Dark Mode On / Off

Strathmill 27 y.o. single malt whisky, vintage 1977

 
 В последните няколко статии ви представих еднотипни на външен вид бутилки, представени преди години като юбилейни издания на малцово уиски от по-непознатите дестилерии на алкохолния гигант Диажио /Diageo/ – визирам Dufftown и Glendullan. В тази статия ще се опитам да ви бъда полезен с няколко думи, отново насочени към такава „второстепенна“ дестилерия от семейството на цитираната по-горе компания. Казвам „второстепенна“, защото официалните едномалцови ботлинги на уиски с името Стратмил са изключително редки /ако не броим дестилатът, бутилиран като част от серията „Flora & Fauna“ май за други не се сещам/ и продукцията `и се насочва основно към смесените, бленд уискита /J&B и Johnnie Walker/. За щастие преди около три месеца Пепи Керемидчиев, от когото е снимката, организира пролетен Уиски фест в София, по време на който колеги уиски-ентусиасти представиха именно този стар дестилат: Strathmill 27 y.o. single malt whisky, произведен във времената на „Голямата тъма“, т.е. далеч преди да се родя. Напитката е дестилирана на 01.12.1977г. и е престояла 27 пълни години в дъбови бъчви, преди да бъде насочена към цеха за бутилиране. 
 Разбрахте навярно, че уискито принадлежи към групата на независимите ботлинги, т.е. тези, които са бутилирани от компания, различна от производителя. В случая това е  „Direct Wines Ltd“, която е придобила различни бъчви с уиски, които поетапно е предлагала на пазара. Конкретната напитка е презентирана като част от серията „First Cask“, под която на запад може да откриете още доста интересни вариации на благинки от шотландски дестилерии. Алкохолният градус е 46%, течността не е студено филтрирана /замъти се след като добавих минерална вода/ и навярно е с натуралния си цвят. По-долу може да се убедите, че той е доста блед и златист и не бих си представил да е подсилен – все пак за 27 години е нормално следствие от отлежаване в дървото. Напитката е пълнена само от една бъчва с № 4480, а поредният номер на стъклото е 138. 
 
 Дестилерията Стратмил е основана през 1891г. под името Glenisla-Glenlivet, като сградата `и била преустроена някогашна мелница. Намира се в плодородния район Спейсайд, където се намират повечето шотландски дестилерии, в непосредствена близост до дестилериите на Glen Keith /Глен Кийт/ и Strathisla /Стратайла/. През 1895г. била закупена от търговците W. A. Gilbey за 9,500 паунда, ситуирани в Лондон, които променили името `и на сегашното Strathmill, което в превод означава „мелницата от долината“, „мелницата от дългата долина“ или „мелницата от плитката долина /ако превеждаме буквално/“. Дестилерията оцелява след „Кризата Патисън“ и не затваря, за разлика от други. 
 Гилби останали собственици до началото на 60-те години на 20-ти век, когато се обединили с компанията United Wine Traders, които притежавали марката J & B /Justerini & Brooks/. Обединението на двете компании било наречено International Distillers & Vintners, което по-късно щяло да се влее в по-голямото обединение, наречено Diageo. И ако се чудите защо не ви е попадало малцово уиски от Стратмил, то отгворът е ясен – огромната част от продукцията се насочва към смесените уискита на Diageo, в частност на J&B и играе допълваща роля в бленда. Едномалцово уиски на Стратмил може да се открие при някои от независимите бутилировачи, докато едниственият официален ботлинг, който ми е известен, е 12-годишният дестилат от серията „Flora & Fauna“. 
 
 
 Аромат – интензивен, плодов, ванилия, напомни ми в някаква степен на мириса на бренди, пияни вишни, сладък, ванилов сладолед, свеж, зрели плодове, пикантност, карамелови бонбони, слаба винена нотка, цитрус, тревист /мирис на откъснати треви/, сладко от жълт плод, крем брюле, лимони, лимонов сладкиш и пъпеш. Мирисът е и дървесен, като от прясно отрязано дърво, носи и спомен за сладко бяло вино, тропически плод, кокос, коктейлни череши и мирис на цветя. С вода – приятната свежа плодова нотка се засилва, като напомня на плодова салата с цитруси, ябълки и круши, носи още свежест, сладост, марципан и спомен за нещо обгорено. Долових и аромат, който ми напомни на този от накиснатия във вода ечемик. Вкус – пикантност, маслен, сладникав, чили, интензивен за толкова старо уиски, нотки лимонена кора, леко стипцив, слаба горчивина. Усеща се като по-младо уиски. С вода – жълти ябълки, сладост, подправки като черен пипер, слаба пикантност и по-слаба горчивина. Финал – среден до траен, пикантен, сладост, съчетана с горчивина, спомен за пушек /далечен/, може би идващ от дървото, дървесност, сгряващо усещане, леко суховат. Горчивината отшумява и отстъпва пред сладостта, но се появяваше след всяко отпиване, без да бъде крайно неприятна. Послевкусът е и тревист, като споменът който оставя аз оприличих на магданоз. С вода – малц, пикантност, ананас и по-слаба горчивина.
 Оценка: 84,5/100. Цена: нямам информация
 
 В обобщение: приятно плодово уиски от Спейсайд, при което споменатата горчивина внася елемент на интрига. Въпреки завидната си възраст уискито понесе добре няколкото капки вода и след това горчивинита беше „мъждукаше“ тихо при вкуса и финала. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии