Една от хубавите черти на София е, че там имам доста по-стари и нови приятели, с които мога да прекарам времето си, когато ми се отдаде повод. Към по-новите бих причислил колегите от Чист.Зрял.Малц, които са официални вносители на GlenDronach, BenRiach, Glenglassaugh, Tullibardine, а от скоро и на ирландското уиски Teeling. Компанията се състои от няколко човека, като с Валентин, който е един от ръководителите се чуваме по-често. Така се случи, че преди дни трябваше да пътувам до Столицата и реших да съчетая служебните ангажименти с приятелските срещи. Чух се с Вальо и след като смених метро и автобус се озовах в близост до офиса им. Навън валеше, но мен ме пазеше силата на малца. И качулката на якето. Прекрачих входната врата и на стилажа пред мен грейнаха някои от кутиите на Глендронак. Сред тях бе и уискито, което ви представям днес – GlenDronach 19 y.o. Madeira cask finish.
Дестилерията GlenDronach /Глендронах, Глендронак/ е основана през 1826г. от Джеймс Алърдайс в частта от Шотландия, известна при производството на уиски като Highland и станала известна с това, че била втората дестилерия със законен лиценз за производството на уиски /първата дестилерия, ако не бъркам е тази на Glenlivet/. Десет години след началото дестилерията била опожарена, но Алърдайс я изградил наново. Същият този Алърдайс, който посетил Единбург, за да промотира уискито и след като говорил с не един или двама търговци разбрал, че усилията му ще останат напразни, тъй като навсякъде офертата му била отклонявана. И така г-н Алърдайс се запътил към хотела си. По пътя си бил срещнат от няколко „дами на нощта“, които поискали почерпка в някой бар. Алърдайс предложил собственото си уиски и след много глътки спътничките му разнесли мълвата за качествената напитка, която предлага. И така марката добила първите си фенове. След смъртта на Алърдайс дестилерията преминала в ръцете на Уолтър Скот. В началото на 20-ти век била закупена за 9000 паунда от Чарлз Грант, чийто баща основал Гленфидих. Собствеността отново се сменила през 60-те години, при което контрол върху нея установили хората от Teacher’s, които удвоили капацитета ‘и. По-късно и Teacher’s се сдобили с нов собственик, а с това се сменила и властта над GlenDronach, която през 2005г. била закупена от Перно Рикар. Перно затворили дестилерията, за да подменят въглищната технология на подгряване на казаните с такава с парно нагряване. През 2008г. Перно Рикар продали правата върху GlenDronach на консорциума, оглавяван от Били Уолкър, с което BenRiach Distillery Company станали новия собственик. И така до днес. Новите собственици вече са хората от Браун-Форман.
Дестилатът се води „лимитиран“, тъй като партидата му включва 3111 бутилки. Без да съм сигурен ми се струва, че след изчерпването `и ще видим друг подобен, тъй като този, както повечето продукти на компанията, се харесва на мнозина. След близо 18 години, прекарани в бъчви от европейски дъб уискито се трансферира към бъчви от мадера, тип hogshead /хогсхед/ за последващ кратък период на стареене. Уискито е бутилирано при стандарта за компанията от 46%, в натурален цвят и без студена филтрация, а цената му в България е малко над 200 лв. За сведение, 18-годишния Глендронак е около 150 лв, а 21-годишният е под 200. Но те са перманентни продукти от гамата.
Аромат – кожа/ тютюн, сладост, бонбони „кръц-кръц“, плодове, тъмни нотки, сладко от сливи, но далеч по-редуцирано в контраст на останалите продукти на марката, пикантност, спомен за шери, сушени тъмни плодове, сладко от праскови, слаба асоциация с пушек, слаба нотка мед, билки, треви, „гумени мечета“, ванилия, нотка карамел, грозде и плодова дъвка. С вода – повече опушеност, геврече и мирис като от незапалена кибритена клечка. Вкус – интензивен, пикантен, солидна сладост, слаба опушеност, восък, слаби танини, лека сухота, плодов нюанс. С вода – повече сладост, слаби следи от опушеност и препечено. Финал – траен, пиперлив, малц, сладост, сухота, банани и ананас, мед и сушен жълт плод. С вода – грозде и жълти плодове.
Оценка: 87/100.
В обобщение: нетрадиционно уиски от дестилерията на Глендронак. Отсъстват харакерните интензивни тъмни нотки от шерито, като в случая са заменени от асоциации за жълти плодове и пикантност.