Dark Mode On / Off

Glenmorangie Cellar 13, 10 y.o. single malt whisky

                                                       

 Да се върнем във времената, когато дестилериите не са се страхували да сложат означение за възраст на уискито си и когато модата да се консумира старо уиски все още не е била толкова силна, каквато е днес. Годината е 2001г., мястото – шотландските Висини, дестилерията – Glenmorangie, складът – „Cellar 13“ /склад разположен около дестилерията, с прашен под както традицията повелява/, уискито – младото по днешните стандарти 10-годишно Гленморанджи, бутилирано при 43%, след като е отлежавало изцяло в бъчви от бърбън, първо пълнене. Знаете, че и сега хората от Луи-Вютон-Мое-Хенеси /LVMH/, като собственици на дестилерията, предлагат 10-годишно уиски. То обаче не отлежава в този склад, бутилира се при 40 градуса и не старее в бъчви от бърбън, първо пълнене. А ако се чудите какво е специалното на този склад, наречен „Cellar 13“ ще спомена, че той се намира до морския бряг и се описва като традиционен склад за отлежаване на алкохол – с прашен под, навярно с каменни стени /не съм го виждал лично/, с ниски рафтове, побиращи няколко реда с бъчви. Запознатите с процесите на стареене ще споделят, че в тези складове уискито придобива по-добри характеристики, отколкото в съвременните индустриални халета, в които всичко е бетон, ламарина, високи стелажи и понякога – изкуствено поддържан микроклимат. Но и те, както и практиката да се посочват годините на младите уискита и да не се надуват тези без обозначена възраст са част от историята. В 21-ви век, когато всеки производител иска да продаде максимално количество на все по-гладния пазар, който пък е и все по-малко претенциозен, старите практики и техники все по-често излизат от употреба. В такива времена живеем. И ако на бутилката, която ви представям /била е предназначена за летищата, затова е и литър/ има отразена възраст, макар и със ситен шрифт, то продуктите на същата дестилерия, 15-години по-късно, преимуществено се означават с лъскаво име, до което стои прекомерна цена … 

 Дестилерията се намира в района Хайлендс в Шотландия и името `и в превод означава „Долината на спокойствието“. Преди да бъде пригодена за дестилиране на уиски Гленморанджи е произвеждала бира. Източници сочат, че това се е случвало около век преди официалното `и снабдяване с лиценз за производство на уиски от 1843г., получен от Александър Матесън. В началото медните казани били втора ръка – Матесън закупил два, които преди това се използвали за производство на джин, но след като бизнесът потръгнал били добавени още. През 1887г. била основана Glenmorangie Distillery Company Ltd и дестилерията била изградена повторно. Във времето около Първата световна война била закупена от фамилията Макдоналд, която я управлявала в следващите около 90 години, в т.ч. и във времето на Голямата депресия в САЩ и въвеждането на Сухия режим, и Втората световна война. Мирният период донесъл шанс за успех и благоденствие, и броят на казаните бил увеличен /твърди се, че са най-високите в Шотландия, заедно с тези на Брухлади/. Гленморанджи черпи вода от извора Tarlogie Springs. Именно във времето на следвоенен икономически бум и развитие, хората от дестилерията решили да се подсигурят от евентуално неблагоприятно въздействие върху водния си източник и закупили няколко квадратни километра около него. В началото на 21-ви век компанията била придобита от Louis Vuitton-Moet-Hennessy, които закупили и дестлилерията на Ardbeg. Под тяхно ръководство Гленморанджи пуснала на пазара различни дестилати с винени финиши. Всъщност, такава политика компанията е практикувала още от началото на 90-те години, когато Dr. Bill Lumsden /Бил Лумсден/, основният технолог и движеща сила в днешно време в Гленморанджи и Ардбег, се присъединил към дестилерията и започнал да експериментира с т.нар. „двойно стареене“ /double maturation/ и включването на по-нестандартни винени бъчви в процеса. Основната част от малцовото производство се предлага като едномалцово уиски. Има обаче и процент, който се заделя за бленд /смесените уискита/ като Highland Queen, но поне аз не съм срещал това уиски до момента. И за финал. Имах възможност да разговарям преди време с Ян Брекерс, който е глобалният посланник на Douglas Laing – бутилировач, който купува бъчви с уиски, с правото да ги държи и пусне на пазара, когато и както намери за добре. Та, той спомена, че имат проблеми с уискитата на Glenmorangie и затова не ги купуват, за да ги включат в някои от сериите /Provenance, Old Particular, Old malt cask, Director`s cut и т.н./. Не само с тази марки, разбира се. Спомена и други популярни. Проблемът бил, че производителите добавяли друго уиски /някога, сега гладът за техни продукти е прекомерен и не вярвам да имат желание да продават на когото и да било/, което пречи закупеното количество да се предложи от бутилировача като едномалцов дестилат с означение на дестилерията производител. И докато подготвях тази статия попаднах на иформация в този смисъл, че в подобни случаи от Гленморанджи добавяли в бъчвите си уиски от бившата тяхна дестилерия Glen Moray.


 Аромат – бонбонен, спомен за сладко бяло вино, мед, свежест, цветен, „пролетен“, череши, асоциация с мириса на цъфнали пролетни дървета, зряло бяло грозде, шера /винен сок/, напомни ми на Penderyn Madeira, круши, ябълки, зрял тропически плод, манго, банан, сметанов крем с ванилия, доза парфюмност, кайсии, лимон, лимонов чийзкейк, бял шоколад. Дори и след минути мирисът остава все така бонбонен и сладникав, с изразени сочно-гроздови нотки. Споменът за мангото се развива, а плодовите щрихи доминират ароматния профил на напитката. С вода – дървесност, стафиди, тестян сладкиш, мая, спомен за мирис на морков. Вкус – маслен и доста сладък, слабо пикантен, свежо плодов /цитруси, ябълки и круши/, много лек и свеж, малцов, тревист, като пикантността напомня на усещането от джинджифил. Отприщва слюноотделянето, а при второто отпиване се появи слаба горчивина и малко по-силна пикантност и вкус на ябълка /дори някак неестествен/. С вода – горена захар, плодове, пикантност. Финал – среден, малцов, сладък, слабо пикантен, маслен, плодов /отново жълти плодове/, свежест, спомен за череши, нищожна горчивина, мед, маслен сладкиш, тревистост, ядки, а след второто отпиване долових нотка, която ми напомни на вкуса на безалколно „малина“, която се загуби почти веднага. С вода – флоралност, „зърнен“, свеж, плодови бонбони и сладост. 
 Оценка: 86,5/100. Цена: не се предлага вече и цената му се определя от вторичния пазар /аукционите/. Аз намерих моята мостра в бар Masterpiece.


 В обобщение: вкусно леко уиски, което с удоволствие бих консумирал в топлото време.    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram