Whiskeytemple_Vladimir 
Нека открием новия седмичен сезон с малцова напитка от далечна Шотландия. Нека бъде вкусна, комбинираща уиски, отлежавало в бъчви от бърбън и шери, нека е бутилирана при 46%, в натурален цвят, в отсъствие на студена филтрация и при посочени година на дестилация и на бутилиране. Нека бъде Balblair „1999“ single malt whisky. Да бъде малц!
Дестилерията Balblair /на български Балблеър/ е една от най-старите в Шотландия, като е основана през 1790г. от Джон Рос, а се смята, че уиски е дестилирано и преди тази година. Всъщност, сградата на дестилерията в актуалния `и вид е построена в края на 19ти век, за да бъде свързана с железопътната линия в градчето Едертън в Хайленд. Именно в края на 19-ти век управлението върху дестилерията преминало в Александър Коуен, който бил инициаторът за изграждането. В началото на 20-ти век затваря врати за периода от началото на Първата световна война до 1947г. През 1949г. била закупена от „Robert James Cumming & Sons“, които увеличили броя на дестилаторите. Робърт Къминг по-късно придобил и дестилерията на Old Pulteney /Олд Пълтни/. През 70-те години собственици на Балблеър станали хората от канадската компания „Hiram Walker“, преобразувана по-късно в „Allied Distillers“ /предшественик на Перно Рикар/. Малцовото уиски било насочено към бленда Ballantine`s. През 1996г. дестилерията била закупена от компанията „Inver House“, която от своя страна е собственост на тайландски бизнесмен. Към днешна дата Inver House притежава още дестилериите на Old Pulteney, Knockdhu /не Knockando/, Speyburn и тази на Balmenach. Отличителна черта при етикетирането на уискито е, че не се посочва възрастта на дестилата. Вместо това се изписват годините на дестилирането на течността и годината на бутилирането `и.
Именно този Балблеър представих през септемврийската дегустация и си спомням, че се прие доста добре. Моите впечатления от тогава избледняха, което е разбираемо, но в бутилката остана доволно количество малц и след повече от два месеца контакт с въздуха, реших да я приветствам в моя стил – първо да я предразположа с няколко красиви снимки, след което да я запозная с финото стъкло на чашата и хартията в бележника ми. И мисля, че заформихме вкусен съюз.
Аромат – малц, тропически плодове, ванилия, плодови бонбони с аромат на кайсии и споменатите екзотични плодове, зърно, киснато във вода или подобие на овесена каша, печени ябълки, сладост, слабо ментово усещане, карамелизирани портокалови корички, доза тревистост, дървесност, нищожен намек за пушек /пепел, мокра пръст/, щрудел, канела, лека кисела нотка /заквасена сметана/, сладко от круши, спомен за какао, череши киснати в алкохол. След минути се появи и по-отчетлива асоциация с шери, предимно щрихи тъмни сушени плодове, сушени кайсии, меденки. Шери профилът обаче съществува във фонов режим. С вода – още повече свежи жълти плодове, повече кайсии, подправки от пакетче, дървесина и карамел. Вкус – отприщва слююноотделянето, малц, пикантност, сладост, жълт плод, восък, прашна нотка, цитрус /лимон/, манго, банан. Добре балансиран вкус. С вода – повече сладост, лакта, по-слаба пикантност, но опушеността все още се долавя. Финал – траен, като след минути се появи явен спомен за мед, намек за пушек /пръст/, малц, сгряващо усещане, слаба сладост, восък, цитрусова кора, жълти ябълки, масленост, спомен за бира, но без характерната `и горчивина, зърнена закуска, зелена нотка като от магданоз. Сладостта се засили след няколко минути и остана трайно. С вода – сухота, малко „по-остър“ и младежки характер, лимони и пикантност.
Оценка: 90/100. Цена: около 110 лв.
В обобщение: уиски, което пасна идеално на вкуса ми. Пример за това как шери и бърбън отлежалото уиски могат да се допълват красиво.
