Нова седмица=ново уиски в блога. Ако новото уиски произлиза и от непозната до момента дестилерия, то повозът за радост е двоен. Днешният понеделник бе от онези луди дни, в които събитията се движат с около 3 млн. км/ч около теб и затова се радвам, че отново успявам да намеря пристан в територията на нашата малка малцова обител, в която си позволявам да „проповядвам“. Уискито, съотв. дестилерията, която представям днес е Фетеркерн /Fettercairn/. Знам, звучи като името на внука на Бисмарк, но в действителност произхожда от Шотландия. И ако в момента сбръчквате чело и си казвате „не съм я чувал“, то знайте, че не сте сами. Аз също не я бях чувал до преди години, но днес ви представям именно нейно уиски.
Дестилерията е основана през 1824г. от Александър Рамзи в източната част на шотландските Висини /Highlands/. Може би е редно да говорим, че неин предшественик е основан тогава, тъй като първоначално се е казвала Old Fettercairn /име, което може да се срещне на забравени от години официални бутилки в някой магазин/. Някои източници я познават и като Nethermill. Малко по-късно, през 1830г. била придобита от Сър Джон Гладстоун /баща на бъдещия премиер Уилям Гладстоун/. В края на века, около 1890г. била засегната от пожар. Именно в края на века се разразила и кризата, породена от делата на славещите се със съмнителна репутация братя Патисън, които освен млекари, бакали и уиски производители, били известни и с бохемския си начин на живот. След като роднините по съребрена линия били поставени да „отлежават“ в „държавния склад“, наречен затвор, защото завлекли редица банки и уиски производители, уиски индустрията в Шотландия била сериозно засегната. Това довело до закриването на редица дестилерии. Фетеркерн не била сред тях, но в началото на 20-ти век дължимите държавни налози били увеличени, което почти довело до фалита на компанията-собственик. Последващите размирни години довели до още затруднения, резултирали в затварянето на дестилерията за периода 1926-1939г. Малко преди началото на Втората световна война тя била закупена от Джон Хобс от National Distillers of America. През 60-те години броят на казаните бил увеличен, а по-късно дестилерията била закупена от Whyte & Mackay Distillers, които от своя страна неколкократно било прехвърляни между различни собственици, актуалните от които мисля, че са от Филипините. Без да влизам в подробности ще спомена, че Whyte & Mackay са собственици и на дестилериите на Jura и Dalmore. И за финал – на етикета на бутилката са изобразени еднорог и подобие на арка. Тези елементи носят своята символика, като се твърди, че еднорогът бил част от фамилния герб на Александър Рамзи, а арката се свързва с действително изградена такава в градчето Фетеркерн по повод визитата на кралица Виктория.
До тук добре. А какво можем да си кажем за бутилката. На мен ми хареса, но приятел я намери за доста обикновена /той пиеше към онзи момент на гостуването ми в Masterpiece Macallan 12 Sherry и мисля, че бе загубил разсъдъка си :)/. Уискито не носи означение на възраст. Защо – защото се ползва млад дестилат /задължително над 3-годишен – такъв е шотландският закон/, който ако бъде посочен на етикета ще откаже много хора да платят около 50 евро за стъклото. Цветът е абсурдно оранжев, което подсказва, че оцветителят карамел Е150а е бил използван на воля, градусите са 42% /нямам обяснение освен желание да се пести алкохол/ и течността е студено филтрирана. Попаднах на информация, че в уискито /Fior означаваше „истински“ или „верен“ – по спомен/ е налично опушено уиски, а за отлежаване за ползвани основно бърбън бъчви, като за придаване на комплексност и за прикриване на несъвършенства уискито е прекарало част от живота си /кратка/ в бъчви от шери.
Аромат – спомен за шери, пикантност, слаба опушеност /навярно е била по-силна, но аз опитах отдавна отворена бутилка/, мед, сладко от праскови, билки / треви, карамел, кайсии и нектарини, сладко от червен плод, нотка кафе, свежест /младост/, кола и слаба спиртност. Заемките от шерито са отчетливи и допълват слабата опушеност. Долових още спомен за сушени сини сливи, сушени боровинки, червени ябълки, сок касис. С вода – нотки шери. Вкус – суховат, слабо опушен /важи казаното за аромата/, почти нищожно сладък, малцов, нотки сушени плодове, „земна нотка“ / прах, какаов шоколад, джинджифилена пикантност при заиграване с течността в устата. С вода – малко повече сладост и пиперливост. Финал – среден, нотки опушеност, еспресо или какаов шоколад, ментов, суховат, препечена филия, след време се появява нищожна сладост. След второто отпиване пиперливостта се долавя по-добре. С вода – слаба сладост, зелена нотка и влияние от шери.
Оценка: 82,5/100.