Dark Mode On / Off

St. Magdalene 26 y.o., 1982-2008, single malt whisky

 

 Първи работен понеделник за месец май, първо представяне на конкретно уиски. Ако всеки понеделник е такъв, не бих имал нищо против в седмицата да се среща по-често. Имайки предвид и уискито, което ще ви представя бих си пожелал всеки ден да е подобен понеделник. 
 
 В предишните две статии ви представих впечатленията си от две шотландски дестилерии, които посетих през изминалата седмица – тази на Glengoyne и на Auchentoshan. Гленгойн и Охинтошън са разпознаваеми имена за запалените уиски ценители, посещаващи Глазгоу. За щастие вкусотията на най-големия шотландски град не се изчерпва само с тях, тъй като в града са разположени множество уиски барове, единият от които – Бон Акорд, носи името на отдавна затворила дестилерия и се счита за емблематичен в цяла Великобритания. Аз не разполагах с чак толкова време, за да го посетя, но пък гостувах в два дни на друго чудесно местенце – уиски бар The Pot still. Може да го откриете на Хоуп стрийт, след като завиете на кръстовището със Сокихол стрийт, в посока Сентръл стейшън. Барът се намира точно на тротоара и входът му се разпознава по малкия меден казан, който весело се поклаща над главите на влизащите клиенти. Сградата, както повечето в Шотландия е на над сто години и обстановката вътре няма да ви впечатли с модернистичен дизайн. Напротив, на ваше разположение са два „етажа“, свързани с пет-шест стъпала, голям бар, обслужван често от собственика, приличащ на викинг и сина му, и нито една сервитьорка. 
 
 
 
 
 
 
 Освен задължителните за Шотландия бири, в режим на готовност са разположени и около 300 уискита, част от които са доста редки и включват дестилати, които е почти невъзможно да срещнете другаде. Зад една витрина пък е разположена величествената бутилка на 62-годишния Dalmore, струваща над 20 000 паунда. Бях чел само за нея и се изненадах, когато я видях там, тъй като в света са останали около десетина нейни роднини. На долния рафт спокойно отмаряше 50-годишен Glenfiddich, също струващ една камара пари на вторичния пазар. В противоположния ъгъл мернах и „по-скромните“ 30-годишни уискита на Balvenie. 
 
 
 Мебелировката е издържана в кожа и дърво, светлината е приятна и ненатрапчива, а в заведението не се пуши. Именно в тази отмаряща атмосфера успях да опитам първото уиски от престоя ми в земите на Уилям Уолъс – това беше 26-годишното едномалцово уиски от разрушената вече дестилерия Сейнт Магдалин, бутилилрано от независимия бутилировач Дъглас Ленг. 


 Дестилерията не се числи към най-популярните шотландски производители. Корените `и могат да бъдат проследени до 1798г., когато била основана под името „Linlithgow“ – по името на едноименното градче, разположено на около 20 км. от Единбург, в шотландския район, наричан Низини /Lowlands/. Може да попаднете на любопитната информация, че сградата на дестилерията била разположена в територия, където преди векове бил построен приют за болни от чума. През 19-ти век името било променено на „Сейнт Магдалин“, а с него и местоположението на дестилерията с оглед по-добрите транспортни връзки до новата `и обител. Пруз 19-ти и първите години на 20-ти век била управлявана от фамилията Доусън, но през 1912г. била придобита от „DCL“ /Distiller Company Ltd/ – компания предшественик на бъдещия алкохолен гигант „Diageo“ /Диажио/. В следващите 60-тина години дестилерията функционирала като спомагателен източник на малцово уиски за смесени уискита, като през 60-те години на 20-ти век била преустановена практиката ечемикът да се малцува на място. През 80-те години на 20-ти век Великобритания била засегната от икономическа криза, резултирала и в затварянето на някои дестилерии, една от които била и Сейнт Магдалин. Може би фаталистите ще кажат, че последващата `и съдба е предопределена от косвената `и връзка с приюта за чумави, но през 90-те години и в началото на 21-ви век дестилерията била разрушена, за да се изградят жилищни площи на нейно място. От самата дестилерия останали единствено помещенията с пагодите, през които някога излизал дима от скарите на сушащия се ечемик. 


 Всичко изброено превърна симпатичната бутилка в желан за мен обект. Тъй като дестилерията е тотално разрушена милилитрите в чашата не бяха от най-евтините, но бях готов да ги жертвам в името на уискилогията. Уискито е 26-годишно и е дестилирано само година преди да затвори дестилерията. Бъчвата е била закупена от независимия бутилировач Дъглас Ленг, който през 2008г. пуснал на пазара 511 бутилки, бутилилани ог бъчва № 4712, от типа refill butt /бивша бъчва от шери, ползвана неколкократно/. Благинката носи висок алкохолен градус – 50%, не е студено филтрирана и е с натурален цвят


 Аромат – свежест, билки, лимон, цитрус, флоралност, пикантност и лека спиртност, дървесност, мента, пакетче с чай мента. След минути нотката цитрус се засили, като след около половин част долових и слаби следи от шери, изразяващи се предимно в слаби щрихи сладко от сини сливи, сушени сини сливи и слаба асоциация с опушеност, навярно останала от бъчвата. Добавих вода – отключи се повече сладост, още билки, плодови цитрусови бонбони и още щипка опушеност, както и мед. Вкус – сладост, слаба опушеност, билки, силна алкохолна нотка, пикантност, спомен за кора от портокал. С вода – сладост, мед, мента, цитруст, спиртност и още опушеност. След още няколко капки вода след сладостта се появи и лека горчивина  като от бадеми и слаба пикантност. Финал – среден, цитрус, сладост, малцов, мента, пикантност, препечено, мед, билки и асоциация с лека опушеност. С вода – пиперливост, малц, тревистост и трайна сладост. С още вода – свежест, мента и още сладост. 
 Оценка: 83/100. Цена: неизвестна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии