
Лятото бушува с пълна сила, отпуските също, а с тях и приятните за накои хора плажни моменти. Аз не си падам по търкалянето по плажа и избягвам да го правя. Но за сметка на това обичам да „търкалям“ 20-30 грама вкусно уиски в чашата си, за което не ми е необходим отпуск. Единственото от което се нуждая е отпушен нос, през който да опитам, доколкото ми позволяват възможностите, да вдишам „гените“ на уискито, чиста чаша в правилната форма и чаша вода, без която не започвам нито едно свое уиски пътешествие. Така постъпих и вчера, когато след чудесна разходка с Яна в местностите над Шумен /изминахме над 15 км в топлото време/, реших да се отдам на любимото хоби и да опитам нещо ново. Прави ми впечатление, че хората все по-малко се движим пеша и разчитаме на превозните средства, вперили поглед в екрана, а така губим наистина много – гледката около нас може да бъде наистина чудесна и отпускаща, а разходката в правилната компания зареждаща и вдъхновяваща. Но не искам да звуча като лошия класен ръководител – всеки сам избира как да прекара отреденото ни време тук и нямам намерение да поучавам когото и да било. За сметка на това ще ви поговоря за едно смесено, 30-годишно уиски. Представям ви Angus Dundee 30 y.o. blended whisky.
Кой или по-скоро какво представлява Ангъс Дънди? Ангъс Дънди е шотландска компания, част от уиски бранша, която от около 60 години се занимава със смесването и търговията с уиски. Освен че блендира закупено от друг производител уиски, Дънди произвежда и свое малцово: дестилериите Glencadam /може да я откриете в източните Висини, до дестилерия на Fettercairn/ и Tomintoul, намираща се в района Спейсайд в Шотландия, са нейна собственост. Освен тях, съотв. едномалцово уиски с тяхното име, хората от компанията произвеждат и следните марки, част от които са налични и в България: Parkers blended whisky, Glen Parker single malt whisky, Glen Kirk single malt whisky, Strathcolm grain whisky, Hamiltons single malt whisky, Smokey Joe single malt whisky, Old Ballantruan single malt whisky и смесеното уиски The Dundee, включващо и 30-годишния дестилат. И за финал, Ангъс Дънди изглежда е подсигурил бъдещето си, тъй като по-данни за благосъстоянието на фирмата, активите `и възлизат на 123 милиона паунда /за сведение: активите на алкохолният гигант Diageo се изчисляват в милиарди/.
Посочих възрастта на благинката, която представям днес: тя е 30-годишна, което ще рече, че 30 лета течността е прекарала в дъбови бъчви. Бутилирана е при законовия минимум от 40%, навярно е студено филтрирана, а може би е с подсилен цвят. Уискито е от категорията на смесените, в състава на които влизат зърнени и малцови дестилати. По-впечатляваща е визията на бутилката, може би е редно да кажа кристалния декантер, който е прозрачен и лежи в кутия, обгърнат от мека тъкан.

Да си призная, не съм почитател на прекомерно натруфените бутилки, но визията на тази ми хареса. Бих се радвал повече стъклото да съдържаше и полезна информация относно произхода на цвета си, но поне аз не я открих. Актуалната цена на благинката в България е около 400 лв, но подготвяйки статията попаднах на стари материали в чужди търговски сайтове, където тя бе под 100 евро. За щастие, не ми се наложи да продавам част от органите си, за да мога да я опитам, тъй като открих отворена бутилка в бар Папа Джак в Сливен и следващите бележки се базират на впечатленията ми от нея.

Аромат – дървесен, сладникав, пикантен, следи от шери, плодова дъвка, нотки, които асоциирах с отлежало в бъчви от порто уиски, горски плод и сладко от горски плод, билки, доза парфюмност и свежест, препечена плодова коричка, цитрус, спомен за щолен, печен сладкиш с прегоряла коричка/ блат, стафиди, тесто с цитрусова есенция, асоциация с касис, карамел, зрели тъмни череши, подправщи, доза спиртност, печени круши, тирамису, спомен за тъмен ром, тютюн за наргиле с мирис на ягода и капучино. След минути тъмните нотки, дължащи се навярно на отлежаване в шери бъчви, се засилиха, като долових и спомен за бонбони лакта и мандарини. Вкус – маслен, плътен, портокалова кора, сладникав, слабо пикантнен, дървесен, восък, бонбони виолетки, спомен за екзотичен плод, тревиста нотка и нищожна горчивина. Вода не съм добавял. Финал – среден, сладост, минерална нотка, слаба пикантност, масленост, препечен хляб, флоралност, сушен плод /най-близката асоциация бе със сушени сливи/. След време се появи лека горчивина и дървесност, но сладостта остана доминантна.
Оценка: 83/100.
В обобщение: приятно смесено уиски, при което мирисът ме впечатли повече, отколкото вкуса и финала.