме подобни версии намирам за чудесна и не се колебах дали да си грабна едно стъкло. Лятото не е удачен избор за сериозно опушени уискита и след като отворих бутилката в изминалия юнски ден, я оставих настрани в изчакване на подходящото зимно време. А то настъпи в края на изминалата седмица.
 
 И тъй като не сме се събрали да си говорим в стихове, преустановявам встъпителните си слова и преминавам към детайлите на уискито. Било е дестилирано на 12.04.2012г. и след първоначалното отлежаване в бърбън бъчви и финалния етап на мадейра доотлежаване, бива бутилирано на 24.01.2020г. при малко по-малко от 8 навършени години. Матурацията преминава в малка бъчва, от която са произлезли 264 бутилки. Моята е с № 70. Цветът на уискито е естествен и то не е студено филтрирано. Отразено е на лицевия етикет. Вода не е добавяна преди бутилиране и градусът е този на самата бъчва – 54.4%. Отделно от това, информацията на производителя сочи и опушеността на малца – 50 феноли на милион.
 

 Аромат – осезаем плодов мирис, напомнящ ми на сладко от вишни или череши, червени боровинки, червени сливи, сладост. Усеща се интензивно. Опушеността напомня на дим и сажди. Долових още нотки портокал, карамел, мента и препечена филия със сладко от червен плод. Прилика с напитка с мирис на малина. Смола, тамян, крем брюле или крем карамел. Уискито „ухае“ на зима с опушения си нрав. С вода – повече плодове, дори намек за тъмен плод, игрив алкохол, нафталин. С още вода – плодовите нотки са водещи, стои още по-игриво, като разгадах и асоциация с бонбони „тик-так“. Вкус – обилна начална сладост, последваща цитрусова нотка като от портокалова кора, джинджифил, солидна опушеност, мента, червено грозде, солидна опушеност. С вода – сладост, червен плод, карамел, чили, опушеност. С още вода – без съществена промяна. Финал – траен, пикантност, цитрус, слабо нагарчащи кайсиеви ядки, сладост, опушеност, слаба киселинност, спомен за опушено месо и зелена свежест. С вода – цитрус, сушен червен плод, опушеност и още асоциации с накиселяващ портокал. С още вода – аналогично развитие.

 
 Оценка: 87/100 /последайте линка за още подобни статии/. Цена: около 160 лева.
 
 В обобщение: опушена бомба със сериозно винено влияние. Уиски за студено време.  
 
 
 
 
   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram