Whiskeytemple_Vladimir 
Мъча се да си спомня откога не съм представял бърбън в блога и ако не бъркам, последното ревю на тази царевична напитка датира от началото на 2016г. Оттогава през Гленкирна или дегустационната ми чаша със столче преминаха доста шотландски напитки, както и някои ирландски представители, но течностите с произход САЩ изостават. Затова особено силно се зарадвах, когато приятел, Стан Недев, който заедно с други уиски ентусиасти от София решиха да опитат отдавна търсения от мен Stagg Jr. Kentucky straight bourbon, 66,05%. През изминалата година, по време на престоя ми в Люксембург го открих в един магазин и се колебаех дали той да не бъде една от покупките ми, тъй като знаех, че премиум бърбъните на дестилерията-производител, тази на Buffalo Trace, са добре приети по света. А този бърбън спада към тях. Така се получи, че си купих други бутилки и Стаг Младши, както звучи името на български, остана на рафта в магазина на около 1300 км от тук. Но пък щастието ми се усмихна и след като се свързах със Стан се сдобих с достатъчна мостра от това 66-градусово изкушение, придружено и от горната снимка.
В блога вече са налични няколко други ревюта на продукти на дестилерията Buffalo Trace /едноименният бърбън Buffalo Trace, Eagle Rare 10 y.o. и Blanton`s single barrel straight bourbon/ и вече съм писал нещичко за производителя. Тъй като обаче бележките ми за историята на бранда датират от отдавна изминали месеци ми се струват прекалено непълни. Затова ще ви поговоря малко повече за дестилерията Buffalo Trace.
Ако се поразтърсите водени от любопитството си, навярно ще откриете данни, че историята `и се свързва с други съществуващи преди нея дестилерии, намиращи се също във Франкфорт, Кентъки. Маркетинговите писания дори ще ви отведат до годините преди Независимостта на САЩ, за да ви представят значимата `и история /за справка: официалният сайт на Бъфало Трейс/. Е, аз нямам намерение буквално да пресъздавам тези писания и ще акцентирам на по-важните събития и имена от историята `и, а те не са малко. За предшественик на Бъфало трейс се сочи неизвестна по име дестилерия, основана през 50-те години на 19-ти век. Малко по-късно тя била закупена от полковник Едмунд Хейнс Тейлър, Младши, E.H.Taylor, Jr. /първото значимо име в списъка, наследник на двама от американските президенти – Джеймс Мадисън и Закари Тейлър/, който я прекръстил на „O.F.C“ – Old Fire Copper. Име, вдъхновено от използваната технология по подгряване на медните казани, а именно с дърва. В началото на 70-те години „Полковникът“ /на чието име дестилерията Бъфало Трейс е кръстила уиски/ изградил нова дестилерия, инвестирайки чутовните за времето си 70 000 долара. Дестилерията „O.F.C.“ била закупена от Джордж Т. Стаг /второто значимо име, което освен уискито от днешната статия е вдъхновило и създаването на един от най-скъпите бърбъни – Стаг бил търговец, който забогатял след търговия в Сейнт Луис/, като дейността на Тейлър се свеждала до лобиране на политическо ниво за въвеждане на по-високи стандарти в производството на бърбън, което през ранните години на 19-ти век меко казано не било на висота.
През 80-те години на 19-ти век дестилерията била засегната от пожар и се наложило да бъде издигната отново. Капацитет и складовите `и бази били разширени, като към средата на 80-те години бъчвите били насочвани за отлежаване в известните складове „А“, „B“ и „C“. Малко по-късно било въведено и парното подгряване на казаните. В края на века, през 1897г. към дестилерията се присъединил и Албърт Блантън /третото име от списъка/, който заел чиновнически пост, тъй като бил на 16 години. Блантън остава в историята на дестилерията с близо 60-те години работа в нея, включ. и с това, че успява да я съхрани по времето на Сухия режим, когато тя произвеждала уиски за „медицински нужди“.
През 1904г. дестилерията била прекръстена на George T. Stagg distillery. През 1921г. Блантън оглавил дестилерията, която през 1929г. била придобита от Shenley Distillers Corporation, които изградили нова дестилерия. През 1935г. бил изграден и склад „H“ – единственият метален склад на дестилерията, от който по-късно ще се пълни уискито за Blanton`s straight bourbon. През 1949г. към дестилерията се присъединил Елмър Т. Лий /мастър дестилър в идните 50-тина години/. Бил изграден и скрад „V“.
През 1992г. дестилерията била закупена от компанията „Sazerac“ /Сазерак/. През 1999г. името `и било променено на Buffalo Trace distillery. Към настоящия момент дестилерията произвежда около 10 млн. литра алкохол годишно, като част от него се отделя за скъпия бърбън Pappy van Winkle.
Малко се увлякох с бележките. Какво можем да си кажем за уискито Stagg Jr.? Освен че се прави от царевица, другата водеща зърнена култура в него е ръжта. Няма означение на възраст, но се спекулира, че е между 6 и 8 години. Алкохолният градус е този на бъчвата – 66,05%, т.е. уискито представлява „barrel proof bourbon“, и течността не е разреждана с вода преди бутилиране. Цветът е натуралният, тъй като стрейт бърбънът никога не се оцветява допълнително. Благинката отлежава в изискуемите по закон нови обгорени дъбови бъчви от американски дъб.
Аромат – мед, пикантност и доза спиртност /говорим си за близо 70%/, солидна сладост, ферментиращи плодове, сладко от сини сливи, ягоди, череши и касис. Бих определил мирисът и като „тежък“ /не неприятен, а солиден, плътен/. Долових и асоциация с пияни вишни, кафе, портокали, сметанов крем с кафе /ванилия/, печен сладкиш с плодово сладко или крем, сладко от праскови, карамел, спомен за ръж, ръжен хляб, асоциация с аромата на уиски, отлежавало в бъчви от порто, спомен за шкаф, боровинки и плодова дъвка. С вода /добавях я на четири пъти/ – тъмноплодови нотки, плодово сладко, повече цитрус, сладко от диви ягоди, ром от типа на Ел Дорадо, бренди, кленов сироп, печени ябълки, балсамико, ядки и свежест. Впоследствие се разви още крем, свежест, сладост от червени плодове и сладко от тях, карамел, кленов сироп и шоколад, а след последното добавяне на вода кайсии. Вкус – интензивен, солидно плодов, черешов, сладост, плодови бонбони, маслен, отприщва слюнката заради високия градус, бадеми, марципан и дървесност. С вода /добавяйте вода – градусът е доста висок/ – сладост, пиперливост и лека горчивина като от грейпфрут. С още вода – обилна сладост, заменена от дървесност и горчивина, свежест и пикантост. Финал – траен, сгряваща пикантност, сладост, препечена филия, мазно усещане, масло, мед, червени плодове, каков шоколад. С вода – слаба горчивина, дървесност, след която остава спомен за мента и сладко от ягоди. С още вода – повече дървесност, плодов локум, по-силна пиперливост, масло и сладост. След още едно добавя на вода – горчивина и то силна и силна дървесност.
Оценка: 88,5/100. Цена: тук не се предлага. На Запад варира около 90-100 евро.
Оценка: 88,5/100. Цена: тук не се предлага. На Запад варира около 90-100 евро.
