Whiskeytemple_Vladimir 
Знаете ли къде могат да срещнат младолико момче с бяла тениска, къси гащи и червени кецове, състоятелни и зрели господа и красиви дами? Не, не на дъното на океана – не сме адвокати, а на поредната уиски дегустация, които ние от Храма на уискито успяхме да проведем благодарение на приятелите, които ни уважиха на 15.09.2016г. в гр. Шумен. Идеята за провеждането на подобен клас точно в първия учебен ден бе доста рискована, тъй като в последните години се налага странната практика децата ученици да се водят семейно по разни заведения и кръчми /не знам защо – по наше време с класа хапвахме торта и безалкохолно и вечерта лягахме по-рано/ от родителите си-малцофили, при което вероятността залата да остане пуста бе голяма. Каквото и да си говорим перспективата да се говори пред 10 човека не ми се нравеше /не само заради икономическия аспект/, но за щастие рискът ми се оказа оправдан. На класа имаше 25 гости, с които заформихме може би най-забавната наша среща, а може би и една от най-добрите в България. И не се наложи да погълнем по литър алкохол с мезе, за да ни стане весело. Просто се отпуснахме и за около 2 часа забравихме за щуротиите извън залата.
Споменавайки залата е добре отново да благодаря на приятелите от Примо-Шумен, които в подобна силна за заведението вечер за пореден път отстъпиха помещението си, което остана близо 5 часа на наше разположение /тук слагам и предварителната подготовка, която аз и Яна провеждаме, за да може всеки след това да се наслади на чудесна атмосфера/. По утвърдена традиция стартирахме около 20.00 часа при достатъчен кворум и положихме основите на една доста вкусна и съдържателна сбирка, продължила два часа, през които бърборещата ми уста се опитваше да бъде максимално полезна на всеки. Под „всеки“ разбирайте и шестте дами, които красиха помещението, което още от входа си ухаеше на качествен малц. Една от целите, които си поставям с провеждането на тези класове е да подтикна все повече представителки на нежния на пол да се престрашат да участват в подобен род събития, тъй като у нас все още битува неписаното разбиране, че уискито е „мъжко“ питие.
Основният замисъл, разбира се, е да дам тласък на засиленото поребителско мислене, на пук на пасивността на повечето големи фирми, доволни от статуквото и консуматорството. Затова и избирайки уискитата за всеки клас се опитвам да открия идеалния баланс между непознатото и качествено уиски, и достъпния облик на по-често срещаните марки. Всеки от вас знае имената на няколко преекспонирани дестилата, но красотата и разнообразието на уиски вселената е скрита зад тях, някъде в прашните редици. Затова реших да представя пет не до там популярни течности у нас.
Inchmurrin 15 y.o. single malt whisky
Не е сега моментът за детайлното представяне на всяка една от течностите, които опитахме. За тях в идните дни и седмици ще има нарочни статии, които ще се базират на личните ми впечатления. Затова тук само ще маркирам какво се случи в деветия епизод на сериала „Уиски културата на България, ковяща се в Шумен“.
Първото уиски, което отворихме бе непознатия за почти всички Инчмурин, произлизащ от дестилерията Лох Ломонд /Loch Lomond/. Дестилатът бе 15-годишен, като завидните 46%, при които бе бутилиран ме изненадоха приятно. До момента бях опитвал 12-годишен ботлинг от предходните собственици, който не ме впечатли. За разрика от него, баткото предложи повече характер, приятна асоциация с кожа, пушени круши и трайна сладост, обвита с сериозна пикантност, каквато е отличителната черта на повечето дестилати от шотландските Висини. На мен ми хареса и очаквам как ще се развие в бутилката под влияние на въздуха.
Mortlach 1988 single malt whisky
Бутилката с 15-годишния Мортлак пропътува около 2500 км от Холандия, откъдето я поръчах. Един от съществените проблеми на нашия пазар е, че големите компании се придържат към масовите напитки, които са добре познати и не се налага да популяризират. От друга страна, съществуващите малцови представители често се ограничават до по-базовите официални ботлинги, които в случая с Мортлак са и неоправдано скъпи. Бижутата, които крият независимите бутилировачи като компанията Уимс /Wemyss/ също не достигат до нашите граници. И тъй като не мога да търпя статуквото и апатията в уиски бранша се реших да поръчам бутилката от снимката. Течността вътре радва окото с натуралния си цвят /казвал съм го много пъти – не съществува приемливо оправдание за ползването на карамел и фалшифицирането на цвета на уискто/, с високия си градус /46%/ и с приятните си пикантно-плодови мотиви. Също много приятна изненада от дестилерия, в управлението на която според мен трябва да настъпи промяна /за доброто на ценителите на уискито/, за да може и ние простосмъртните да можем да се наслаждаваме на официални ботлинги с посочени години, без добавен карамел и без студена филтрация и то на достъпни цени.
Aberlour 15 y.o. Select cask reserve single malt whisky
Карамел и студена филтрация, 43% и смес от уиски, отлежавало в бърбън и в шери бъчви. Накратко така бих представил приятно ухаещия Аберлауър, чийто вкус и финал някак си се губеха на фона на по-сериозните две уискита преди него. Носът бе някак бонбонен, плодов, като се доминираше от червените плодове, но останалите компоненти от цялото представление останаха някак плахи, като неуверени ученици на първото контролно. Но учебната година тепърва започва и се надявам течността да се поразвие. Казах ли колко червен изглеждаше карамелът … уискито ?
Balblair 1999 single malt whisky
Може би фаворитът на вечерта. Солидно уиски с красив аромат на плодове /от жълтеникавата природна палитра/, украсени с празнични коледни асоциации и приятна пикантност. Всичко това поднесено при 46%, в натурален цвят, лишен от карамел Е150а и в отсъствие на студената филтрация, отнемаща несправедливо ароматните естери и алдехиди от бъдещото уиски. Да видим какво ще се случи с благинката в предстоящите дни на аериране.
Единственият недостатък бе прекалено хлабавия корк, който по мое мнение не е удачен. Иначе бутилката и кутията `и са сред най-красивите на пазара /по мое мнение/.
Единственият недостатък бе прекалено хлабавия корк, който по мое мнение не е удачен. Иначе бутилката и кутията `и са сред най-красивите на пазара /по мое мнение/.
Benrinnes 15 y.o. single cask single malt whisky
Второто уиски за вечерта, което не бе пълнено от компанията собственик, Диажио /Diageo/, каквато бе историята и при Мортлак. И по мое мнение това е за добро, тъй като срещу достъпна сума получаваме напитка с мирис на ментови бонбони /тик-так/ и прасковен вкус и меден финал, бутилирана при 48,4%, в натурален цвят и в отсъствие на судена филтрация. Поздравления Дъглас Ленг. Уискито се оформи като претендент за второто място, за което се бори с Мортлак, Инчмурин и Аберлауър.
Но пък коркът на бутилката бе ужасен. Изсъхнал, още при разливането беше нацепен, а в края а вечерта заседна счупен в гърлото на бутилката. Надявам се повече компании да изоставят не до там надеждния естествен корк и го заменят със синтетика или пластмасова капачка, като тази при Ямазаки или Хакушу.
Но пък коркът на бутилката бе ужасен. Изсъхнал, още при разливането беше нацепен, а в края а вечерта заседна счупен в гърлото на бутилката. Надявам се повече компании да изоставят не до там надеждния естествен корк и го заменят със синтетика или пластмасова капачка, като тази при Ямазаки или Хакушу.
Освен с краткото представяне на всяка една от бутилките реших да допълня статията и с няколко снимки, които най-ясно ще илюстрират емоцията на присъстващите, а навярно и моята. Всеки работник в някаква компания може да назубри текст и хвалебствени слова за дадено уиски, но малцина сме тези, които можем да поднесем информацията със смях и чувство.
Наздраве, приятели! Скоро очаквайте поредното уиски представяне в българския блог за уиски ревюта и дегустации – Храм на уискито. П.С. Благодаря на Михаил Николаев за хубавите снимки.
Качество преди количество!
