След кратко затишие се завръщам на творческия фронт. Няколко дни стоях извън територията на блога, тъй като ми се наложи да пътувам по служебни цели, но сега се връщам към любимото занимание. Не казвам, че докато отсъствах от Шумен не съм ангажирал вниманието си с вкусната течност – успях да гостувам на приятели в София, като една от вечерите изкарах в компанията на над 700 уискита в приказното малцово местенце, наречено уиски бар Masterpiece. С какво доразвих познанията си и бара си ще ви разкажа в идните статии. Днес обаче ще ви запозная с уиски с марката Линкууд, което дегустирах преди няколко дни. Може би не ви говори почти нищо, което е разбираемо – компанията-собственик насочва огромна част от произведеното малцово уиски към бленда Johnnie Walker, което означава, че неволно всеки от нас несъзнателно е опитвал Linkwood. Вече спечелих любопитството ви, нали? 🙂 Няколко думи за историята на дестилерията, която дебютира в блога.
Намира се в шотландския район, известен в уиски индустрията като Спейсайд. Предшественикът на настоящата дестилерия е основан през 1821г. от Питър Браун в Елгин, сърцето на Спейсайд. Към този момент уиски производството било извън закона – легално то стартирало през 1825г. През 1868г. той бил наследен от сина си, който през 1873 година разрушил дестилерията, за да я осъвремени. В края на века собствеността върху дестилерията преминала върху дружеството Linkwood-Glenlivet company, а през 30-те години на 20-ти век към Scottish Malt Distillers, които били придобити от Distillers Company Ltd., преобразували се в настоящия господар – Diageo. Между 1902 и 1932г. дестилерията била управлявана от Роърт Камерън, притежаващ дестилериите на Tamdhu, Benrinnes и Teaninich. Очаквано, през военния период уиски производството било преустановено. За сметка на това, през 60-те години на 20-ти век дестилерията била електрифицирана и парата отстъпила през иновацията. В началото на 70-те години била изградена и втора сграда, наричана от някои „Linkwood B“. По време на британската икономическа криза от 80-те години, когато и търсенето на уиски не било токова високо, дестилерията не функционирала. 90-те години обаче я върнали към живот – или поне новата част от 70-те години. Освен 12-годишната вариация, част от серията Flora & Fauna, други официални ботлинги не съм срещал. Основният процент от малцовата продукция се насочва към смесените уискита на Diageo /Johnnie Walker и White Horse/, както и към външни за нея блендъри. Но пък сред независимите бутилировачи Линкууд е по-добре представена.
Уискито, както всички дестилати предлагани от независимия бутилировач Douglas Laing в серията Old Particular, носи 48,4%. Отлежавало е в бъчва от типа refill hogshead, т.е. преправена бъчва с разширен обем, която вече неколкократно е съхранявала уиски. Течността в бутилката е пълнена от само една бъчва с № DL10413. Общият брой бутилки, пълнени от тази бъчва са 401. Благинката е дестилирана през 97г. и е бутилирана през 2014г. в натурален цвят и без наличие на студена филтрация.
Аромат – плодови бонбони, плодово сладко, свежест, тревистост, пикантност, лимонена кора, карамелизирани сушени плодове, ванилия, сладост, жълти плодове /ананас и банани/, пакетче с подправки, билков чай, печени ябълки и жълти круши, заквасена сметана, пуканки, нотка карамел, а по-късно и евкалиптови бонбони. С вода – дървесност, подправки, сушени кайсии и зелени ябълки. Вкус – пикантен, сладост, съчетана с танини /лека горчивина като от грейпфрут/, мед и билки. С вода – сладостта и пикантността спадат, засилва се тревистостта и танините. Финал – среден, сладост, мед, плодово сладко, мента и джинджифил, сушени жълти плодове и масленост. С вода – сладост, масленост и още свежест.
Оценка: 85,5/100. Цена: около 140 лв.