Whiskeytemple_Vladimir 
Пореден ден в малцовия рай! 🙂
Здравейте, приятели! Днес искам да ви представя още едно от уискитата, на които се насладихме по време на класа, воден от Лукаш Деновяк на изминалия Уиски фест. Уискито е 21-годишно, 46-градусово, нефилтрирано и с натурален цвят. Името му е Олд Пълтни /Old Pulteney/.
Дестилерията на Олд Пълтни се счита за най-северната шотландска дестилерия, разположена на големия остров /най-северната изобщо е тази на Highland park/, като в първите години от съществуването си била достъпна само по море /предимно по този начин/. Въпреки, че Wolfburn distillery се мъчи да `и оспори този приз, а уиски от тази „вълча дестилерия“ ще видим през януари 2016г.
Малцът за Пълтни бил доставян с кораби, както било транспортирано и уискито, като повечето работници били и рибари /херингата била добър източник на доходи към онези далечни години/. И споменавайки риболовния бум ще спомена, че херингата събрала толкова много хора, че местните власти въвели за кратко – около 20 години, „Сух режим“. Фамилията Хендерсън управлявала дестилерията до 20-те години на 20-ти век, когато била продадена. През 1923г. била препродадена на John Dewar & Sons Ltd. През 1925 г. била закупена от Distillers Company Ltd. /сега Diageo/, които я затворили през 1930г., за да възобнови дейността си през 50-те години, когато Робърт Къминг /адвокат, сдобил се с дестилерията на Balblair през 1949г., която вече съм ви представял/ я закупил. В следващите 20 години новите собственици често се сменяли, за да дойде 1995г., когато била продадена на актуалните господари от Inver House Distillers, които пък от своя страна били погълнати от по-голямата риба Pacific Spirits през 2001г. През 2006г. голямата риба била придобита от International Beverage Holdings.
И за финал още някои забавни факти. През етап от историята част от малца на дестилерията се е ползвал за смесеното уиски на Ballantine`s. Освен това, твърди се, че медните казани били отрязани /т.нар. „шия“/, тъй като били прекалено високи и не се побирали в помещенията. Производствения обем на дестилерията е около 3 млн. литра, като в складовете `и могат да се съхраняват до 30 хил. бъчви.
Освен приятния цвят /не съм сигурен дали не е подсилен с карамел Е150а/, възраст и градус, уискито блазни и с факта, че представлява смес от няколко малцови уискита на Олд Пълтни, част от които са отлежавали в шери фино, а други в бъчви от бърбън, но не първо пълнене.
Аромат – свеж, пикантен, зелени ябълки, плодови бонбони, силна сладост, сметана, цвят /мирис, който асоциирах с цветна градина/, сушени тропически плодове, манго, банани, ананас, кайсии, дървесност, нотка сушени плодове. С вода /слава на малца, уискито търпи добавянето на няколко капки вода/ – крем карамел, лимонено-портокалов мирис, тъмни плодове. Вкус – плодов, маслен, леко горчив, силно пикантен, сладък, с изявени свежи плодови нотки, спомен за сушени плодове, отприщващ слюнката. С вода – засилваща се сладост, бонбони, восък и още свежи плодове. Финал – траен, сгряващ, дървесен, сладък, носи усещане за тропически плодове, масленост и горена захар. С вода – слабо горчив, силно шери влияние и карамел.
Оценка: между 87 и 88,5-89/100. Не е конкретна, тъй като ревюто се базира на проба от току-що отворена бутилка. За щастие имам и друга мостра, която ще ползвам като контролна проба в идните месеци и ще ви представя повторните си бележки. Цена: около 180 лв.
Оценка: между 87 и 88,5-89/100. Не е конкретна, тъй като ревюто се базира на проба от току-що отворена бутилка. За щастие имам и друга мостра, която ще ползвам като контролна проба в идните месеци и ще ви представя повторните си бележки. Цена: около 180 лв.
