Ако следите блога и това, което правя тук знаете, че представям уиски, без значение на произхода му. Освен многобройните статии, посветени на шотландското уиски /смесено, зърнено и малцово/, известно по света и като „скоч“, аз обичам да опитвам и напитки от другата популярна школа – ирландската. За опитните ценители на малца и на по-изявения аромат и вкус течностите от страната на Св. Патрик не са особено привлекателни, тъй като често са с нисък алкохолен градус и се презентират по-скоро като напитки за непретенциозна консумация в компания, където никой не би си и помислил да се опитва да дегустира. Може би заради поносимата си цена ирландското уиски е търсено в България и подозирам, че няма зрял човек, който да не е опитвал или чувал за Джеймисън, Бушмилс и Тъламор Дю. От друга страна, ирландската уиски промишленост в момента е в сериозен възход и до десетина години се очакват още може би повече от 20 дестилерии, чиято продукция следва да атакува близки и далечни пазари, в т.ч. и нашия.
Уискито, за което ще ви поговоря днес не е от тези нови марки или дестилерии. Казва се Пауърс и може би сте го мяркали в някои магазини за алкохол. Спомням си, че преди повече от две години опитах подобен на този от снимката дестилат, който към онзи момент ме изненада приятно. Към онзи момент броят на опитаните от мен благинки все още не бе толкова голям и профилът му ми допадна. Впоследствие успях да опитам и по-стария му роднина – John`s Lane 12 y.o. single pot still whiskey, който обаче представяше друга категория ирландско уиски, а именно т.нар. „сингъл пот стил уиски“, при което се дестилира не царевица или покълнал ечемик, а смес между малц и непокълнал, зелен ечемик. И ето че след две години и няколко месеца ще ви представя отново смесеното уиски Пауърс, но течността в напитката се различава по някои свои особености от тази, която презентирах в началото на 2014г.
Началото на произодството на уиски с марката Пауърс се свързва с името на Джон Пауър. През 1791г. Джеймс Пауър основал дестилерията Powers в района John Lane в Дъблин /Thomas street приютила първоначално дестилерията, но по-късно се преместила на John Lane/. Едва с включването на сина му – Джон Пауър, компанията започнала да трупа слава. Новият 19-ти век бил обещаващ, а фамилията Пауър и тяхното pot still уиски печелило симпатии и почитатели. Дестилерията се разширила и привлякла още повече работници – в края на века близо 300 човека. Именно това била и първата ирландска дестилерия, която сама започнала да бутилира уискито си /преди тях дестилериите продавали уиски директно от бъчвата/. Именно заради това, като символ на качество поставили златистия етикет на собствените си бутилки, докато тези, пълнени от външни компании полагали такъв с бял цвят /не било проблем трето лице, да речем съдържател на хотел или кръчмар, да закупи бъчва-две и да ги предлага в бара си … понякога със съмнително качество заради собствените си намеси върху течността/. В унисон със славата на марката, растяло и общественото значение на Джон Пауър, който бил обявен за Велик шериф на Дъблин, а преди това закупил и няколко имения от тогавашни местни благородници. Отделно от това, Пауърс била първата дестилерия в света, предлагаща миниатюри – в началото на 20-ти век пуснали на пазара такава с вместимост от 71мл., наречена „Baby Powers“, която уж била предназначена за дамите, но според мен идеята е била да благоприятства незабележимото `и носене от господата по време на работа. Това им решение говори много за значимостта и просперитета на производителите на ирландско уиски от онези години. Не след дълго обаче дошли трудните години от новия век, когато дестилерията се наложило да се бори за оцеляването си. Редица събития – Независимостта от Англия, Гражданската война през 20-те години на 20-ти век, Сухият режим в САЩ и внедряването на колонния дестилатор от шотландците почти сломили ирландската уиски промишленост. Дестилерията на Пауърс обаче била една от 6-те оцелели ирландски дестилерии през 60-те години на 20-ти век, докато в края на 19-ти те били почти 90. Така се стигнало до обединението с конкурентите от Jameson и Cork Distilleries, което довело до затварянето на дестилерията на John Lane и до преместването на дейността в новата и по-модерна дестилерия в Мидълтън, Корк. Появил се новият обединен играч – Irish Distillers Group, който по-късно придобил и дестилерията на Bushmills. През 1989г. френската компания Перно Рикар закупила Irish Distillers Group, като дестилерията Bushmills била придобита от друг световен гигант – Diageo. От някога пот стил уиски, Пауърс се превърнал в марка смесено уиски, което между другото е N 1 по продажби в Ирландия.
В края на миналата година, по утвърдената от мен практика, посетих Уиски фест 2015, където с изненада установих, че някогашната стара визия на смесеното уиски Пауърс /Powers Gold Label/ е претърпяла чувствителна промяна. Алкохолният градус на новата версия бе повишен и ако преди течността се затваряше при 40%, то във вариацията, която представям вече е 43,2% /защо е точно такъв не мога да ви кажа/. Освен това уискито е означено като нестудено филтрирано. Редно е да спомена нещичко по този повод. Студената филтрация е последващ дестилацията процес, при който спиртът се прекарва през филтри под налягане, за да се отнемат естерите и алдехидите, които са оцелели при дестилацията и които при охлаждане на напитката водят до нейното замътване. Тези съединения носят богат ароматен запас, но тъй като някой „естет“ се притеснил, че уискито ми било „развалено“ уиски индустрията сътворила тази технология по пречистването на течността /аз `и казвам кражба на аромати/. Пауърс е произведен в Мидълтън и като повечето ирландски уискита е тройно дестилиран, т.е. прекаран е през три медни казана /пот стил компонента му/. Истината е, че колкото повече се дестилира един алкохол, толкова по-чист излиза той накрая. Затова, когато се ползва технологията на тройната дестилация се постига ефекта на студената филтрация, тъй като споменатите ароматни мастни съединения се отнемат в процеса. Не че не може благинката да се филтрира впоследствие – просто няма смисъл това да се прави, при все че е дестилирана три пъти. Затова надписът, че уискито не е студено филтрирано малко ме изненада, но може би става въпрос за царевичният компонент, роден в колонния дестилатор, който предполагам не е филтриран.
За нещастие, уискито е с подсилен цвят, каквато е практиката на производителя спрямо почти свои продукти /аз поне не се сещам за Джеймисън, който да не е „оцветен“/. Няма посочена възраст, но дори и да имаше, то тя щеше да бъде не повече от 4-5, може би 6 години. Цената на уискито е другият показател, по който можем да се ориентираме за годините му: старата версия се продаваше за около 30-тина лева, но тази все още не ми е попадала. В западни магазини е около 25 евро. И преди да ви споделя бележките си за благинката, ще вметна, че тя отлежава в бивши бърбън бъчви, които по мое мнение са ползвани повечко пъти.
Аромат – зелени ябълки, банани, асоциация с мириса на стар влажен шкаф /мухъл/, свежест, осезаемо присъствие на зърнено уиски, дървесност. Мирисът ми се стори доста плах и за да усетя повечко щрихи трябваше да потопя нос в чашата, което по правило води до поглъщане на повечко алкохолни пари. Зелената свежа нотка, която освен със зърненото уиски, асоциирам и с пот стил уискито е силно проявена на фона на слабите аромати, като постепенно успях да доловя спомен за нектарини или праскови, и засилващ се мирис на зелени ябълки, който ми напомни на този от почистващ препарат. Добавих вода с надеждата да поразчупя стеснението на дестилата – след нея се засили плодовата нотка, появи се осезаема спиртна нотка, повече ябълки и споменатият мирис на шкаф. Вкус – сладост, слаба пикантност, слаби танини /навярно дължащи се на многокрано използваните бъчви/, бонбони виолетки, силен спомен за младо зърнено уиски, масленост. С вода – пикантност, сладости и още танини. Финал – къс, почти отсъстващ. Появи се сладост, дървесност и танини, отново масленост, бадемови ядки и слаба пикантност. С вода – слаби плодови нотки, следвани от пикантност.
Оценка: 78/100.
В обобщение: независимо, че опитах бюджетно уиски се надявах то да предложи повече, особено имайки предвид спомените от отдавна тествания Powers Gold. Останах разочарован, тъй като ми се струва, че марката Пауърс се неглижира и усилията на собствениците се насочват предимно към Джеймисън.
Оценка: 78/100.
В обобщение: независимо, че опитах бюджетно уиски се надявах то да предложи повече, особено имайки предвид спомените от отдавна тествания Powers Gold. Останах разочарован, тъй като ми се струва, че марката Пауърс се неглижира и усилията на собствениците се насочват предимно към Джеймисън.