Whiskeytemple_Vladimir 
Неделя вечер е време за почивка! Поне така казват. За мен е поредният ден, в който имам щастието да се занимавам с любимото си хоби – уискито и детайлите около него, след което да ги свеждам до вашето внимание. Този път ще ви срещна с едно 12-годишно уиски, превърнало се в символ за много от любителите на шотландското малцово уиски – The Glenlivet 12 y.o. single malt whisky. Дали то заслужава този си статут или славата му е преувеличена ще се постарая да разбера до финалните редове на настоящата статия.
За основоположник на дестилерията се спряга името на Джордж Смит, който бил корав и чепат шотландец, а за година на основаване – 1824г., 12 месеца след Акцизния акт, обърнал хода на производството на уиски в Шотландия, въвеждайки по-справедливи налози върху уискито. До преди него данъчната ставка се изчислявала по неприемлив за мнозина начин /ако не бъркам като налог върху големината на медните казани, което принуждавало част от производителите да ползват малки казани, даващи от своя страна по-силен профил на финалния продукт/ и тъй като те не желаели да спонсорират излишно Короната в Лондон, започнали да дестилират алкохол по тъмни доби и на недостъпни за бирниците места, след което тайно го предлагали на съселяните/ съгражданите си. Заради това станали известни и като „контрабандисти“ – явно „контрабандата ограбва“. В повечето случаи алкохолът бил на ниво и пиещите не се притеснявали за произхода му. Вместо това, притеснението оставало за акцизните органи, натоварени с пълненето на кралската хазна, изпитваща остра нужда от средства особено около войните с Наполеон. И ето че обстановката се променила. Дукът на Гордън притежавал земи в района на Спейсайд, върху които също функционирали незаконни казани. Дукът разбрал, че е време за промяна и станал един от радетелите за облекчаване на реда по регистриране, лицензиране на производител и по изчисляване на налога. Близък до него бил именно Джордж Смит, когото дукът убедил да постави началото на законно производство, което спокойно би могло впоследствие да бъде предлагано из кръчми, хотели и бакалии. И чудото се случило – Смит започнал да добива спирт/ уиски, без да се налага да се крие и бяга. Справял се добре и скоро славата на продукцията му се разнесла /слухове твърдят, че опит в занаята натрупал още преди основаването на дестилерията/. Много хора му завиждали за това, а някои се вдъхновявали от делото му /по-вероятно е да са осъзнавали изгодите от лицензирането на производството/. Едните се мъчели да спъват дейността му чрез заплахи и предлагането на ментета, докато другите видяли, че „слънцето не гори, а само топли“ и също се сдобили с лиценз. А търсенето на уиски от Гленливет се увеличило – към 60-те години на 19-ти век дестилерията била разширена, като именно тогава придобива голяма част от актуалния си архитектурен облик. Близката железница също спомогнала за разнасянето на славата `и. Показателно за качествата на уискито била и често срещаната за времето практика други производители да добавят към името си това на Glenlivet /в превод “ Долината на гладостичащия се“/ – уж заради обощаващото географско означение. Последвали редица съдебни битки, чиято цел била да се ограничи тази практика /сведена до дестилериите в долината на р. Ливет/, като в полза на дестилерията на мистър Смит било отсъдено правото да означава уискито си като „THE Glenlivet“. Последвали размирните години на 20-ти век, през които не само, че славата на бранда се запазила, но и покорила далечна Америка /САЩ/, превърнала се в пазар N 1 за продукцията `и и до момента. Единственият период на затишие и покой бил военният, след който производството отново закипяло. През 50-те години The Glenlivet се обединила с дестилерията на Glen Grant, като по-късно към тях се присъединили и компанията Хил Томпсън и дестилерията на Longmorn. Заформил се силен съюз, наречен The Glenlivet Distillers Ltd. В края на 70-те години канадците от Seagram закупили обединението, а самите те били придобити по-късно от алкохолния гигант Перно Рикар, който заедно с Diageo – другият световен алкохолен гигант, закупили бизнеса на Seagram. И така и до днес, когато годишното производство надвишава 10 млн. литра спирт/ алкохол.
Ако и преди сте попадали на мои публикации, посветени на уиски от Гленливет навярно вече сте запознати с горенаписаното. Но тъй като интернет пространството ни среща с нови приятели ежеминутно, които може би за първи път попадат тук, реших отново да мина по подробния път, преди кратките си анотационни бележки от следващия ред.
Конкретното уиски е 12-годишно, 40-градусово, с подсилен цвят и е студено филтрирано. Тъй като до скоро този дестилат бе входното ниво в гамата на Гленливет тези особености на напитката в някаква степен са очаквани и разбираеми. Все пак то трябва да се хареса на повече хора, което не винаги се случва с дестилатите, носещи по-висок градус и които биха се замътили без студената филтрация.
Аромат – червени ябълки, дървесност, спомен от тъмни плодове и шери, оставя усещане за мириса на сок касис и боровинки, манго. Мирисът е доста нежен и рафиниран, плодово бонбонен, пикантен – представете си щанд с подправки, черен пипер, фурми, сладост, карамел. С времето нотките червени ябълки се засилват, към които бих добавил и спомен за зрял портокал и миризмата на грейпфрут. Уискито ухае зряло за иначе „крехките“ си 12 години и въпреки че току що бях отворил бутилката спиртност почти не се долавя. Долових и доза кремавост /спомен за крем/, флоралност и билков чай, а след време повече тъмни плодове /сушени сини сливи/. Половин час след началото плодовите нотки тотално превзеха чашата, напомняйки на плодов сладкиш. Вкус – слабо пикантен, леко горчив като марципан, бадеми и люспа от грейпфрут, но сладостта доминира. Долавя се спомен за зрели ябълки и цитрус. Без да бъде излишно мазно уискито се усеща някак плътно. При втората глътка пикантността и сладостта се засилиха, но са добре „програмирани“ да не дразнят – все пак не всеки харесва силно сладки и пикантни дестилати. Все още се долавя и спомена за горчивината от грейпфрут, която при третата глътка отшумя. Финал – средна продължителност, слабо горчиво-пикантен, наподобява сладък плодов крем, при който изпъкват свежите плодове, приятна сладост, мед, който се засилва и доминира.
Оценка: уискито пробвах веднага след отварянето на бутилката и в тези случаи конкретна оценка не поставям. Но се колебая между между 85 и 86/100.
Цена: между 50 и 60 лв.
В обобщение: вкусно уиски, което със своята достъпност – ценова и вкусова, заслужено печели славата си.
