Whiskeytemple_Vladimir 
Красотата на уискито е в неговото разнообразие и затова винаги се радвам, когато пред мен застане непозната бутилка с кафеникава течност. Подразбирате, че бутилката от снимката е именно такава мистериозна благинка, чийто гриф на секретност бе свален преди няколко дни. 🙂
Отдаде ми се повод да гостувам в София по-рано от плануваното и тъй като имах свободен ден реших да се позанимая с приятни за мен неща. След настаняването в хотела мигновено се запътих към любимите за мен местенца в Столицата, за които вече съм ви писал. Началото постави визита при приятелите от Чист.Зрял.Малц, които внасят продуктите на GlenDronach, BenRiach, Glenglassaugh, Tullibardine и Teeling whiskey. Срещата с Вальо, който е един от ръководителите в компанията, премина в дух на малц и приятен отмарящ разговор. Кой беше малцът ще разберете в идните няколко статии /загатвам, че става дума за две уискита – 19 и 30-годишно/. Хладният дъжд не беше в състояние да ме разколебае и финалът на вечерта украсих с гостуване в любимото място – бар Masterpiece в Студентски град, където ме очакваха доста трудни избори. Трудни, защото можех да пробвам няколко благинки, а зад бара стоят над 800 бутилки. И в този момент получих помощ от приятел – Георги, собственикът на заведението, насочи вниманието ми към една нова бутилка, стояща на най-горния рафт – именно тази от снимката. Уискито, съдържащо се в нея бе от непозната за мен дестилерия – тази на Роял Бракла. И тъй като аз се вслушвам в приятелските съвети, а и обичам да изследвам нови видове дестилати спрях първия си избор на нея. Днес ви представям Royal Brackla 12 y.o. single malt whisky.
Дестилерията се намира по мнение на повечето автори в шотландските Висини /Highlands/, независимо че някои я определят като дестилерия от Спейсайд. Основана е през 1812г. от капитан Уилям Фрейзър под името Бракла. Както писах и при Лохнагар, кралското допълнение е получено впоследствие в резултат на аристократска милост – през 1835г. крал Уилям ІV я удостоил с честта да се означава като „Royal Brackla“ /освен Royal Brackla и Royal Lochnagar е съществувала и трета дестилерия с подобно наименование – Glenury Royal /. Този му жест дава повод производителят да се слави като първата дестилерия получила подобно признание. Родът Фрейзър останал замесен в контрола на Бракла до края на 19-ти век – през 1898г. John Mitchell & James Leict я закупили. През 20-те години била придобита от John Bisset & Co Ltd., които били блендъри от Абърдийн и ползвали малцовото уиски за смесения си дестилат Bisset’s Finest Old, а през 1943г. от Distillers Company Ltd. /DCL/ – предшественика на Diageo, които го ползвали за Johnnie Walker Gold. Именно през военния период в сградата на дестилерията се обучавали британските военни пилоти, които ползвали изграденото в близост летище. След войната запасите от зърно отново били насочени към уиски производителите. Светът отново обърнал поглед към вкусната страна на живота. Заради засиленото търсене на уиски /в началото на смесено такова/ дестилерията била преустроена и осъвременена през 60-те години. Съоръженията за малциране на ечемик били затворени, били добавени допълнителен брой медни казани, които вече били подгрявани чрез топлина от пара, а не директно чрез огън. През 80-те години производството замряло заради британската икономическа криза, но в началото на 90-те било възобновено. През 1998г. Diageo продали дестилерията, заедно с други, на Bacardi, тъй като концентрирали голяма част от производителите в свои ръце. Това наложило смяната в собствеността. Бакарди от своя страна били вече собственици на марката Dewar`s и неусетно Бракла заела своето място в смесеното уиски. Едномалцовите официални ботлинги до скоро бяха само блян, но през 2015г. Бакарди „дариха“ света с Royal Brackla 12 /което представям днес/, 16 и 21 y.o. single malt whisky. Едномалцово уиски от дестилерията до момента може да се намери и сред гамата на независимите бутилировачи.
Уискито е 12-годишно, с подсилен цвят, студено филтрирано и е 40-градусово. За сметка на това е скъпо. На запад върви за около 50-60 евро, а тази цена за 12-годишно уиски е солидна и неоправдана. След първоначалния период на отлежаване течността е прехвърлена в бъчви от шери олоросо – първо пълнене, за придаване на блясък и интересни ароматни/ вкусови заемки. Освен високата цена, впечатление прави и бутилката – имайте предвид, че тя е адски тежка и масивна. Явно целта при избора `и е била да се подчертае величието на марката, останало като наследство от изминалите години. Аз бих предпочел разумна цена и нормална бутилка, но маркетинговият отдел на „Бакарди“ е на друго мнение.
Аромат – интензивно плодов, плодово сладко, свеж, жълти плодове, отчетливи следи от шери, ябълки, тропически плод, киви, карамелизирана захар, мед, пикантност, плодови бонбони „желирани мечета“. Мирисът е доминиран от плодовете. С вода – още жълти плодове и сладко от тъмен плод /сливи най-вече/. Вкус – осезаема пикантност /не спиртност/. Солиден спомен за джинджифил, сладост, зелени ябълки и свежест, кайсиеви ядки /лека горчивина/, билки, далечна опушеност и сушени жълти плодове. С вода – свежи плодове и още повече пикантност. Финал – среден, мента, сладост, отново свежест, лека спиртност, пикантност. Стори ми се несъответстващ на силния аромат и вкуса. Долавят се леки танини и сушени плодове след време. С вода – още горчивина, препечено и сладост. Оценка: 85-86/100.
В обобщение: добро уиски, което пробвах на място в Masterpiece. Носи духа на уиски от Висините – плодов характер, който обаче е съчетан с не толкова силна сладост, а с пикантност и лека опушеност. След време ще го повторя в по-спокойна атмосфера. Надявам се да ми попаднат по-скоро и по-старите 16 и 21-годишни представители.
