Dark Mode On / Off

Caperdonich 1980-1994 single malt whisky

 В света на уискито, както и в действителността, в която самите ние живеем, съществуват имена, които се харчат повече от други, които са по-разпознаваеми и към които „съдбата“ е била по-благосклонна. Говорейки за уиски, под „съдба“ разбирайте решенията на собствениците на дестилерията, а тяхната благосклонност или липсата на такава се изразява в отредения път на притежавания от тях производител. В тази връзка, почти всеки е чувал имена като Macallan, The Glenlivet, Glenfiddich и т.н., но това не означава, че интересно уиски не се произвежда и извън тях. Интересно не винаги означава прекрасно, не ме разбирайте погрешно. Под интересно имам предвид по-скоро уиски от друга школа, уиски с непознат облик. Такова интересно уиски успях да опитам преди няколко дни, благодарение на Пепи Керемидчиев, който ми изпрати мостра и ми предостави заглавната снимка към статията. То произлиза от дестилерията Капердоник /Caperdonich/, но не е бутилирано от нея, а от компанията-независим бутилировач Гордън и Макфейл /Gordon & Macphail/.

 Дестилерията Капердоник /името се превжда като „таен кладенец или извор“/ не може да се похвали с чутовна история или ненадминат престиж. Намира се в шотландския район Спейсайд и е основана в края на 19-ти век, през 1898г. от собствениците на дестилерията Glen Grant. Идеята е била тя да има спомагателни функции, което се случва и на практика, затова и често може да я срещнете като назована с името „Glen Grant 2“. Именно няколко години след основаването си, през 1902г. дестилерията е затворена, навярно в резултат от неблагоприятна икономическа обстановка, предизвикана от фалита на уиски спекулантите Патисън. Оборудването било насочено към съседната дестилерия на Glen Grant, а Капердоник останала неактивна до 1965г., когато била закупена от компанията The Glenlivet and Glen Grant Distilleries Ltd, които официално я нарекли с името Капердоник. Новите собственици я обновили, като разширили и производствения `и капацитет, който насочили към произвежданите от тях смесени уискита. В края на 70-те години, по подобие на много шотлнадски производители, дестилерията била придобита от канадската компания Seagram, а след това – в началото на 21-ви век от френския алкохолен гигант Перно Рикар, който я затворил окончателно през 2002г. От дестилерията към днешна дата не е останало много и навярно никога няма да възобнови производството си.

 Сами разбирате, че дестилерията не е от знаменитите уиски производители в Шотландия. Отражение на това е и фактът, че официални едномалцови уискита с това име доклкото знам не съществуват – всеки от собствениците е „претопявал“ малцовия дестилат в състава на смесените си уискита. За щастие, редица независими бутилировачи, сред които е и компанията Gordon & Macphail, са закупили бъчви с уиски от Капердоник преди години и в различни етапи го предлагат на уиски любопитковците като мен. Именно на Гордън и Макфейл е и ботлингът, който ви представям. Компанията е една от реномираните в областта в Шотландия, и е основана през 1895г. от  James Gordon /Джеймс Гордън/ иJohn Alexander MacPhail /Джон Александър Макфейл/, които към онези години се занимавали с търговия на луксозни стоки. И за да разберете защо се определят като едни от най-изявените бутилировачи, ще вметна, че между 2010 и 2012г. G&M пуснаха на пазара две 70-годишни вариации на The Glenlivet и една на Mortlach, отнонво на същата възраст. Това подсказва какви запаси крият складовете им. За нещастие, рядко можем да срещнем техни продукти в България. Също толкова неоткриваеми са и продуктите на дестилерията Benromach /Бенромах/, която G&M закупуват през 1993г. и чието уиски скоро ще ви представя. 

 А сега за конкретната благинка. Част от гамата „CONNOISSEURS CHOICE“, включваща ботлинги от редица шотландски дестилерии, част от които нефункциониращи по подобие на Капердоник. Течността е 40-градусова, дестилирата е през 1980г. и е бутилина през 1994г. Нямам информация дали е в натуралния си цвят, но предполагам е студено филтрирана. Не съм сигурен и за вида ползвани бъчви, но след като опитах уискито ми се струва, че са ползвани изпалзвани неколкократно бъчви от шери и бърбън.

 Аромат – интензивен, силно меден, свежо плодов, нотки кожа, като го оприличих на младо уиски от дестилерията на Knockando и донякъде на такова от Aberfeldy. Въпреки 40-те си градуса мирисът е доста силен. Долових още щрихи тютюн, сладост, ванилия, кокос, цитрус, сладко от червени плодове – касис, малини, ягоди, лека минералност, флоралност, свежи ябълки, като след време се появи и слаба тъмна нотка, която заедно с гореизброените асоциации с кожа и тютюн ме наведе на мисълта за шери бъчви. Същевременно се засили и нотката цитрус под формата на лимон, лимонов сладолед или друг лимонов сладкиш. Отключи се още мед, сладко от жълт плод, нотка тирамису и по-силен спомен за шери. С вода – развива нотки, присъщи на шери отлежало уиски, появи се и лека „земна нотка“, сушен тъмен плод, съчетана с доза свежест. Вкус – доста сух, почти отсъстваща сладост, цветен и тревист, слабо пикантен, меден, восък, свежи жълти плодове, кайсиеви ядки, мента и слаби танини при второто отпиване. С вода – повечко горчивина и восък. Финал – къс до среден, малцов, слаба „земна нотка“, нищожна горчивина, отново сухота и нищожна сладост, сгряващо пикантен, мед. С вода – още малц, „ацетон“, пикантност и слаба горчивина.
 Оценка: 82/100. Цена: неизвестна.

 В обобщение: уиски с интригуващ мирис и не лош вкус и послевкус. С нетърпение очаквам последващите си срещи с други вариации на Капердоник.            

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram