Колкото и да се муси и да сивее времето навън не може да ме откаже да ви запознавам с искрящите, зластисти ласки на уискито от близо и далеч. Топлината, която неизвестните нам хора са вплели в благинките е по-силна и от най-негостоприемното време. Неслучайно и прословутата експедиция на Шакълтън до Южния полюс е кътала запаси с уиски – далечен спомен за приятелските европейски ширини. Донякъде вдъхновен от тази постъпка реших точно в този дъждовен час да ви представя едно „слънчево“ или по-точно „златно“ уиски – Jack Daniel`s Gold N 27 Tennessee whiskey. Пък навън нека се вихри буря.
Не помня колко дестилати с името Джак Даниелс ви представих до днешна дата. Колкото и да са тенденцията е броят на ревютата да се увеличава. Конкретният златист „господин“ от снимката би могло да се каже, че излиза златен. Сумата, с която трябва да се простите, за да го притежавате е между 60 £ и 100 лв. за бутилка от 0,700 мл. Това в никакъв случай не е най-скъпият Джак на пазара, но за сметка на това е най-новото предложение, ориентирано към магазините в летищата. Освен с висока цена този Jack се отличава и с наистина луксозната си златиста кутия, която крие чудесно изглеждащата бутилка, приличаща на пои-скъпия си роднина от т.нар. „Sinatra edition“. Издължено тяло и масивна основа някак странно се съчетават с нисък алкохолен градус, ориентиран към по-широките потребителски предпочитания. И докато пиша това не спирам да се чудя какъв процент от стойността на продукта е отреден на опаковката, на лъскавия външен вид, който според мен ненужно оскъпява това приятно уиски и го отдалечава от кошницата на мнозина. Но явно това решение е предопределено от местоназначението на продукта – продава се по летищата и трябва някак да грабне окото на пътниците. И съм сигурен, че го прави. Особеното при този Джак обаче е технологията на производството му. Обикновенният Jack Daniel`s Old N 7 се филтрира веднъж през слоя гранулирани кленови въглища. Gold 27 е прекаран два пъти през тях. Освен това дестилатът от снимката завършва съзряването си в бъчви от кленово дърво /в началото отлежава в задължителните нови, обгорени дъбови бъчви/ – Double barreled му казват в САЩ. Но стига толкова интро, нека поговорим за качествата на уискито.
Аромат – свеж, спомен за смола, леко спиртен, дървесен, усещане за мириса на копър, боров мед, сладникав, слабо пикантен, бананово-пъпешов, странен спомен за разредител за боя /мирис, който в други случаи харесвам, колкото и да е странно/, сок от банан, ванилов сладолед с топинг от банан и пъпеш. Плодовата нотка доминира. Сладостта се засили, като открих и слаб спомен за крем карамел и брюле, както и …. за маринатата от киселите краставички /а уж не съм гладен 😀 /. Вкус – мазен, подобна на олио консистенция /в добрия смисъл, т.е., да не ви звучи като нещо отблъскващо/, слаба пикантност, може би джинджифил, спомен за орехи, сладост и отново нотка банани /плодове и като топинг към ванилов сладолед/. След време и слаби коктейлни череши /Марашино май им казват/. Финал – слаба горчивина, пикантност в началото, следвана от масленост и спомен за пуканки, след което идва сладостта. Праскови във фонов режим, плодови бонбони и трайното сгряващо усещане.
Оценка: 86/100. Цената вече е споменах.
В обобщение: вкусно уиски, което се търгува на неоправдано висока цена. Уискито не предлага и нещо кой знае колко различно от наличните вече уискита на Даниелс. Отявлените фенове на малцовите дестилати навярно няма да го приемат радушно. Но пък ако вие не сте от тях, разполагате с излишни средства и желаете да изненадате почитател на марката, то може би Gold би изиграл ролята на интересен подарък.
П.С. Благодаря на Георги Пашов за предоставената бутилка.
Whiskeytemple_Vladimir 
