Whiskeytemple_Vladimir 
Честита Нова година, приятели! Само преди часове посрещнахме 2018г. и росен-пресен реших да я приветствам с най-добри пожелания към вас и близките ви, представяйки и първото за сезона уиски. През изминалите почивни празнични дни стоях далеч от блога, тъй като имах нужда от почивка и презареждане на батериите, но ранният следобед на първи януари е тук, за да ме върне в правия път. Преди всичко останало искам да пожелая и на себе си и на хората около мен здраве, щастие и повече радостни моменти, които пък да ме вдъхновяват за още по-интересни пътувания и статии. В това отношение вече изминалата 2017г. бе особено продуктивна – през нея за втори път с Яна бяхме в Шотландия, броят на статиите в блога се увеличи до 673, а с тях зачестиха и контактите ми с вас, били те виртуални или не. През изминалия март бяхме за първи път зад уиски щанд на феста „Whisky, rum & wine 2017“, където срещнах още много нови познати и приятели, част от които вече следват блога. С радост забелязвам и увеличаващия се брой на читателите на блога, абонирали се за случващото се тук с електронната си поща – възможност, която е налична след края на всяко мое писание. Навярно поради технически недостатък на софтуера, разпращащ публикациите /Feedburner/, не всеки е успял да верифицира, да потвърди предоставената поща, но идеалното щастие, особено когато говорим за безплатно приложение, е непостижимо. През отминалите 365 дни блогът получи още хиляди посещения и прочитания на труда ми, за което също ви благодаря. Бих се радвал ако спонтанните и случайни посетители от Гугъл и другите търсещи машини се присъединят към нашата малка уиски общност – във Фейсбук или в Инстаграм. Оценявам всяка ваша форма на активност и ви казвам едно „Наздраве!“. Но нека не забравям какво съм подхванал днес.
В топлия първи януарски ден реших да ви представя в статия № 674 едно възрастно зърнено уиски, дестилирано през 1991г. в затворената вече дестилерия /индустриален комплекс/ Камбъс /Cambus/. „Зърнено уиски“ ще рече, че то не е произведено от малциран ечемик, дестилиран пред медни казани, а е получено в резултат на дестилация на смес от зърнени непокълнали култури /царевица, пшеница и т.н./ през т.нар. „колонни дестилатори“, които по същността си представляват огромни колони, разделени на килийки, през които алкохолът се пречиства до висок градус, доближаващ го в края до неутралния спирт. Уискито, получено в резултат на подобен процес, по правило е по-бедно на аромати от роднината си, малцовия дестилат, и по презумпция се счита, че му отстъпва по качество. Причината за това е, че основната роля на зърненото уиски е да изгражда тялото на смесените напитки, известни и като бленд уискита /Grant`s, Johnnie Walker в някои от версиите му, Haig, White Horse, J&B и още един куп техни аналози/. Това са и най-продаваните, най-достъпните /в някои от формите си/ благинки на пазара, чиято съдба е да удовлетвори масовото търсене на алкохол. В тях присъства и малцово уиски, но в големия процент от случаите то е сведено до малък дял. Това, което може би допринася за по-лошата слава на зърнения дестилат е фактът, че за отлежаването му не винаги се ползват достатъчно качествени, активни бъчви, които се запазват за малцовото. А когато става дума за пречистен дестилат, лишен до голяма степен от богатството ароматно-вкусовия профил на малцовата отвара, именно качественото дърво би могъл да повдигне нивото му.
Надявам се първата статия за годината не ви товари с излишна информация. Струва ми се, че подобно пояснение е полезно за всеки, който тепърва се сблъсква със спецификите на уиски производството. А както стана вече дума, те се проявяват и в дейността на индустриалните предприятия, комплекси, добиващи зърнено уиски. При тях се гони и почти непрекъснат производствен процес, който възлиза на стотици милиони литри годишно – обем, получаван само от няколко функциониращи зърнени комплекса в Шотландия, които успяват многократно да задминат получавания спирт в близо стоте малцови дестилерии на острова. Един от тези не до там привлекателни зърнени предприятия е и Камбъс /Cambus/. За пълнота на изложението е редно да споделя и няколко думи за съдбата му.
Cambus възниква през 1836г. в уиски региона, известен като „Низини“ /Lowlands/. Дестилерията е основана от Джон Моубрей. Той преоборудвал дестилерията, която дотогава произвеждала малцово уиски с необходимото, за да стартира добива на зърнено уиски.
Идните години не могат да бъдат отличени с особени лаври, като по-значимото събитие за Камбъс е придобиването `и от предшественика на алкохолния гигант „Диажио“ /Diageo/, който днес радва милиони по света със смесеното уиски Johnnie Walker. През 1993г. Камбъс е затворен и около него постепенно се изгражда комплекса „Blackgrange“, в който Диажио съхраняват милиони бъчви с уиски. Под името „Cambus“ днес функционира бъчварски цех, който обслужва огромния брой бъчви, необходими на компанията за отлежаване на ценната течност, произвеждана в десетките малцови дестилерии, които Diageo притежава.
Но от кого е бутилирано уискито, щом дестилерията не функционира от близо 25 години? Истината е, че в Шотландия освен производителите на уиски, прехрана в бранша намират и реномирани търговци, известни с името „компании-независими бутилировачи“. Част от тях вече имат свои дестилерии, но повечето купуват бъчви с вече дестилирано другаде уиски и го съхраняват в складовете си, ако разполагат с такива /в противен случай ползват нечии други/, преди да го бутилират и пуснат на пазара от свое име. Именно по този начин е подходил и бутилировачът „Douglas Laing“ /Дъглас Ленг/, пуснал на пазара тази разновидност на Камбъс като част от търговската си серия „Old Particular“. Уискито е 25-годишно и е било дестилирано в Камбъс броени години преди затварянето `и – през септември 1991г. Моментът на бутилирането е дошъл през ноември 2016г. Уискито е пълнено само от една бъчва с № DL11353, от вида „refill hogshead“ /рефил хогсхед – нееднократно ползвана бъчва с обем около 250 литра, която в началото по всяка вероятност е съхранявала бърбън/, от която са произлезли 282 бутилки. Течността в бутилката е с алкохолно съдържание от 55,4%, презентирана в натуралния си цвят, без да бъде студено филтрирана. Моите бележки се основават на мострата, която отлях по време на уиски феста „Whisky, rum & wine 2017“, която опитах преди дни в домашна атмосфера.
Аромат – спомен за сладък жълт плод, спомен за пудра захар и ванилия, цитрус, мандарини, мента, стафиди киснати в алкохол, станиолче от кутия с цигари, свежест, намек за праскови и кайсии, масло и далечна прилика с Бушмилс. Напомни ми и на масленки, като долових още зърно, доза спиртност, ванилов крем, спомен за банани и сушен екзотичен плод /манго/. С вода – свеж, зърнен профил, нюанс на цитрус. Стори ми се някак младежки, дори агресивен за годините си. Във фонов режим разгадах и намек за опушеност. Вкус – интензивен, сладък, маслен, носещ спомен за зелени треви и мента, пикантност, щрихи дюля и препечено. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, далечна прилика с восък, странно усещане за пластмаса, цитрус и още от споменатата нотка опушеност. Финал – среден по продължителност, сладникав, интензивен, затоплящ, спомен за мед. Като цяло ми се стори беден. По-късно се появи и спомен за цитрусова кора, кайсии и кайсиеви ядки. С вода – сладост като от жълт плод, съчетана с лека горчивина.
Оценка: 83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: уиски, при което мирисът донесе повече приятни усещания, отколкото вкуса и послевкуса.
