Whiskeytemple_Vladimir 
Докато подготвях поредните редове от замислените от мен статии подразбрах, че приятел разполага с една интересна бутилка, която успява да предизвика емоции още с вида си, преди човек да е опитал съдържимото. След като си драснах няколко реда със Здравко и ето че странно изглеждащата бутилка се озова при мен. За това уиски и най-вече за формата, под която се поднася ще си поговорим в следващите редове, но акцентът както винаги ще падне върху качествата на течността, които ако се абстрахираме от страничните фактори /най-вече нелепите маркетингови решения и абсурдна цена/, са на ниво. Всичко по реда си. Какво ви представям днес? Одеколон или парфюм? Време е да си капнем доза факти, гарнирани с няколко дози мнения и разсъждения.
Разбира се, че няма да говорим за козметика, а за уиски, но външният вид на бутилката поне в мен създава асоциации за продукт на козметична компания, както и неистовото желание да се обръсна. Поне три пъти. Един след друг. Преди всичко не мога да не скрия разочалованието си /малко пресилено звучи/ от нелепия дизайн и реклама на бутилката. Първо, за рекламно лице бе ползван застаряващият Дейвид Бекъм, който освен с не до там знаменитите си футболни изяви остава в историята и като родителя, кръстил повечето си деца на мостове. Лъжа, не е така, но звучи готино. Бекъм бе не лош футболист, но пък бе идеално лице за популяризиране на различни марки. Особено високо го тачат на изток, в някои азиатски страни. Навярно заради това хората от алкохолния гигант Диажио /Diageo/ се спират на него за образа, облечен в стилни тежки дрехи, да рекламира натруфеното шише. От сега да знаете, не си падам по прекомерния маркетинг и реклама и този им ход не ми се нрави.
Не стига това, но решиха да наложат напитката си чрез нестандартната визия, напомняща парфюм. До момента по-тежка и неудобна бутилка от уиски не съм държал /а през ръцете ми не са минали една или две/. Плоска е и е трудна за наливане. Изключително тежка е, което може би се дължи и на тежката тапа с цвят на мед, целяща да създаде асоциация с цвета на медните казани навярно. С тази тапа спокойно може да пратите някого при ортопеда, а с бутилката – при отчето. Ако ви бива с бухалката. Излишно е да споменавам колко треперих докато пълних капките в чашата, която е една от любимите ми. Цветът на стъклото също създава асоциации с някаква помада, а повърхността му препятства опитите на оптимистите като мен да направят хубави снимки.
Другото, което не ми допада е отношението на компанията към продукта и липсата на каквата и да е полезна информация, означена на стъклото. Напротив, на гърба на бутилката някой бе посочил колко чудно е това уиски и как трябва да го пиете в коктейли или с лед. Едно знам със сигурност, ако цениш продукта си и искаш да бъде оценен по достойнство не пишеш подобни щуротии. Тях ги отразяват в случаите, когато се търси единствено силна продажба. Може би посланието тук е подобно – „Без значение как, важното е да е по много …“
Какво всъщност крие бутилката? Първо, това което представям днес е зърнено уиски /поне това е отразено/. Не какво да е зърнено, а т.нар. „single grain“ – зърнен дестилат /произведен от различна от ечемика култура/ само от една „дестилерия“. Поставям кавичките, тъй като местата, където се произвеждат зърнените дестилати изглеждат като големи индустриални комплекси и нямат много общо с романтичната представа за дестилерия. „Haig Club“ е дестилиран в комплекса Cameronbridge, който годишно произвежда над 100 млн. литра алкохол за нуждите на Диажио и на смесеното уиски Джони Уокър /и не само на него – Dimple също се захранва със зърнен дестилат от там, както и J&B, Vat 69, White Horse и т.н./. За сведение, най-плодовитите малцови дестилерии произвеждат годишно около 10 млн литра, т.е. близо 10 пъти по-малко.
Историята на комплекса Камерънбридж /Cameronbridge/ е неразривно свързана с тази на рода Хейг /Haig/. Освен като роднини по сватовство на Джон Джеймисън, на когото е кръстена прочутата ирландска дестилерия, Хейг се славят и като потомствени производители на уиски. Още през 17-ти век техен представител, Робърт Хейг, оперирал своята дестилерия Sabbath /в превод мисля, че означаваше неделя/. По-късно, в началото на 20-те години на 19-ти век Джон Хейг основал Камерънбридж в близост до шотландските Низини. Хейг продавали много уиски и се нуждаели от собствен източник. Това я прави и най-старата функционираща зърнена дестилерия в Шотландия. Към момента на основаването си се е наричала Cameron bridge. През 1826г. дестилерията възприела колонния дестилатор като метод на дестилиране на зърненото уиски, въведен от Робърт Стейн, който впоследствие бил доразвит от ирландеца Ейнъс Кафи. През идните години собствеността върху Камерънбридж била упражнявана от сдружине, носещо името John Haig & Co, до момента на възникването на обединението Distillers Company United, известни ни днес като Diageo. Интересен факт е, че за кратко дестилерията произвеждала и малцово уиски, като разполагала с нужните медни казани. Тази практика била изоставена през 1929г. и от тогава комплексът дарява на света единствено зърнено уиски, а доколкото разбрах и водка и джин.
Споменах, че уискито не е малцово, а зърнено. Под „зърнено“ уиски доминантно се разбира царевично, дестилирано през колонен дестилатор. Причината за ползването на царевицата е икономическа – евтин ресурс, който се отглежда сравнително в големи количества. Въпреки това, Haig Club не е роден в резултат на дестилация на царевица, а на по-скъпата пшеница. Прочетох, че ферментиралата каша включва 90% пшеница и 10% малциран ечемик, който подпомага ферментазцията. А под каша разбирайте хиляди литри, съхранявани в огромни стоманени съдове. За отлежаването на напитката се ползват няколко вида бъчви – такива от бърбън, първо и последващо пълнене, както и преработени /rejuvenated/ бъчви, които вече са се изтощили от многократна употреба и за да се ползват отново са били изтъргани, и навярно повторно обгорени. Бутилката не сочи възраст на дестилата и някои могат да предположат, че той е на 3 години и 1 ден /минималната възраст на шотландското уиски – до навършването `и течността не се обозначава като „уиски“/. Някъде прочетох, че е на 6-7 години. Бутилирано е при законовия минимален праг от 40%, студено филтрирано е и навярно е с подсилен цвят. И въпреки всичко, уискито ме изненада приятно, независимо, че е оценено на абсурдните 50-тина евро. Реалната му цена е далеч по-ниска и ако гравитираше около 15-тина евро бих си купил няколко бутилки от него. Защо?
Аромат – свежест, доза спиртност, зърнена нотка, асоциация с лактови бонбони, ферментиращи плодове. Появи се и лек спомен за тирамису, цитрус, тропически плод, парфюмност. Спиртността е отчетлива. Долових още асоциация със захарен памук, карамел и ванилия, нотка банани като от енергийно блокче Корни, сладко от бели череши, компот от праскови. Появи се и слаба тъмна нотка, както и подправки от пакетче, крем с лешници, а с времето споменът за праскови се засили. С вода – мирисът се разви след няколко капки. Засиле се плодовият нюанс, най-вече асоциацията с праскови и компот от тях, компот от кайсии, зелена билка, индрише дори, мед, сладост и плодова дъвка. Вкус – сладост, жълт плод, масленост лек намек за джинджифил, цитрус. Вкусът не е особено богат, но е далеч и от неприятен. Долових и асоциация с безалкохолно лимонада. За моя изненада горчивина отсъства от вкуса, но пък пикантността, колкото и да беше слаба остана и при следващите глътки. С вода – сладост, жълти плодове и слаба пикантност. Финал – къс, сладък, зърнен, слабо пикантен, плодов, лек. Отново липсва горчивина. Послевкусът е свеж и неангажиращ. Донесе и спомен за зряло бяло грозде и печени ябълки с масло, отново праскови, а по-късно и лека метална нотка, издаваща младостта на дестилата. С вода – плодова сладост и флоралност.
Оценка: 83-84/100. Цена: около 50 евро на запад
В обобщение: несправедливо висока цена за това уиски, която в съчетание с абсурдната маркетингова буря около него създават изначално негативна нагласа към благинката в някои колеги. Според мен уискито е вкусно и приятно. Не е чутовно, но не е и лошо, и ако цената му не бе толкова висока би било прието по-добре.
Оценка: 83-84/100. Цена: около 50 евро на запад
В обобщение: несправедливо висока цена за това уиски, която в съчетание с абсурдната маркетингова буря около него създават изначално негативна нагласа към благинката в някои колеги. Според мен уискито е вкусно и приятно. Не е чутовно, но не е и лошо, и ако цената му не бе толкова висока би било прието по-добре.
