Dark Mode On / Off

Highland Park 18 y.o. single malt whisky /round bottling/

 Не знам дали си спомняте /ясно е, че ако попадате в блога за първи път е невъзможно да помните нещо, което не сте прочели – затова ви съветвам да потърсите под тази статия предходната/, но преди около два месеца, още беше зима, ви представих повторното си ревю на спряганото за добро уиски на Хайленд Парк, носещо означение на 18-годишна възраст, представено в новата, актуалната плоска бутилка, която ако се намери в България върви за 160 + лева. Онова бе повторната ми статия, в която ви представих HP 18, след като първия ми досег с него бе по време на Уиски фест 2014 /Whiskey Fest Sofia 2014/, когато силно ме бе впечатлило. При последната ни среща аз останах меко казано разочарован, тъй като очаквах много повече от това уиски, а то поднесе прекомерна свежест, опушеност и отсъствие на любимите шери нотки. И ето че резултатът в срещата Whiskeytemple – Highland Park 18 се изравни. „Каква поредна малцова драма …“ 

 Междувременно, през изминалия юли гостувах в София на приятели и случайно или не открих отново 18-годишен Хайленд Парк, но този път в старата му визия – кръгла бутилка и далеч по-непретенциозен етикет. И ето че съдбата на „конфликта“ щеше да се реши от облика на също толкова старо уиски, колкото и предходните две, но представено под друга форма. А навярно и рецепта. Под рецепта разбирайте следното: уискито във всяка една от вариациите, за които говоря е смес между много бъчви с уиски на Highland Park, всяка от които е поне на 18 години. Това е така, защото уискито не е от категорията на „single cask“ дестилатите, т.е. не е пълнено от само една бъчва. Бутилката от заглавната снимка носи старата визия на HP 18 и е била актуална може би преди 4-5, може би и повече години, когато: А) Хайленд Парк все още има достатъчно количество шери отлежало старо уиски и Б) Не се презентира като „колекционерска вещ“, която се разграбва на мига, независимо от възрастта и вида на отлежаване на дестилата. Тези нейни отличителни черти ми подсказваха, че търсените от мен шери нотки, които не открих преди месеци биха могли да бъдат тук. Оказах се прав. 


 И старата версия на „ХП 18“ се бутилира в натуралния си цвят /хората от дестилерията се гордеят с факта, че не добавят карамел Е150а/, при 43% и след студена филтрация на благинката. И до тук бяха приликите.

 Аромат – мед, тъмни нотки, пикантност, билки, почти нищожна опушеност, за сметка на това споменът за шери е силен, слаба сладост с плодов произход. Мирисът е интензивен. Носи асоциации с череши, боровинки, сушени сини сливи, кайсии, стафиди, сметанов крем, плодове киснати в алкохол, сладко от череши/ праскови, пръст или мокра почва /слаба нотка/, доматена люспа. След време още шери, спомен за ром Ел Дорадо, карамел, портокали, портокалови кори, сладко от портокали. Ароматът е и тревист, „зелен“ /зърнен/, като по-късно се появи и асоциация със зряло киви и зрял банан, както и далечна представа за готвена храна. Към горните бележки ще добавя още плодова дъвка, канела и восък. С вода – повече опушеност, йод като от белени свежи орехи и тъмни шери нотки. Вкус – интензивен и силно пикантен /чили и лют джинджифил/. Не говоря за спиртност, а за пикантност, идваща навярно от бъчвата, която предполагам е от европейски дъб. Вкусът носи още мед, восък, сладост, зрял плод, слаба опушеност. С вода – сладост, слаба горчивина като от портокалови кори и по-слаба пикантност. Финал – траен, малцов, сгряващ, сладникав, почти отсъстваща горчивина, слаба следа от опушеност, карамелизирани портокалови корички. Лека сухота, пикантност и тревистост. С вода – горчивина, опушеност и следи от шери. 
 Оценка: 88-89/100. Цена: за нещастие твърде висока и то в аукционите. 

 В обобщение: сериозно уиски. Солидно пикантно на вкус, слабо опушено и силно повлияно от шерито на нос. Съществена разлика с актуалната версия. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram