Dark Mode On / Off

Glenglassaugh Evolution single malt whisky


 „Луд умора няма!“ – ръководейки се от тази народна мъдрост продължавам с следващото, не съм сигурен кое подред, представяне на уиски в блога Храм на уискито. И за да не останете с погрешното впечатление, че съм луд, а може би съм, ще оправдая встъпителните си умозаключения с факта, че днес е понеделник, а както знаем този ден не е от най-любимите. Може би е очаквано да се просна върху леглото като прострелян, но тъй като аз не обичам навика или традицията реших да напрегна малкото си гънки /някои дължащи се на изпускането ми в родилния дом по глава/ и да ви представя едно уиски, което успя да ме грабне – Glenglassaugh Evolution single malt whisky.

 Glenglassaugh или Гленгласа вече я представих като дестилерия. В края на миналата седмица презентирах Glenglassaugh Revival и в статията подредих доста черни буквички на белия фон, носещи историята на марката. Затова ако искате да си я припомните ще се радвам ако последвате линка. 🙂 

 Особеното при Evolution е, че няма означение на възраст, т.е. можем само да гадаем. Със сигурност трябва да знаем, че то е поне на 3 години и 1 ден, тъй като минималната възраст на шотландското уиски по тамошните закони е 3 години, задължително прекарани в дъбови бъчви /в случая такива, в които преди това е отлежавало тенеси уиски/. Дестилатът е с натурален цвят, каквито бяха и другите два, които ви ревюирах – Torfa и Revival. Благинката не е претърпяла и дейностите по студеното филтриране. Алкохолният градус е 50%. Предпоставките за вкусен крсаен продукт са налице.

 Аромат – приятен сметаново-плодов мирис, като сметаната е от готварската, а не от онази от флаконите. Прибавете към това нотки ванилия с лимон и портокал, и поръсете с шоколадови пръчици и добавете стрък мента и ще получим профил, подобен на този, който аз открих в чашата. Долових и дървесност, свежи, тревисти нотки, кайсии, спомен за билков чай, лек спомен за бърбън, ананас и далечна нотка „разредител“, който долавям в някоим бърбъни. Открих и слаба метална нотка, мед и подправки, канела. Въпреки 50-е градуса и презюмираната младост спиртът не се натрапва. Истината е, че уискито е силно плодово, с подчертано намигване към сметановия блат от сладкиш. Добавих няколко капки вода – алкохолът може и да не се усеща чак толкова силно, но все пак става дума за 50%, които следва да носят още аромати. С вода – промяната бе по-несъществена, повече билки и подправки, кайсии, слаб карамел, плодов локум и далечна асоциация с млечен шоколад. Вкус – изявено сладък, леко пикантен, свежо плодов, малцова сладост. Прихванах отново металната нотка, подсказваща младост и слаба горчивина, която бих определил като марципанова. По-късно идва и нотка „шкаф“, както и спомен за ананас. С вода – сладост, пикантност, дървесност, кайсии и горчивина. Финал – среден по интензитет, в началото нищожно горчив, после пикантен, а в края бананово сладък. Оставя усещане в устата, подобно на това, което оставя и изяденият банан /подобие на трохи, покритие на кухината/. Бих добавил още масленост, а по-късно и обилна медена сладост. С вода – сладко-пиперлив, свежо плодов и маслен. 
 Оценка: 84-85,5/100. Цена: около 84 лв.

 В обобщение: уиски с потенциал. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram