Dark Mode On / Off

Scapa 25 y.o. cask strength single malt whisky vintage 1980

 Има дестилерии, които по-лесно от други преживяват превратностите на съдбата, има и други, които като лодка се лутат в бурните води на неизвестността. Към втората група бих отнесъл дестилерията, чието уиски ви представям днес. Не само, защото в превод името `и означава „лодка“ на северен език, а и защото последните години не са от най-добрите за симпатичната дестилерия на Скапа /Scapa/, от продуктите на която до момента оставах доволен. В блога вече ви представих Scapa 12, Scapa 14 и Scapa 16 y.o. single malt whisky, които по стечение на обстоятелствата остават в миналото на производителя, принадлежащ към голямото семейство на Перно Рикар. През изминалата вече 2015г. актуалният до скоро 16-годишен дестилат, котиращ се между 70 и 80 лв до момента, бе спрян от производство. Навярно се досещате за причината – недостиг на старо уиски и невъзможност да се поддържа предлагания обем от почти пълнолетния дестилат. Затова на пазара се появи уиски без означение на възраст, носещо името Скирен, което все още не съм пробвал.



 Дестилерията Scapa /в превод от северните скандинавски езици означава „лодка“/ е основана през 1885г. Джон Таунсенд и Мр. Макфарлейн. Дестилерията се намира на остров Оркни, където се намира и сданието на Highland park. Макар и конкуренти служители на Highland park са оперирали в сградата на Scapa във времето, в което тя е била затворена, поддържайки частично процеса на дестилация. Scapa е малка дестилерия, чиито производствени възможности не надхвърлят 1 000 000 литра годишно, макар че тези стойности на практика не се достигат. В дестилерията работят няколко човека и то само през няколко дни от седмицата. Scapa e и втората най-северна дестилерия, намираща се южно от Highland park. Има една друга особеност, която е по-съществена за профила на уискито, което потича там – водоизточникът, който служи за целите производството минава през торфени слоеве и това подсказва, че уискито би имало и торфен профил. От друга страна, малцът не се суши на торф, което компенсира състава на водата.   По-късно била придобита от „Scapa Distillery company“, която през 1934 г. фалирала и собствеността преминала в ръцете на братята Морис и Джон Блок, които притежавали още няколко дестилерии на полуостров Кембълтаун. Освен това те произвеждали и бленда, смесеното уиски „Ambassador“, за чийто състав насочили малца от Скапа. През 1954г. Scapa била продадена на канадската компания „Хирам Уолкър и синове“, която осъвременила производствените мощности. Идните десетилетия донесли нови предизвикателства за Scapa, която започнала да се предлага и като съставен елемент на бленда Ballantine`s. През 2005г. френският гигант Перно Рикар, посредством компанията си “ Chivas Brothers“ закупила Scapa, която в периода от 1994г. до 2004г. била затворила врати. Под новото управление 14-год Scapa била заменена от 16-годишен дестилат, за който се носи упорития слух, че ще бъде спрян от производство именно поради изчерпващите се запаси от старо уиски и ще бъде заменен с дестилат с модерно име и без означение на възраст, който вече е спрян от производство

 При така очертаното не до там благоприятно развитие на историята на марката и липсата на чутовни славни върхове, с каквито се кичи съседа от Highland Park, можем ли да очакваме, че някога производителят, който в момента няма нито един официален ботлинг с означение на възраст, е предлагал 25-годишно уиски?!? Аз не бих предоложил, но за щастие аз не съм Алена, Нострадамус или леля Гицка, която гледа на ръка до болницата и ми е простено да бъркам. Оказа се така, че през 2005г. хората от Скапа, навярно под тепърва прохождащото управление на френския гигант Перно Рикар, са предложили не какво да е 25-годишно уиски, а такова с алкохолния градус на бъчвата – т.нар. „cask strength“, бутилиран при завидните 54%. Уау, уау, уау! Ако реакцията ми ви изненадва, то трябваше да ме видите в The Pot Still bar в Глазгоу, където открих бижуто от снимката, което разклати устоите ни /моите и на Яна и на другия ден изобщо не обръщахме внимание на леката турболенция по време на обратния път/. Уискито не е студено филтрирано, а дали цветът е естественият нямам информация. Ще ми се да е така, защото тук говорим за четвъртвековно уиски, което е имало достатъчно време да поеме цвят. Ако не успеете да откриете подобна бутилка – не се чудете. Проблемът не е в нашите следотърсачески умения, а в лимитираната бройка, пусната някога на пазара. Общо от тази серия са пуснати 2000 бутилки, повечето от които предполагам са в лични колекции. Тази, която аз опитах е бутилка № 22.


 Аромат – ванилия, тропически плодове /манго, папая, ананас/, пикантност, флоралност, пролетни цветя, печени ябълки, свежест, плодови бонбони, мед, восък, кайсии, слаба дървесност, свежо бяло грозде. Незнайно защо асоциирах това нежно уиски с пролетта. Открих още бананов чипс или сушени банани, малц, лека парфюмност, сладко от жълт плод /праскови/, крем брюле и бял шоколад. С вода – крем шампанско, сладко от жълти плодове, сладост и сушен тропически плод. С още вода – свежест и асоциация със зърнена закуска. Вкус – пиперлив, спиртен, интензивен, сладък, меден, цветен, много слабо опушен, восък, свежи ябълки, жълти плодове, малцов. С вода – пикантност, чили, сладост, свежест и още жълти плодове. С още вода – сладост, слаби танини, цветен и още чили. Финал – траен, сгряващ, малцов, маслен, цветен, слабо дървесен, бонбонен, осезаемо сладък и плодов. С вода – откроиха се ядки, сладост и пикантност. С още вода – мед, малц, свежест и още пикантност.
 Оценка: 90,5/100. Цена: не се предлага, освен ако не го откриете в аукционите.    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram