Whiskeytemple_Vladimir 
Не помня откога не съм ви представял уиски от марката-символ на тенеси уискито, Джак Даниелс, но днешният топъл ден се оказа подходящия повод за това, още повече, че в момента хората от Браун-Форман се готвят да почетат 150-годишнината от полагането на основите на дестилерията, в т.ч. пускайки и на пазара и на лимитиран ботлинг, бутилиран при 50%, който вече радва западните фенове. Цената му не е никак ниска /100 долара – повече от 100 евро в Европа/, но съм сигурен, че бутилката бързо ще изчезне от рафтовете /вижте я как изглежда на долната снимка/. Е, колкото и да искам да ви я представя засега не мога да го направя, но пък разполагам с готов материал за друго 50-градусово уиски на добрия стар Джак, което по мое мнение е едно от най-добрите сред портфолиото на компанията от Тенеси. Днес ще си поговорим за Jack Daniel`s Single barrel silver select Tennessee whiskey или с други думи: Джак пълнен само от една бъчва, подбрана сред многото други заради завидните си качества и бутилиран при 50%. И да не забравяме – в натуралния си цвят, тъй като за тенеси уискито важат същите нормативи, които регулират и т.нар. „стрейт бърбън“ /straight bourbon/, забраняващи ползването на оцветител, каквато практика е разрешена в останалите части от света за различните разновидности на уискито.
 |
| юбилейният ботлинг, снимка от joesdaily.com |
Историята на марката е повече от интересна. Истинското име на човека-символ на производството на уиски в САЩ е Джаспър Нютън Даниел, чието прозвище било Джак. Родил се в голямо семейство през 1850г., като имал още 11 братя и сестри. Майка му починала рано и след десетата си година започнал да се подготвя да усвои търговския занаят. Бил ангажиран с помощ в бакалията на лутерански проповедник в Линчбърг, Тенеси. Отецът се занимавал уи с дестилилирането на алкохол. В тази област щял да се развие и Джаспър, който бил ангажиран с помощна дейност. Проповедникът ползвал две технологии, които щели да бъдат възприети и от Джак – първата, обозначавана като sour mash, се изразява в това, че при дестилация на алкохол се запазва част от старата ферментирала каша, която да бъде добавена към новата, за да подсили ферментацията. Втората технологична заемка се нарича „Lincoln County process“, отличаващ днес бърбъните от тенеси уискито. Това е допълнителното филтриране на дестилирания спирт в Тенеси през слой от въглища от кленово дърво, действащи като естествен филтър.
През 60-те години на 19-ти век, на около 13 години, Джак закупил дестилерията от отчето, което било принудено да преустанови дейността си. Джак открил добра земя в Линчбърг, както и чист воден извор, които също закупил. На около 16 години вече бил работодател на няколко лица, а дестилерията му била законно регистрирана. На 21 години вече бил утвърден бизнесмен, който ползвал всякакви иновативни трикове за популяризиране на стоката си, включ. и рекламни балони.
В края на века Даниелс взел участие и в политическите борби, помагайки на тези, от които бизнесът му би имал полза. Дори спонсорирал и създаването на първата музикална група в Линчбърг.
Началото на 20-ти век донесло утвърждаване на марката на американския пазар. Джак въвел племеника си, Лем Мотлоу, в производството на уиски. В идните години тенеси уискито на Даниелс спечелило и първите си международни призове, вдъхновили бъдещите лимитирани издания „Gold Medal“, част от които вече ви представих и подробните ми бележки може да откриете в категорията „Tennessee whiskey“ в дясно.
За нещастие, при инцидент през 1906г. Даниелс си наранил пръста на крака /казват, че ритнал сейфа си, тъй като не се отварял/. Джак не обичал лекарите и пръстът му се инфектирал. Положението се усложнило и довело до загубата на крайника му. През 1911г. последиците от нелепата случка довели до смъртта на Даниелс. Контролът върху компанията поел Лем Мотлоу.
Заради въведения Сух Режим, първоначално само в Тенеси, Мотлоу изместил дестилацията в Сейнт Луис, който период не е от най-добрите в историята на бранда. По-късно Сухият режим обхванал цялата територия на САЩ и дестилерията затворила.
С отмяната на забраната Мотлоу преместил дестилерията повторно в Линчбърг и започнал усърдна работа. Дошла Втората световна война и приготвеният алкохол бил използван като гориво в торпедата. Независимо от трудните времена, през 1944г. уискито Джак Даниелс било признато за тенеси уиски, различно от бърбъна, благодарение на допълнителния процес по филтрация на дестилирания алкохол през въглъщи от клен, известен като „Lincoln County process“.
През 1954г. компанията била продадена на Браун-Форман. И от тогава марката Jack Daniel`s бележи чутовен световен успех.
Ако трябва да обобщя разказаната по-горе история, мистър Даниел явно е бил от онези непримирими хора, които въпреки несгодите преследват целите си с хъс и себераздаване, която му особеност заслужава уважение. Точно заради това очаквах сериозно представяне от този 50-градусов звяр, мостра от който получих от Филип Станчев /заедно с друг мой приятел, Никола, полагат основите на уиски общността в Ямбол – ако сте от там и искате да опитвате вкусни напитки и да делите разходите за това, ми пишете и ще ви дам координати/. Признавам, че стандартния Old № 7 не ме впечатли толкова силно, но да не забравяме, че той е бутилиран при 40% и се явява най-масовият и достъпен продукт на дестилерията. Silver Select обаче е друга „бира“.
За нещастие не мога да ви кажа номера на бъчвата, от която е пълнена бутилката. Тя се посочва някъде по стъклото, но не разполагам с бутилката. Идеята е, че ако попаднете на бутилка от същата бъчва може да очаквате сходни характеристики, докато уискито пълнено от друг дървен храм ще се различава от описаното в тази статия /всяка бъчва старее различно, като се намира и на различно място в склада/ складовете /.
Аромат – банани, печени фъстъци, шоколадово десертче с фъстъци, разредител, слаба сладост, нотка лепило, борови клонки, смола, боров мед, сладко от праскови, череши, спиртна нотка, презрял портокал, лека кисела нотка, сгряващо усещане, дървесност, мирис на стар долап /като онези, които крият бурканчетата със сладко/. Постепенно споменатите печени фъстъци се затвърдиха като водещ мирис, като се появи далечна асоциация с боровинки, ванилия, ром Ел Дорадо. Мирисът в някаква степен ми напомни и на аромата на Nikka Black 8 y.o. и Nikka straight from the barrel. По-късно се появиха и тъмноплодови нотки и асоциация със сладко от сливи. С вода – още печени ядки, тъмни плодове, сладко от тях и смола. Вкус – мазен, плътен, сладък, интензивен, пикантен, но същевременно доста пивък за 50 градуса. Долових асоциация с праскови и зрели нектарини, ферментиращ жълт плод, нюанс на презрял пъпеш и масло, плодов чай, портокали. Отприщва слюноотделянето. С вода – повече сладост, сушени орехи и по-слаба пикантност. Финал – среден, сгряващ, зрели жълти плодове, сладост, масленост, приятна пикантност, спомен за варена царевица, слаба дървесност, лека кисела цитрусова нотка, а след време се появява и чувство на сухота /може би заради високия градус/. С вода – нищожна горчивина, сухота и сладост.
Оценка: 90/100. Цена: около 80 лв.
