Какво се получава, когато в една зала се съберат около 25 жадни за знания и уиски човека, и няколко интересни дестилата, красиво налети в тънкостенните чаши? Получава се чудесен дегустационен клас. Ако сте прегледали някои от предходните ми статии вече навярно подозирате, че говоря за представянето на някои от продуктите на Inver House по време на Уиски фест 2015г., което бе доведено до успешен край увлекателния лектор Лукаш Деновяк.
„Дестилерията Balblair /на български Балблеър/ е една от най-старите в Шотландия, като е основана през 1790г. от Джон Рос, а се смята, че уиски е дестилирано и преди тази година. Всъщност, сградата на дестилерията в актуалния `и вид е построена в края на 19ти век, за да бъде свързана с железопътната линия в градчето Едертън в Хайленд. Именно в края на 19-ти век управлението върху дестилерията преминало в Александър Коуен, който бил инициаторът за изграждането. В началото на 20ти век затваря врати за периода от началото на Първата световна война до 1947г. През 1949г. била закупена от „Robert James Cumming & Sons“, които увеличили броя на дестилаторите. Робърт къминг по-късно придобил и дестилерията на Old Pulteney /Олд Пълтни/. През 70-те години собственици на Балблеър станали хората от канадската компания „Hiram Walker“, преобразувана по-късно в „Allied Distillers“ /предшественик на Перно Рикар/. Малцовото уиски било насочено към бленда Ballantine`s. През 1996г. дестилерията била закупена от компанията „Inver House“, която от своя страна е собственост на тайландски бизнесмен. Към днешна дата Inver House притежава още дестилериите на Old Pulteney, Knockdhu /не Knockando/, Speyburn и тази на Balmenach. Отличителна черта при етикетирането на уискито е, че не се посочва възрастта на дестилата. Вместо това се изписват годините на дестилирането на течността и годината на бутилирането `и.“
Това е фактологията за дестилерията Балблеър /сега си давам сметка, че името `и ми звучи като наименование на стара вещица от английски епос за крал Артур/, която ви представих и при представянето на Balblair Vintage 2003/2015. Но нали разправят, че повторението било източник на затвърдените знания, та реших да не спестявам фактите. Пък и да не кажете, че съм стиснат и ми се свидят няколко реда. 🙂
Да се върнем на по-интересната част. Забелязвам, че дестилатът от снимката в някои нашенски сайтове се обозначава като 25-годишно уиски, тъй като на етикетът му е посочена като година на дестилиране началото на 1990г., а на бутилиране – 2015г. Признавам, че и аз самият си мислех, че уискито е на 25 години и не се чувствах толкова „стар“. При разговор с Лукаш обаче се установи, че уискито е бутилирано десетина дни преди да навърши 25 години и формално е 24-годишно. Може би, с цел избягване на подобни трудности при изписване на годините, Балблеър не посочват конкретната възраст на дестилатите си – звучи някак неуважително да посочиш, че са 24-годишни, а реално да са на 24 години, 11 месеца и 15-20 дни. Може да ви звучи прекалено бюрократично, но такива са законовите изисквания в Шотландия, замислени в интерес на нас, потребителите. Освен тази новина Лукаш сподели, че точно тази партида на уискито се отваря на уиски клас за първи път в Европа. Разбираемо, в залата се понесоха радостни дюдюкания и хвалебствия, част от които произлязоха от мен /не съм крещял като луд, просто леко си скандирах под носа/. Срам ме е да си призная, но от вълнение дори леко разпилях уиски … Добре, че бях с къс ръкав и в идните часове ръката ми носеше спомена за този Балблеър.
 |
Уискито, което представям се намира в най-тъмната чаша, по средата. И най-важното – то е в натуралния си цвят. |
Освен нещичко за възрастта му научихме и подробности за технологията му на отлежаване – след първоначалния период на стареене в бъчви от бърбън за около 20 години /! – говорим за години/, уискито е прехвърлено в бъчви от шери за остатъка, които бих предположил, че преимуществено са първо пълнене, тъй като цветът на уискито е тъмен, а и профилът му бе силно повлиян от шерито. Течността е по стандарта на Балблеър – 46%, нефилтрирата и в естествения си цвят.
Аромат – шери, кожа, ликьорност, силна пикантност /канела/, сушени сини сливи, тъмни плодове и карамел, следи от тропически плодове, както и от печен плод, кленов сироп. По-късно забелязах, че се засилиха карамеловите нотки, като долових и мирис, който ми напомни на любимия мирис на печена карамелизирана коричка от тиква /някои не обичат печената кора от тиква – аз съм от другите/. Вкус – отприщващ слюнката, сладко, плодов, пикантен като от канела или индийско орехче, мед, почти нищожна горчивина, слаба „земна нотка“, восък. Финал – силно шери влияние, плодово сладко, силна сладост, пикантност, леко ментово усещане, дървесност. Послевкусът донесе /поне за мен/ силно и едностранчиво шери влияние.
Оценка: 86-89/100. Знаете как процедирам при новоотворена бутилка – не се ангажирам с конкретна оценка. Цена: около 170 лв.
В обобщение: уискито ми хареса, но за краткото време на такъв клас /около десетина минути/ то няма възможността да се разгърне и да се развие в чашата. Аз не обичам да насилвам уискито си /прозвуча някак престъпно/ и искам да проследя как се развива в по-продължителен период след наливането му. Затова си отлях една солидна проба /добре де, Лукаш го направи/ и ще я ревюирам след месец, да речем. Тогава очаквайте и по-подробните ми бележки, при които ще поставя и съответната оценка.
Whiskeytemple_Vladimir 
