Преди няколко дни американците празнуваха своя Ден на Независимостта от англичаните, които малко преди това от своя страна решиха да дезертират от европейското обединение и да търсят бъдещето си самостоятелно. Не търся политически привкус в статията – идеята ми е, че поводът на северноамериканците ме вдъхнови да опитам уиски /бърбън/, който отлях в мостричката от снимката точно преди една година при визитата ми в бар Masterpiece в София. Тогава гостувах в Столицата по повод рожден ден на мой приятел, който съвместих с друго приятно занимание, а именно посещение в едно от уиски местенцата на най-големия ни град.
Какъв по удобен повод за отпиване на типичната северноамериканска напитка от четвърти юли? Всъщност, горното ми съждение донякъде е лишено от логика, тъй като поне няколко пъти седмично опитвам дестилати от света /предимно Ирландия и Шотландия/, без да търся закрилата и оправданието на националните празници на съответните държави. Но, както и да е. Да се върнем към бърбъна. Близо година стоя сред другите мостри в шкафа ми, тъй като на дневен ред излизаха други благинки и ето че онзи ден, тананикайки Yankee Doodle и развявайки знамето на непокорните Щати, пристъпих към вкусната и отговорна задача да покоря Бънкърхил. Средството, с което разполагах не бе пушка Спрингфийлд или Уинчестър /да, не са от този исторически период/, а бърбън с името Blanton`s Gold Kentucky straight bourbon, роден в земите на свободния вече Кентъки, в който се намира и дестилерията производител Buffalo Trace.
Ако се поразтърсите водени от любопитството си, навярно ще откриете данни, че историята на `и се свързва с други съществуващи преди нея дестилерии, намиращи се също във Франкфорт, Кентъки. Маркетинговите писания дори ще ви отведат до годините преди Независимостта на САЩ, за да ви представят значимата `и история /за справка: официалният сайт на Бъфало Трейс/. Е, аз нямам намерение буквално да пресъздавам тези писания и ще акцентирам на по-важните събития и имена от историята `и, а те не са малко. За предшественик на Бъфало трейс се сочи неизвестна по име дестилерия, основана през 50-те години на 19-ти век. Малко по-късно тя била закупена от полковник Едмунд Хейнс Тейлър, Младши, E.H.Taylor, Jr. /първото значимо име в списъка, наследник на двама от американските президенти – Джеймс Мадисън и Закари Тейлър/, който я прекръстил на „O.F.C“ – Old Fire Copper. Име, вдъхновено от използваната технология по подгряване на медните казани, а именно с дърва. В началото на 70-те години „Полковникът“ /на чието име дестилерията Бъфало Трейс е кръстила уиски/ изградил нова дестилерия, инвестирайки чутовните за времето си 70 000 долара. Дестилерията „O.F.C.“ била закупена от Джордж Т. Стаг /второто значимо име, което освен уискито от днешната статия е вдъхновило и създаването на един от най-скъпите бърбъни – Стаг бил търговец, който забогатял след търговия в Сейнт Луис/, като дейността на Тейлър се свеждала до лобиране на политическо ниво за въвеждане на по-високи стандарти в производството на бърбън, което през ранните години на 19-ти век меко казано не било на висота.
През 80-те години на 19-ти век дестилерията била засегната от пожар и се наложило да бъде издигната отново. Капацитет и складовите `и бази били разширени, като към средата на 80-те години бъчвите били насочвани за отлежаване в известните складове „А“, „B“ и „C“. Малко по-късно било въведено и парното подгряване на казаните. В края на века, през 1897г. към дестилерията се присъединил и Албърт Блантън /третото име от списъка/, който заел чиновнически пост, тъй като бил на 16 години. Блантън остава в историята на дестилерията с близо 60-те години работа в нея, включ. и с това, че успява да я съхрани по времето на Сухия режим, когато тя произвеждала уиски за „медицински нужди“. През 1904г. дестилерията била прекръстена на George T. Stagg distillery. През 1921г. Блантън оглавил дестилерията, която през 1929г. била придобита от Shenley Distillers Corporation, които изградили нова дестилерия. През 1935г. бил изграден и склад „H“ – единственият метален склад на дестилерията, от който по-късно ще се пълни уискито за Blanton`s straight bourbon. През 1949г. към дестилерията се присъединил Елмър Т. Лий /мастър дестилър в идните 50-тина години/. Бил изграден и скрад „V“. През 1992г. дестилерията била закупена от компанията Sazerac. През 1999г. името `и било променено на Buffalo Trace distillery. Към настоящия момент дестилерията произвежда около 10 млн. литра алкохол годишно, като част от него се отделя за скъпия бърбън Pappy van Winkle.
Уискито, което днес представям не е златно, независимо, че името му в превод означава именно този ценен за някои благороден метал. Стойността му тук съм я срещал в границите между 100 и 200 лв, която цена си е доста висока. Какво получаваме срещу нея? Първо, течност, означена като „стрейт бърбън“ /straight bourbon/. Това ще рече, че уискито е отлежало поне две години /на бутилката не срещнах означение на възраст, но не съм сигурен дали не съм го пропуснал в бързината/ и е бутилирано в натуралния си цвят, а както всеки друг бърбън са използвани нови обгорени дъбови бъчви от американски дъб. В основата на напитката стоят поне 51% царевица, а в кашата своето място намират ръжта и покълналият ечемик /малц/, който се ползва във всяко американско уиски /макар и в неголеми количества/, за да подпомогне ферментацията. Пшеница тук не е ползвана. Технологията, на която са заложили хората от Бъфало Трейс е т.нар. „sour mash“, което ще рече, че към ферментиращата вече каша се прибавя количество такава от предходна партида. За щастие сайтът на Блантънс дава богати подробности относно производството му. Течността е дестилирана при 70% /140 proof/, а в бъчвата е затворена при 62,5%. Бутилира се при 51,5%. Загубата на алкохол се дължи на фири /наричани „ангелски дял“/, но не съм сигурен дали не е добавяна вода преди бутилирането му. Напитката е филтрирана. Целият престой на бъчвите, летвите за които са сушени 6 месеца на въздух, преминава в склад „H“ /металният склад/, като нивото на обгарянето им е високо, което идва да подскаже, че се цели извличането на повече карамел и ванилия от дървото. И след толкова подробности от кухнята/ склада на дестилерията ви предлагам да отскочим един „enter“ надолу към моите бележки.
Аромат – ферментиращи плодове, силна пикантност и свежест, портокали, асоциация с лека киселинност, която отново ми напомни на цитрус, сладкиш с портокали, тъмно плодово сладко /горски плод или сливи/, сладост, плодове киснати в алкохол, праскови /ферментиращи/, доза кленов сироп, дървесност, слаба асоцицаия с кафе, карамелизиран плод, подправки като индийско орехче и пипер, череши, дъвка, щрихи мед и плодов сок вишна, захаросани портокали, запечени в сладкиш. Ръжта с характерната за нея пикантност се долавя отчетливо, като създава усещане за мириса на ръжен хляб. С времето тъмните нотки се засилиха, към които бих добавил и спомен за презрели банани. С вода – засилва се асоциацията с бананите, кола, дървесност, цитрус, препечено и повече сладост. Вкус – плътен, интензивен, спомен за кола, ръж, пикантност, не много силна сладост, мента, отново асоциация с ферментиращи плодове, дървесност и повече пикантност при второто отпиване. С вода /моят съвет е да добавите/ – пикантност, кола, дървесност, сладост и лека нотка грейпфрут. Финал – траен, слаби танини, следвани от сладост, череши, плуващи до скоро в море от алкохол, масленост, дървесност, пикантност, грейпфрут, кола. С вода – още пикантност, мед, нанини, следвани от още плодови нотки и не до там натрапчива за моите разбирания сладост.
Оценка: 86,5/100. Цена: между 100 и 200 лв.
Whiskeytemple_Vladimir 
