Dark Mode On / Off

Kilchoman 2010 single bourbon cask #430/2010 Bulgarian exclusive single malt whisky

 Ще завърша малката ни поредица от ревюта на опушени уискита от Айла, започнала с предходното представяне на Laphroaig 10 y.o. CS, batch 014, с описанието на пълнения за нашия пазар 10-годишен Килхоман. На етикета му калкулацията на възрастта е пропусната, но е видно, че е бил дестилиран на 19.08.2010г. и е бутилиран на 09.10.2020г. – т.е, юнакът е навършил тази крехка на пръв поглед възраст, която обаче намирам за чудесна сцена за изява за благинките от може би „най-опушения“ остров. Към тези години и при едно бърбън отлежаване, какъвто е случаят със споменатия Лафройг и с малца от днешната статия, характерът на уискито и високото съдържание на феноли /мярката, чрез която се дефинира въздействието на торфа върху сушащия се ечемик/ успяват да грейнат най-ясно. Зависи от предпочитанията ни обаче как ще възприемем тази „светлина“. За някои хора натрапчивият мирис на изгорения торф е божествен дар, докато за други е по-скоро изпитание или пък мъчение. Но ако харесвате Лагавулин, Лафройг, Порт Шарлът или Ардбег, няма причина да не опитате и Килхоман. Първо, защото предлага аналогично изживяване и доста сериозно ниво в категорията на „опушените чудовища“ /моля ви, не сравнявайте опушената школа с уискитата, при които влияние на торф не е влагано – двата отбора играят в различни първенства/ и второ, защото ще ви излезе по-достъпно от някой по-лъскав ботлинг от споменаните марки. 

 Това не е първият Килхоман, който получаваме. Ако си падате по заигравката на вино и силен фенолен тупаник, потърсете и предходното издание, което бе преминало през финиш в бъчви от мадейра. Разказвал съм и за него тук. Разлкитата между двата представителя на дестилерията е в подхода към отлежаването. При уискито от днешното повествование е ползвана също една единствена бъчва, но този път тя някога е съхранявала бърбън. Номерът ѝ е 430/2010 и от нея са произлезли 248 бутилки – моята е 22-рата по ред. Уискито няма добавен карамел е150а. Бях забелязал, че хора се питат дали липсата му е позитив. Визирам не до там запознати с уиски ежедневието. Разбира се – добавянето на оцветител е напълно ненужен подход при презентирането на малцово уиски, особено на малко по-скъпото. Редно е цветът на уискито да се дължи единствено на взаимодействието между зърнен спирт и сърцевината на дървото, а възможните разлики в отделните партиди да се обясняват на етикета. Но за компаниите, които практикуват законово признатото „боядисване“, е по-лесно да добавят някакво количество от карамела преди бутилирането на уискито и да ни обясняват за наситения му красив цвят, знаейки, че повечето хора залагат първосигнално на тъмните версии, вярвайки че са по-отлежали и качествени, което е един от митовете в уиски вселената. Знам, че тази тема я дъвча често, но искам хората, които инцидентно търсят информация, да са наясно с триковете в бранша.

 Вън от горното, конкретното уиски не е студено филтрирано, което означава, че при охлаждането му и при разреждането му с вода до 45% и по-надолу, то ще се замъти. Напълно естествен процес, който показва, че естествените мастни съединения от зърното не са били премахнати. Градусът на благинката е 56.3%.

 Аромат – спомен за лимон, лимонов сладкиш, ванилия, свежи жълти плодове и силна опушеност, напомняща ми на огнище. Слаб медицински нюанс като от мехлем за мазане. Пикантност, сладникаво усещане като от плодова дъвка, борова дървесина, леко охлаждащо усещане, спомен за йогурт с жълти плодове /кайсии/, ванилов крем и далечна асоциация с нафталин. С вода /добавях я на два пъти/ – малц, печен десерт, сладникаво-накиселяващ плод, опушеност и слаба асоциация с горчица. Вкус – пиперлив, интензивен, прах, сладост, слаба минералност, плодово усещане от жълтата гама, слаби танини. С вода – сладост, по-слабо усещане за чили, още опушеност и нотки накиселяващ лимон. Финал – среден до траен, лимонена кора, сладост, пикантност, свежест, марципан и сериозна опушеност. С вода – обгорено/ препечено хлебче, плодов мотив, лимон, свежест, сладост, лека тревистост, а след второто добавяне на водата и малко повече танини и пикантност.

 Оценка: 87-88/100. Цена: между 170 и 180 лева.

 В обобщение: „чиста“ опушена бомба със сладникаво-лимонен облик. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии