Dark Mode On / Off

Whiskey fest преди Whiskey fest

 Изминалите няколко дни бяха чудесни. Не защото есента отпусна захвата си, а защото бяха изпълнени с вкусни уиски изживявания. И не говоря само за отминаващия Уиски фест 2015. Позитивните неща заприиждаха далеч преди началото му. Във времето, когато американците се готвят за Вси светии ние от Храма на уискито предприехме кратко уиски пътешествие из България. Кратко, но адски забавно и обещаващо. Маршрутът включваше две дестинации. Последната бе ясна – споменатият Уиски фест в София. Началната – Сливен.
 Какво пък съм търсил в Сливен?! Може би ще ви прозвучи странно, но осмият по големина град в България се оказа „свърталището“ на няколко изключително готини хора /Хрант, ти си един от тях/, а също и един своеобразен Уиски Клондайк. Уиски и Сливен – да, след посещението ми в Сливен спокойно мога да кажа, че този град е един от уиски центровете в България. От приятел /Хрант пак теб визирам/ бях чувал, че в това не много голямо градче се намира клуба Papa Jack, чийто собственик – Иван, е ревностен колекционер на Jack Daniel`s и едновременно с това луда глава, която поддържа невероятно разнообразие в бара си. Шах!
 „Шах, мат и две големи! Мерси!“ Възможно ли е в градче като Шумен, в което уиски асортиментът е не много богат, да съществува подобен малцов извор? Съществуването му би противоречало на нормалната /нещо лошо/ търговска логика да се зареждат предимно базови бързооборотни напитки. Е, тук се намесва лудата глава /нещо хубаво/ на Иван, която напук на нечисаните норми наблъсква малкото пространство на бара с качество. Знам, че глаголът „наблъсква“ звучи може би грубовато, но в случая той най-пълно описва състоянието в бара. Не ми вярвате? Вижте снимката в началото и се убедете сами. А тя обхваща само част от наличната малцова красота в Папа Джак. Признавам, че при влизането си в бара бях на косъм да забравя, че следва да посетя уиски феста в София. 
 Разберете ме правилно, свикнал съм с гледката на интересни дестилати в баровете. В София Bar Caldo и Masterpiece са еталон за красота, любезен персонал и увлекателни собственици. Но да видя подобна гледка в Сливен, която надминава и най-смелите ми очаквания бе равносилно на … не се сещам на какво конкретно, само знам, че е супер. За разлика от някои от другите барове, тук дамското присъствие откъм персонал бе сведено до една непозната за мен дама. Човекът зад бара се оказа споменатият Иван – сурово изглеждащ в началото мъжага, който се оказа супер събеседник, с дългогодишен стаж зад бара. Не знам колко време бях планирал да прекарам в бара, но идните близо четири часа отминаха като глътка вкусен малц, оставяйки сгряващо душата усещане в мен – човекът, който обича всичко свързано с уискито.
 И тъй като статията започва да заприличва на платена предизборна кампания, напудрена и гланцирана, ще прекратя обясненията си. Ако не вярвате в думите ми ви съветвам да отидете на място и да се убедите сами. Същият е и съветът ми ако ми вярвате. Няма да съжалявате. 
 За финал ви предлагам няколко снимки от красотите, които скоро ще ви представя в Храма на уискито и които може да откриете там.













 И това не е всичко. Но повече подробности, когато му дойде времето. 
А Уиски фестът тепърва предстоеше … 



Следва продължение. 🙂 

2 Comments

  1. Определено когато имам път и време към Сливен, ще се сетя за тази статия и ще посетя този бар.
    Благодаря за статията, Влади! 🙂

    1. Няма защо. 🙂
      Мястото наистина си заслужава. Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram