Dark Mode On / Off

Arran 10 y.o. single malt whisky

 

 Да започнем седмицата с нещо слънчево и топло, ок? Предлагам ви да заменим слънцето с красивия естествен цвят на младоликия Аран, бутилиран в натурални краски, а температурата да изразим с алкохолния му градус – цели 46%, които доволно придават смисъл на течността наречена „малцово уиски“, без тя да е подлагана на ненужното мъчение, известно в индустрията като „студена филтрация“. Струва ми се, че започваме супер, сега остава да продължим повествованието в същия дух. И преди да пристъпим към споделянето на бележките за качествата на напитката, нека отново ви представя няколко факта за дестилерията-производител, която все още е слабо популярна у нас /не знам дали ще ми повярвате, но до няколко години тази тенденция ще се промени :)/.
 
 Аран, освен едноименен остров на запад от полуостров Кембълтаун в Шотландия е и родното място на една млада дестилерия, основана през 1993г. от Харолд Къри, преди това заемащ отговорен пост в компанията Chivas Brothers, която се досещате какво произвежда – точно така, бленд уискито на Chivas. Дестилерията Arran е единствената функционираща на острова и е разположена до градчето Лохранза /собствениците получиха разрешение за изграждането на втора дестилерия, която ще носи името Lagg/.
 
 Това я прави първата законно функционираща дестилерия, за последните близо 200 години, след като предшественика `и /Lagg/ е затворил през далечната 1837г. Отново нещичко за датата на основаването на Аран. На бутилките от бранда има изгравирани две птици, които се оказаха от вида „златен орел“. Именно такава двойка е гнездила в близост до строящата се сграда на Аран и тъй като видът е застрашен строежът е бил временно преустановен, докато орнитолозите не са се погрижили за величествените птици. Гнезденето е забавило строежа, но пък е вдъхновило хората зад марката да обвържат историята `и с тази на красивите животинки. Както виждате, уиски под името „Arran“ се произвежда от сравнително скоро – от около 20 години, но за сметка на това екипът от дестилерията се старае да презентира интересни и нови видове годишно, като тези дестилати, финиширали матурацията си във винени бъчви или в бъчви калвадос. Освен тях на пазара са достъпни /силно казано с оглед малкия производствен обем – реално около 130 хил. литра годишно/ и Arran 10 y.o. single malt whisky, Arran 14 y.o. single malt и лимитираният Arran 18 y.o. single malt whisky, който може би е и най-старият достъпен дестилат на дестилерията. Налични са и ограничени по обем количества от бутилки, пълнени само от една бъчва /single cask/ или такива с алкохолния `и градус /cask strength/. Освен тях можем да срещнем и редица разновидности, предлагани от независими бутилировачи, както и тези, носещи името на шотландския поен Робърт Бърнс, който освен символ на шотландската поезия, е и пример как един данъчен чиновник, натоварен със събирането на акциза от дестилериите, каквато длъжност е заемал той, може да е и влюбен в малцовата напитка. Интересен факт е, че единствено дестилерията на Arran има правото да ползва негова снимка и подпис на етикетите си, тъй като организира и финансира събития в негова чест. Истинската красота и сила на уискито на Аран за мен обаче е фактът, че течността не е студено филтрирана и цветът `и не е подсилван с карамел /поне сред бутилките, които аз съм срещал/.
 
 Пишейки горните редове си давам сметка, че мнозина от вас за първи път попадат на тази дестилерия и е възможно да се породи съмнение относно качествата на гамата `и. Не съм опитвал чак толкова много нейни уискита, но от дегустираните до сега не съм изпитал разочарование. Единствено различна степен на удовлетворение, „вина“ за което има и спомената особеност на напитките – никакъв карамел в едномалцовите благинки, висок градус и отсъствие на студена филтрация. По този стандарт е бутилиран и уискито, което представям днес. Това е най-младият Аран с посочена възраст на етикета, предлаган от самата дестилерия /има и такива без означение на възраст, но тук не става дума за тях/. Алкохолният му градус е 46%, което в съчетание с посочените особености на напитката полага основите на бъдещи вкусни моменти. Уискито отлежава основно в бъчви от бърбън /попаднах на инфо, че са ползваните вече от Woodford Reserve/, след което прекарва известно време в ползвани вече бъчви от шери.  
 
 
 Аромат – малцов, свеж, сладък, носи асоциация с жълти плодове /ябълки, круши, банани, ананас/, „мая“, цветен. Долавя се спиртността му, както и нотка плодови бонбони, асоциация с ацетон или разредител, череши киснати в алкохол, зарзали и нектарини. Мирисът е флорален, пакетче с подправки, ванилия, плодово сладко от жълти плодове, сайдер, плодов шербет, а по-късно се появава и намек, лек нюанс на тъмен плод, както и асоциация с прах. Долових още асоциация с локум, слаба киселинност като от цитрус, нотки сладко бяло вино, карамелизиран жълт плод, индрише и спомен за компот от кайсии/ праскови с индрише. Впоследствие нотки дъвка, баклава, парфюмност и лимонова газирана напитка. С вода – свежи плодове и цитрус. Вкус – мазен, сладост, пикантност, джинджифил, кора от портокали, малц, свежест, флорални нотки, жълти сливи, слаба метална нотка. Липсва горчивина. С вода – именно последната се засилва, кайсиеви ядки /горчиви/ и по-слаба пикантност. Финал – къс до среден, малц, тревиста нотка, бадеми, прах /опушеност звучи прекомерно пресилено/, пикантност и младежа свежест, спомен за бира, но при отсъствие на силна горчивина, като на финала остава плодовата сладост, мед и спомен за препечено. С вода – кокос, зърнена, тревиста нотка, дървесност и горчивина. 
 Оценка: 84,5/100. Цена: някъде съм го срещал тук и по спомен цената му бе около 60-70 лв /може и да бъркам/.
 
 В обобщение: приятно и неангажиращо младо, „пролетно“ уиски, което повече ми хареса преди добавянето на вода.
 
 П.С. Мострата и снимката достигнаха до мен благодарение на приятел /Филипе, благодаря/. Той и още няколко малцови другари се опитват да сформират малка уиски общност в Ямбол /наричат си я шеговито „Харемаг“/. Идеята е да се присъединят още желаещи от района, за да се опитват и по-скъпи дестилати, стойността на които да бъде разделяна между малцовите бойци. Ако проявявате желание ми пишете и ще ви дам координатите им.    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии