Whiskeytemple_Vladimir 
Уиски фестивалите, дегустационните класове и сбирките на уиски почитатели са идеалното място да се потопите в някои по-труднодостъпни или скъпи дестилати, които иначе не могат да бъдат открити или това се случва при безумни цени. Движен от това разбиране по време на престоя си на територията на Whiskey fest 2015 реших да заделя 18 лв, за да откупя 25 гр. от новия представител на марката Макалън, който вече е достъпен в България. И преди да се спусна надолу искам да акцентирам върху цената му. Повтарям, 25 гр. се закупуваха срещу 18лв. 50 гр., по пътя на елементарната ми матемическа логика струваха 36лв. И това ако не е далавера, не знам кое би било. Имайте предвид, че бутилката в UK струва около 220£ – тук цената `и е около 420 лв. Но пък все още не съм я виждал в някое заведение. А когато се появи, което ще се случи, ще струва поне двойно. Ето такива възможности предлагат уиски фестивалите и заради това е хубаво да се посещават от простосмъртни хора като мен, които не могат да си позволят често подобни скъпи бутилки. Но стига толкова разсъждения! Време е за уиски размисли!
Иконичната дестилерия на Макалън е основана през 1824г. от Александър Рийд в Спейсайд /Крагелъхи/, Шотландия и се явява една от първите законни след приемането на Акцизния акт от 1823г. Името навярно се е получило от амалгамата на галската дума за плодородна земя /Магх/ и названието на ирландски проповедник – св. Филан, бродил през 8-ви век из земите на езическите още скоти. В района от векове сее произвеждало уиски заради добрите условия, от които се възползвали местните фермери. Такъв бил и основателят Рийд, който наел земя около прочутото имение Easter Elchies /Ийстър Елхис/, изградено в стил и величие в началото на 18-ти век. Това имение е закупено от собствениците на Макалън през 60-те години на 20-ти век и се е превърнало в един от „стълбовете“ на марката, нещо с което се „фукат“. Дори краси бутилките и кутиите им. След Рийд дестилерията се управлявала от местни хора, докато в края на 18-ти век начело застанал Родерик Кемп, на чиито усилия Макалън дължи голяма глътка от славата си, тъй като Кемп и неговите наследници, част от които имали дялово участие в собствеността на дестилерията чак до 1996г., положили чутовни усилия по популяризирането `и. И ето че след Втората световна война, в годините на развитие и завишено търсене на уиски качествата на дестилатите станали известни на мнозина. И може би имало защо, тъй като бъчвите, които били ползвани идвали от Херез, Испания и в тях преди това се съхранявало вино шери. Тази тенденция продължила до началото на настоящото хилядолетие, когато на пазара се появили уискита от линията „Fine Oak“, при които матурацията протича основно в бъчви от бърбън. Освен тази серия хората от Макалън са радвали света и с линията „Sherry Oak“, отлежавала изцяло в екс-шери бъчви от европейски дъб, пазещи в себе си преди това 18 месеца шери, след което бъчвите биват транспортирани до Шотландия, за да се случи магията между дървото и получения алкохол. За нещастие, тази линия вече не се произвежда по ред причини, а където все още има останали бутилки те гонят абсурдно високи цени, които превръщат благинката в блян. За сметка на това, широко разпространени са новите представители на бранда, принадлежащи към гамата „1824“, при които възраст на уискито не се посочва.
Това вече съм го разказвал и преди. Но тъй като всеки попаднал тук за първи път читател, незапознат с историята на марката, би се чудил каква е тя, поради което реших да повторя фактологията.
Уискито от снимката дебютира за нашия пазар и заменя Macallan Ruby single malt whisky. И двете спадат към актуалното портфолио на компанията, означено като „1824“, става ясно защо. Освен тези дестилати в линията се открояват и имената на Macallan Gold, Amber и Sienna. Плюс споменатите в началото, нито едно от тях не носи означение на възраст, което пък разгневи явните фенове на уискито. Още повече, че цените им по ред причини са доста високи. Няма да се впускам в излишни коментари по отношение на ценообразуването. Ще кажа само, че цената на един продукт е тази, която купувачите са готови да платят. Явно има кой да я даде.
Благинката се презентира в леко ръбата бутилка, наподобяваща „бейби“ декантер. Уискито вътре е 43-градусово, като твърдят, че не е с подсилен цвят. Няма надпис в този смисъл на етикета, но тъй като течността е смес между уиски отлежавало в шери бъчви-първо и навярно последващи пълнения, то допускам, че в случая може да не е използван оцветител карамел Е150а. Оцветител, не овкусител. Карамелът, който понякога долавям като нотки в уискито не се дължи на оцветителя, а на качествата на бъчвата. Навярно напитката е студено филтрирана.
Аромат – шери, шери, шери! Вкусно! Лека парфюмност /наличие на по-младо уиски в бленда от малцовете на Макалън, ползвани в партидата/, тревист и флорален мирис. Приятна пикантност като от канела и обилна сладост. Сладко от ягоди, сладко от сливи, малини и малиново сладко, коктейлни череши, огромна доза карамелизирани плодове, бонбони, захарен памук и карамелови бонбони – всичко това крещеше в чашата. Уискито има силен шери профил. Бих го оприличил на голям „шери бонбон“, ако можете да си представите подобен вкус и мирис. Вкус – сух, пикантен, отприщващ слюнката. Впоследствие сладък шери снаряд, с лека дървесност и щипка “ земна нотка“. При втората глътка лека горчивина в края на езика, заменена от силна сладост. Финал – траен, суховат, едновременно с което сладникаво-маслен, меден, приятно пикантен като от канела, силно плодов, шери нотки, дървесност, ядки /бадеми и кайсиеви/, без да се долавя горчивина и ллеко ментово усещане/намек за младост/.
Оценка: 87-88/100. Отпих от току-що отворена бутилка и знаете, че в подобни хипотези не поставям конкретна оценка. Цена: около 420 лв.
Оценка: 87-88/100. Отпих от току-що отворена бутилка и знаете, че в подобни хипотези не поставям конкретна оценка. Цена: около 420 лв.
