Whiskeytemple_Vladimir 
Наскоро попаднах на материал за уискитата без означение на възрастта им или както са известни – „NAS“/no age statement/. Отдавна ми се въртеше идеята за подобен пост, в който да изложа моето виждане по темата и попадайки на статията при приятелите от Nokov&son, се мотивирах да седна и да напиша виждането си по темата. Всъщност аз вече изложих мнението си към тяхната статия и сега ще го възпроизведа, като приложа и няколко катинки за пример.
 |
| Glenmorangie Tusail – част от т.нар. „Private“ линия на Гленморанджи, която предлага дестилати без години, които за сметка на това са ограничени като количество и се търсят доста от колекционери |
За нещастие описаната по-горе тенденция е глобална и тя обхваща все по-широк кръг от малцови напитки /при бленд уискитата е утвърдена практика от години, но с оглед съставките на бленда и наличието на зърнен дестилат, при който не се търси ефекта на отлежалия малц/. Това, че не се поместват години хората от съответната марка го обясняват с грижата за нас, клиентите и как еди кой си избира най-качествените дестилати за своеобразния бленд от бъчви /ако не говорим за т.нар. „single cask/barrel whisky“, които се пълнят от една бъчва/. Истината е друга. Търсенето на малцови напитки в момента е по-голямо от всякога / не само от истинските ценители на кехлибарената течност, но и по-заможните хора, които възприемат скъпото старо уиски като отражение на просперитета и благосъстоянието им, което води и до някои абсурдни ценови изражения на някои напитки на аукционния, вторичния пазар/. И то не какви да е, а отлежали. Хората се ръководим от означението на етикета, за добро или лошо и асоциираме напредналата уиски възраст като знак за невероятно качество, което обаче не винаги е така и често се разочароваме от скъпи и отлежали напитки. Така че не би могло да се постави знак за равенство между голямата възраст на уискито и неговото качество. Но да се върна на търсенето и завишения му темп. На това търсене дестилериите не могат да отговорят с необходимото количество. В годините на рецесия и на свит пазар от преди 30 години са имали складирани запаси /ясно е, че става дума за по-старите дестилерии, тъй като такава а 10-15 години не е съществувала към онзи момент/, които вече се изчерпват или намаляват, а съществуващите наличности се насочват към водещи пазари. Повечето младо уиски и желанието да запазят останалата наличност от стар дестилат ги води именно към тенденцията на NAS-производството. Обяснения от типа на „в тази бутилка има уиски от 5 до 20-30-50 години“ са нонсенс, защото ние реално не знаем дали това старо уиски не е минимален процент от бленда /сместа от отделните малцови бъчви, а не между малц и зърнено уиски/. Следва да се има предвид и факта, че шотландската уиски асоциация е забранила подобно означение на етикетите /“Уиски на възраст до Х годни“/. И ако в този случай пък решат да посочат годините на уискито ще трябва да означат най-младия дестилат, отново съобразно утвърдените стандарти. Кой тогава би дал 80-90-100 и повече лева, евро, паунда за младо 5-годишно уиски?!
Разбира се дестилериите тогава могат да решат да намалят цените на уискито, но това до момента не се случва и няма да се случи именно заради вратичката на уискито без години, а и с оглед пазараното им поведение и стремежа за генериране на средства. Още нещо, ако някога се е предлагало 12-годишно уиски, заменено от да речем „Distiller`s Reserve“, това не означава, че цялото съдържимо е било единствено 12-годишно. За постигането на оптимален вариант производителите по преценка на мастър блендърите добавят и са добавяли и по-стари уискита за постигането на оптимален резултат. Нещо, което сега ни се представя като нововъведение при напитките без години. Това накратко е движещата сила на дестилериите в днешно време. Кога ще се преустанови тази практика? Ще продължава ли вечно? Животът и пазара на уиски в частност се определя от цикличност. Във времето на засилено търсене и консумация пада качеството на предлагания продукт, грижата за клиента, макар и да звучи прекалено крайно като становище. Когато обаче пазарът се свие и дестилериите започнат да изпитват затруднения, както вече неведнъж се е случвало, тогава борбата за клиента ще се засили и отново ще видим позабравените напитки с години. А и към този момент, с оглед заниженото търсене, дестилериите биха могли да заделят повече уиски за по-дълго отлежаване, което по-късно да предложат под етикет с години.
Накратко това е моят поглед по темата. Знам, че са възможни и други становища. Както споменах и в началото чрез тази статия обосновавам единствено виждането си по въпроса с отсъствието на означение на годините на уискито, а не целя да заклеймя отделно уиски или напитки изначално като по-слаби или не до там вкусни.
„NAS“-whiskies/age statements on whiskies
I`ve recently came across a material about whiskies without indication of their age or as they are known – „NAS“/no age statement/. I have long revolved in my mind the idea for a similar post, setting out my view on the subject, and after stumbled upon the article of the friends from Nokov&son I get motivated to sit down and write my view on the topic. Actually, I have already posted my opinion to their article and now I’ll re-post it by applying several example pictures.
Just like me, I guess you have also noticed that some established brands, standing soundly on the market, are increasingly offering new whiskies, not to say they replace the imposed distillates with an indication of age with the so-called „NAS-whiskies“. The answer we often receive from the people involved in production is almost identical – this approach is justified by an excessive concern for us, the customers, as well as the possibility of master distillers each year to select the best old whiskies, unbothered by the need to change the labels on the bottles. We can hear and more candid answer, but it won’t happen before a large audience and by some major company, just because they wouldn’t admit a fact, that will harm their image. In this article I won’t discuss whether the no-age-statement distillates are tasty, qualitative, or not. In some cases they will be. But that’s not the issue. The idea of this post is to give my personal and impartial opinion, which I think corresponds with that of other whiskey fans.
Unfortunately, the above-mentioned tendency is global and it covers an increasingly wide range of malt drinks /at the blended whiskies this is an established practice for years, but given the ingredients of the blend and presence of grain distillate, in which the effect of aged malt isn’t so important/. The lack of age statement is explained by the people from the respective brand as a concern for us, the customers, and emphasize on that someone chooses the finest distillates for the particular blend of barrels /if we are not talking about the so-called „single cask/barrel whisky“, which are filled from one single cask/barrel /. The truth is different. Demand for malt distillates is now greater than ever /not only by true connoisseurs of the amber liquid, but also by wealthier people, who see the expensive and old whiskey as a reflection of prosperity and well-being, which results in some absurd price expressions of some drinks at the auctions and the secondary market/. And not just any, but mature. For better or worse, we are guided by the words on the label and perceive the advanced whiskey age as a sign of incredible quality, which, however, isn’t always a guarantee and we often get disappointed with expensive and mature drinks. So, there could not be used an equal sign between the greater age of the whiskey and its quality. But let’s get back to demand and its increasing pace. The distilleries cannot meet that demand. In the years of recession and small market 30 years ago, they had stored stocks /it’s clear that it comes to the older distilleries, as those at 10-15 years didn’t exist at that time/, which are already depleted or reduced, and existing stocks are directed to leading markets. The large amount of young whiskey and desire to preserve the remaining stocks of old distillates leads them precisely to the NAS-production tendency. Explanations like „this bottle contains 5- to 20-, 30-, 50-year-old distillates“ are nonsense, because we don’t really know whether this old whiskey is not only a minimum percentage of the blend /the mixture of different casks of malt, not between malt and grain whiskey/. It should be borne in mind that the Scotch Whisky Association has banned such indication of labels /“Whisky aged to X years“/. In case they decide to designate the age of the whiskey, they’ll have to indicate the youngest distillate, according to the approved standards again. Who would then spend 80-, 90-, 100 and more lev, euro, British pounds for a young 5-year-old whiskey?! Of course, the distilleries may then decide to reduce the prices of whiskey, but that has not happened so far and will not happen, because of the „door“ of whiskey without an age statement, and having in mind their market behavior and striving to generate funds. Another thing, if ever was offered a 12-year-old whiskey, replaced by „Distiller`s Reserve“ for example, this does not mean that the whole content has been only 12-year-old. To achieve optimal results, at the discretion of the master blenders, the manufacturers add and have been adding also and older whiskies. A thing, now presented to us like an innovation at the drinks without age statements. This, briefly, is the driving force of the distilleries nowadays. When will this practice be ceased? Will it continue forever? The life and the whiskey market in particular, are determined by cyclicity. In times of increased demand and consumption, the quality of the offered product and the customer care decrease, even though it sounds a little harsh as opinion. However, when the market shrinks and the distilleries begin to experience difficulties, as has repeatedly happened, then the fight for customers will increase and we’ll see again the drinks forgotten for years. At present, having in mind the lower demand, the distilleries could also store more whiskey for longer aging, which later to be offered under a label with indicated years.
This is my view on the topic, in short. I know that there are other possible opinions. As I mentioned at the beginning, by this article I motivate only my view on the issue of no-age-statement (NAS) whiskies, and I do not aim to condemn any particular whiskey or whiskey brands as lower-quality or not so tasty.
