Whiskeytemple_Vladimir 
Във времената на изгорелите гърбове, фрешовете, бирата с цаца и хладните менти аз продължавам да дълбая недрата на планетата „Уиски“ и да описвам изживяното. Въпреки топлото време на вън съумявам да отделя място в чашата си и вместо чай или споменатия убит плод под формата на фреш, отпивам с най-голямо задоволство глътки от може би най-вкусната след водата течност – уискито. Днес е събота и е редно да нахвърля ред-два за снощните сондирания на шотландския о-в Мул, където открих скъпоценна тъмна течност. Не, не е петрол, а 15-годишното уиски Тобермори, пълнено в бутилката при сериозните 46,3%.
За година на основаването на Tobermory се сочи 1798г., като понастоящем носи името на градче от о-в Мул, разположено до нея – основано от рибари десетина години по-рано. За неин основоположник се приема Джон Синклеър, като в началото е носела друго име – Ledaig, с което име сега се произвежда друго едномалцово уиски от Тобермори /по това време уиски производството било силно затруднено от административни спънки, наложени от английския Кралски двор и Синклеър уж трябвало да произвежда бира, но решил да направи нещата по своя начин/. Ledaig се произнася доста непривично за нас – Лиджик или Леджик. Навярно бъркам, затова простете. Ledaig в превод означава сигурно пристанище.
По-късно, след Акцизния акт от 1823г. дестилерията била лицензирана. Но това не означавало, че бъдещето `и е било подсигурено – през големи периоди на 19-ти и 20-ти век дестилерията Ledaig била затворена, тъй като почти всеки неин собственик в даден момент изпитвал финансови затруднения или търсенето на уиски спадало. През 70-те години на 20-ти век вече новите собственици я прекръстили на Тобермори. През 80-те години, времето на британската икономическа криза, отново преустановила дейност за кратко, за да бъде закупена от компанията Burn Stewart, специализирана в смесването и търговията с уиски. Burn Stewart била основана през 1948г. в Лондон. През 1993г. закупили Тобермори, като няколко години преди това придобили и дестилерията Deanston. През 2003г. закупили и дестилерията Bunnahabhain, както и марката смесено уиски Black Bottle. През 2013г. Burn Stewart били придобити от базираната в ЮАР компания Distell, която е и настоящият собственик на Тобермори.
Сега Тобермори произвежда две групи едномалцово уиски – Ledaig, което е опушено, и Тобермори, при което не трябва да се долавят нотки „торф“, защото ечемикът не се суши с торфени буци. Основният дял от производството е предназначен за смесените, бленд уискита /малц на Тобермори има и в Scottish Leader, както и в Black Bottle/, докато за едномалцовите вариации се отделят само около 15% от готовата продукция. Освен входящите 10-годишни дестилати, на пазара отскоро се срещат и 15-годишни уискита с марки Tobermory и Ledaig, както и няколко по-стари вариации, предлагани от независимите бутилировачи.
Уискито преминава през т.нар. процес на „финиширане“, при който след първите 14 години, прекарани в бърбън бъчви на големия о-в Шотландия, течността бива прехвърлена на о-в Мул за допълнителна едногодишна маурация в бъчви от шери олоросо на Гонзалеш Бияш, в резултат на което благинката добива тъмния си цвят, който в случая не е подсилен с оцветител карамел Е150а, а напитката не е и студено филтрирана. По отношение на цената /в България не се предлага – аз намерих моята доза в уиски бара на гр. Пловдив, The Whisky Library/ – надхвърля 110 евро, навярно заради по-ограниченото производство на дестилерията, а може би отчасти и заради дървената кутия, в която е скрито уискито /за съжаление не съм я снимал/.
Аромат – шери, шери, шери. Интенизивен шери профил, мед, сушени плодове, восък, билки, свежест, сладост, кожа, старинна книга, мирис като от антикварен магазин, кола, череши, черешов ликьор, какао, шоколад с череши, прах, „земна нотка“, пикантност и асоциация с мириса около щанд за подправки. По-късно долових и презрели праскови, ябълки, тютюн, карамел, шоколад с червен плод, спомен за сладко от ягоди и шоколад с кафе. Шоколадовите дървесни заемки продължиха и ми напомниха и на течен млечен шоколад. Долових и слаба солена нотка /асоциация с въздуха около морския бряг, без гниещите растения/. С вода – зрели банани и други екзотични плодове, повече шери, карамел, череши потопени в шоколад, кола, сушени сини сливи, сладко от сини сливи и кокосово сладкишче с шоколад. Вкус – интензивен, осезаемо пикантнен, отново асоциация с кола, шери, сушени плодове, чили, сладост, сухота, „земна нотка“, восък. Отприщва слюноотделянето. Открих и слаба какаова горчивина, съчетана с повече сладост при втората глътка. С вода – сладост, още шери, по-слаба пикантност, шоколад и дървесност. Финал – среден до траен, танини, сушени плодове, пикантност, форма на свежест, впоследствие сладост, шери, шоколад, марципан и кайсиеви ядки, а по-късно по-силна дървесност и щрихи ананас. С вода – повече горчивина, пикантност, стафиди и дървесност.
Оценка: 88/100.
В обобщение: чудесно уиски, при което влиянието на европейския дъб под формата на горчивина и пикантност е повече от видно.
