Auchentoshan distillery

 Обиколката. Туровете започват на кръгъл час и тъй като бяхме пропуснали началото на един решихме да изчакаме и да поснимаме преди другия. А повярвайте ми, има какво да се снима и види, защото дестилерията е наистина красива.

 Споменах, че течността ферментира в големи казани, наречени уошбек. Те са направени от дърво от Орегон. Всеки от тях побира хиляди литри течност, към която се добавят няколкостотин килограма мая. Подобен казан може да се ползва до 40 години, като най-младият в дестилерията бе на около 10. В помещението, което посетихме имаше четири, единият от които бе все още празен, тъй като не бе напълнен и мога да ви кажа, че е огромен – дълбок е поне 5 метра. Наоколо пък се долавя характерната миризма на мая и на бира, защото в края на процеса на ферментация течността уорт вече носи алкохолен градус от 5-6% и представлява тъмна на цвят бира. Тогава се насочва към медните казани за дестилиране.

 Казаните в дестилерията са три, тъй като Охинтошън ползват тройна дестилация. Те са от мед и се подгряват с пара, а не с директен огън. Първият се нарича уош стил, през който преминава първата дестилация. В края на процеса, течността вече има алкохолно съдържание от около 18-19% и се нарича low wines. На цвят е мътна и вече носи плодов мирис. След това се насочва към втория казан, при който уошът се дестилира до около 50%. Течността се избистря. След третата дестилация от третия казан, наречен спирит стил /spirit still/, течността вече придобива бистър цвят и алкохолно съдържание над 70%. В края на процеса на дестилация течността губи алкохолния си градус и прозрачен характер и течността не е годна да се напълни в бъчвите. Затова се връща за последваща дестилация. 

 Складовете. За щастие и мой късмет, хората от дестилерията позволяват разглеждане на един от складовете, в които отлежава уискито. В него са налични около 4 млн. литра алкохол, като най-младите бъчви са на няколко години, а най-старите на 50. Казвайки бъчви е редно да спомена, че Мадж ни информира, че бъчвите се ползват три пъти. Ароматът в склада бе вълшебен, благодарение на изпаряващия се алкохол, т.нар. „ангелски дял“ и като че ли усещах как се пренасям назад във времето. 

 Дегустацията. В края на обиколката се озовахме в приятно помещение, където пред нас бяха разположени бутилки с уиски на Охинтошън. В цената на билета ни се включваше дегустация на Auchentoshan American Oak, Auchentoshan 12 y.o. и Auchentoshan Three wood single malt whisky. Бележки за тях не съм си водил, тъй като времето за дегустация е крайно ограничено, но пък на финала получихме по една малка чашка, подобна на чашата Гленкирн, като подарък. И след като разменихме още няколко изречения с Мадж се отправихме отново към посетителския център/ магазина, от който напуснахме дестилерията.

 Под чертата. Какво мисля за посещението на дестилерията? Беше невероятно преживяване, което ви пожелавам и на вас. Отдаде ли ви се повод, не го пропускайте. Вече имате бегла представа какво ви очаква, знаете и как  да откриете дестилерията – остава ви да посетите Шотландия. Всичко в дестилерията е чисто, спретнато и приветливо, наоколо се носи мирис на мая, кумините пушат весело, а чувството, че си в „родилния дом“ на уискито е несравнимо. Бих и ще посетя дестилерията отново при първа възможност, този път при друга програма, предлагаща обаче възможноста за опитване на уиски директно от бъчвата.


 Споменах в началото на статията, че освен приятните емоции, в мен остана и зрънце разочарование. То не е свързано с отоношение към нас или с цена на продукт. Знаете, че като уиски блогър често разисквам неудобни за производителите/ вносителите въпроси. Такива според мен са липсата на означие на възраст на уискито и добавянето на карамел е150а към благинката – две практики, които не харесвам. По време на тура попитах Мадж защо на част от дестилатите на компанията липсва означение на възраст, която по закон трябва да отразява най-младото уиски в бутилката. Отговорът, който получих не бе удовлетворителен и се аргументира основно с това, че уискито се предлага на много пазари, включ. и в не до там богати страни, в които хората не желаели да плащат стотина паунда за старо уиски. Моето мнение е, на всяко уиски следа да бъдат посечи годините му – без значение дали е 4, 5, 12 или 50-годишно. Именно възрастта му е един от основните ценообразуващите фактори, наред със субективния „реноме“ и с вида използвани бъчви. Аз не виждам нищо лошо в откровеността на компанията да посочи, че предлага младо уиски. С удоволствие бих си купил младо уиски, стига то да е оценено разумно. За сметка на това, все по-честа практика е предлагането на уиски без години, при неоправдано висока цена.


 Второто ми разочарование се дължи на това, че попитах Мадж дали дестилерията ползва оцветител карамел Е150а, за да подсили цвета на уискито. Получих отрицателен отговор. За съжаление той е неверен. Вземете бутилка 12-годишен Охинтошън и на кутията, или на самата бутилка, на немски /а може би и на датски/ е посочено, че съдържа ненужния и подвеждащ възприятията по мое мнение карамел Е150а. Независимо дали той оказва някакво влияние върху вкуса на уискито, той несъмнено създава погрешна представа за качеството на уискито в масовия консуматор, тъй като по-тъмният цвят се асоциира с по-дълго отлежаване, респ. с по-добро качество. Аз считам, че цветът на уискито следва да бъде този, който бъчвата е придала, без да се налага добавянето на каквато и да е било добавка. Противното е некоректно и не мога да адмирирам.


 След тези укорителни думи идва очакваният финал на статията. Канех се да посетя още една дестилерия – тази на Гленкинчи /Glenkinchie/ до Единбург, но в последния си ден в Шотландия реших да разгледам вековния замък в града. Ще се поправя следващия път. Но пък за краткото време в Шотландия опитах няколко чудесни уискита в тамошните уиски барове, които ще ви представя в следващите статии.

 Наздраве, приятели!
Качество преди количество!