Whiskeytemple 
Ако не сте разбрали от публикациите ми във Фейсбук профила на Храма на уискито, преди няколко седмици бях в Ереван. Изживяването там бе на доста високо ниво, като част от тези позитивни усещания дължа и на визитата ми в дестилерията Арарат, която произвежда познатата марка бренди със същото име и кръстена на величествената планина, която всеки от столицата на Армения може да види, макар че същата днес е в пределите на Република Турция /вижте по-долу и сами ще се убедите в красотата на този висок исполин/.
Това ми гостуване в Армения и в частност в спиртоварната бе изцяло спонтанно и се зароди в скорошен разговор в приятелската ми среда. И не след дълго нашата група вече бе поела по пътя си. Давам си сметка, че и престоят ми в Ирландия от началото на годината възникна по подобен начин, което ме хвърля в размисъл какво ми е подготвила тази щура 2024г., съответно какво ще донесе и на блога като набор от нови разкази, с които да ангажирам още по-дълбоко вниманието ви. Първият такъв сбор от думи и снимки е настоящият материал, в който представям първата си визита в пределите не на зърнена дестилерия, а на обект, произвеждащ вкусно бренди от съответните гроздови сортове.
И тази история ще протече в добре познания ни ред. Ще започна с кратка история на Арарат, гарнирана със снимките от магазина към дестилерията /реално не тук се дестилира алкохолът, а само част от него отлежава в пределите на тези сгради/, който посетих преди и след началото на тура ни. Цените в него не са никак приятелски настроени и не съм купувал нищо. Бутилката, която ще споделя като фотос в края на писанието ми, купих от летището, но се намира и тук – и то на по-добра цена.
След това ще ви разведа из зоните на „музея“, където нашият гид Лиа /много свежа и лъчезарна дама/ ни приветства. В тази част ще преразкажа и информацията за самото производство на брендито, която е поместена на сайта на марката. В тази област съм все още прохождащ и ако може да допълните нещо като коментар, заповядайте.
На финала пък ще видите и няколкото снимки от красивия кът, в който протече кратката ни дегустация на 3- и 7-годишните разновидности на бранда.
Началните редове в историята на Арарат са написани в края на 19-ти век – по-точно през 1887г. от Васил Таиров и Нерсес Тайриян. В края на века спиртоварната била поета от руснака Николай Шустов, имащ опит в производството на водка. До 40-те години на 20-ти век дестилерията дори бива известна с неговото име. В ранния период на 20-ти век Арарат печели и приз в международен алкохолен конкурс.
Вече в началото на 50-те години на 20-ти век била построена и новата сграда с оранжевите стени, която виждате по-горе и където се помещава магазинът и площта с отлежаващите бъчви. На едно интерактивно табло в началото на зоната на тура пък са изобразени останалите производствени мощи, разпръснати из цяла Армения.
През 1999г. Арарат бива придобит от френския алкохолен гигант Перно Рикар, който действително е инвестирал доста средства, придавайки много полиран и привлекателен външен вид на посетителската част. Още при вида ѝ имах чувството, че съм в модерна шотландска дестилерия, а мирисът на изпаряващия се алкохол от недрата ѝ засилваше това чувство. Моите спътници не носеха в себе си това познание, тъй като не все още не са били в типична островна спиртоварна, но за мен асоциациите бяха много силни и ме запратиха във втория ми „роден“ дом.
След престоя в търговската площ Лиа ни поведе в т.нар. „музей“, където ни представи спецификите на производството на брендито. В дъното на огромното помещение се намира и частта, където отлежават и процент от буретата на Арарат. Не помня колко – другите са разпределени из другите територии на Армения. Там може да видите и бъчвите с алкохол, които са подарени на всеки държавен глава, посетил дестилерията.
На това табло бяха отразени именно зоните от Армения, които допринасят в добива на алкохола – произход на гроздето, на дървото, място на дестилиране и отлежаване.
Тук пък са отразени страните, в които се внася Арарат. Ние също фигурираме на картата.
В този импровизиран кът ни пуснаха кратко видео, в което стана дума за технологичните особености – какви сортове грозде се ползват, какъв вид дъб, колко пъти протича дестилацията. Тези данни за щастие ги има и в сайта им. Сортовете са изцяло регионални и включват непознатите за мен Гарандмак и Воскехат. Отлежаването пък протича в кавказки дъбови бъчви, правени от 70-годишни дървета. Дестилацията е двойна, като в един от ъглите в залата има макет на медните казани.
През следващия етап от тура преминахме около „стената на славата“ – място, където бяха закачени снимки със знаменити гости в Арарат, както и с нейни служители, след което пред нас се разкри красивата историческа гледка на различните експресии на брендито, запазени от годините назад, та чак до наши дни. Беше ни показана и бъчвата, посветена на арменския бард Шарл Азнавур.
Бутилката със 7-годишния Арарат бе отворена няколко дни след завръщането ми в България и я споделих с няколко приятели. Общото мнение е, че това е доста вкусна напитка и аз признавам, че редовно бих я поддържал в домашния си бар. Възнамерявам да ѝ посветя статия в близко бъдеще.
До нови срещи, приятели! 🙂
