Whiskeytemple_Vladimir 
Почивните дни ми позволяват да: А/ се развихря в домашната работа или Б/ да се развихря сред заобикалящите ме стъкла, съхраняващи ценната течност уиски /зачертава се вярното/. Ако под „домашна работа“ се разбира опитване на уиски, удобно разположен на меката мебел, може би трябва да зачертая и първото предложение. Вчера обаче с Яна си спретнахме една разходка с лодка по шуменските улици, нахлузили по един дъждобран и не след дълго доплувахме до клуб Бакарди, където пред погледа ми се изправи „Стената на малца“. Но за разлика от „Стената на плача“, пред нашенската не се плаче и не се пишат желания, а се разливат интересни благинки. Една от тях се озова в чашата пред мен – Dalmore Vintage 2006 10 y.o. single malt whisky, което и представям днес в статия № 639 от блога Храм на уискито. Навън продължаваше да вали, но това не ме спря и запечатах шишето под капещите палатки, за да добиете по-ясна представа за вида му. Чудото на техниката, наречено обектив, дори е заснело падащите водни сълзи на дъжда, които приличат на висулки или бели конци от захарен памук.
Далмор често е попадал в блога и почти винаги отбелязвам две негови особености: красивата бутилка и прекомерната употреба на карамел Е150. Все пак, ако искаш да акцентираш върху качествения подбор на бъчвите си, съответно на напитката в шишето, не е добре да ползваш оцветител. Противното клони към опит за подвеждане на клиента /консуматорът не се подвежда – той е готов да купи всичко, което му се представи като уникално или трудно откриваемо, без да задава въпроси/. Тази порочна за мен практика на компанията, стояща зад Далмор, намира своето продължение и с 10-годишния „лимитиран“ ботлинг от горните снимки, чийто цвят не се различава от по-старите му събратя от гамата на Далмор /или ако има разлика, то тя не е съществена/. А както ще разберем след малко, тук шери бъчви не са ползвани, а нюансите на оранжево в краските му са аналогични на шери отлежали ботлинзи.
„Оранжево небето …“. Мда, цветът му граничи с този на Марс, но поне този път манипулирането на цвета е отразено от произвелите го на задния етикет на бутилката. Но стига толкова за тена му, нека си кажем по няколко думи за спецификите на уискито. Твърди се, че е бутилирано само за европейския пазар. Целите 10 години прекарва в бъчви от бърбън първо и последващо пълнене, закупени от Джим Бийм в САЩ. Бутилирано е при 46% алкохолно съдържание, но не знам дали е студено филтрирано. И с това приключва моето изложение. За марката „Далмор“ вече съм писал доста – с отварянето на азиатския пазар става все популярна сред хората с възможности. Затова продуктите `и се рекламират като такива с колекционерски интерес, което води и до повсеместното покачване на цената на уискито `и.
Аромат – това, което ме изненада с първото надвесване на чашата бе младостта на уискито вътре и агресивната му спиртност. Бутилката бе току-що отворена, но съм попадал на далеч по-сдържани аромати при отворени бутилки. Зърно, ядки, зрял плод от жълтата гама /праскови/, далечна асоциация със сушен тъмен плод, мед, карамел, лакта, зелена билка, тестен претцел с подравки, фъдж, кайсии, компот от кайсии, щрихи кафе. С вода – доза парфюмност, свежест, намек за сушени сливи/ боровинки. Вкус – чай с мед, билки, пикантност, малц, осезаема сладост, масленост, сушен плод, зелени ябълки, отприщва слюноотделянето. С вода – чай и далечен спомен за жълт плод, съчетан с още сладост. Финал – среден, слабо нагарчащи ядки, масленост, мента, обилна сладост, свежест, ябълки, презрял жълт плод, мед. С вода – ядки, малцова сладост, пикантност, спомен за тъмен плод.
Оценка: 79-80/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: около 90 лв.
В обобщение: уиски, което не ми се понрави. Стори ми се прекалено незряло и скучно.
Whiskeytemple в Instagram
