Мрачните дни са в настъпление, но това не трябва да засяга хубавото ни настрение. Всеки сезон има своя чар, с такъв разполага и настъпващата есен. Противно на установеното негативно настроение против нея мен ме обзе приятна креативна съботна емоция и вдъхноевенот нея, реших да ви представя няколко съвета за това как да съхраняваме бутилките си с уиски, били те отворени или запечатани. Тези съвети ги научих в процеса на всекидневното си обучение и без да съм иноватор в тази област ще ви ги представя.
В следващите редове ще се помъча да обхвана най-важните по мое мнение аспекти, есенцията на правилното съхранение на бутилките с ценната течност.
1. Къде да съхраняваме бутилките?
Да приемем, че вече сме инвестирали някаква степен в удоволствието, наречено уиски. Без значение дали сме си купили по-евтина или по-скъпа бутилка/ бутилки възниква питането къде да я позиционираме. Често разпологаме с големи шкафове с витрини и те предлагат удобно пространство за няколко шишета. Безспорно, това им разположение е удобно и носи доза красота от вида на вкусните стъкла.
Аз обаче не процедирам по този начин. Първо, не разполагам с толкова голяма секция или шкаф, а и подобно разположение поражда някои неудобства /най-малкото е препятствието при почистване/. Моят съвет е да осигурите едно шкафче или крило на гардероб, който да съхранява покупките /дръжте ги изправени – коркът е мек и порест и ако ги държите в хоризонтално положение ще има разлив/. Разбира се, при положение, че бутилките не се ползват всекидневно или пък уискито е само едно.
Има и друга опасност. Тя обаче засяга по-скъпите и редки напитки. С вида си мога да поблазнят недоброжелатели, посетили дома ви и да породят в тях желание да ви освободят от грижата за тях. Знам, в България колекционерите на уиски не са толкова много и подобна хипотеза е слабо вероятна, но нека не подлагаме на изпитание криминогенния уклон в хората.
2. Не държа бутилките в опаковките им /тубите им/. Или ги държа с открехнати капаци.
Някои дестилати се предлагат в метални или картонени опаковки с метални капаци. Може и да изглеждат интересно, но не държа уискито в тях след покупката. Причината – понякога металните части ръждясват /както се е случило с кутията на Glenfiddich Caoran/ и това може да повреди уискито в тях, особено ако е отворено. Не ги хвърлям – пазя ги, тъй като са удобни за пренасяне на други неща или бутилки. С обикновените картонени кутии нямам проблем. Те дори помагат, предпазвайки стъклото.
3. Далеч от пряка слънчева светлина.
Често на магазинните витрини забелязвам изложени бутилки, огрявани от слънцето. Груба грешка от страна на собствениците. Слънчевите лъчи са прекомерно силни и влияят изключително зле на уискито. Освен че етикетът му избледнява, променя се и цветът на течността. И то бързо. Затова е добре да не държим бутилките и в домашни условия на места, изложени на пряка слънчева светлина. Все пак, уискито се води тъмна, кафява напитка, при която цветът е важен, за разлика от този при водката.
4. Далеч от помещения с интензивни аромати от препарати и козметика.
Използването на козметика в близост до бутилки с уиски /били те и затворени/ крие потенциална опасност за неблагоприятното им изменение. Същото важи и за ароматизаторите за помещения. Химията в тях въздейства необратимо върху вкуса и аромата на уискито. Затова споменатото шкафче върши чудесна работа.
5. Далеч от силни източници на топлина.
Високите температури водят до завишено изпарение на алкохол в отворените бутилки /фира/. „Ангелски дял“ е понятие, с което се обозначава процесът на изпарение на вода и алкохол от бъчвите при отлежаването на уискито. И ако за противопоставяне на ангелската жажда се полагат усилия от страна на производителите, то опазването на течността в домашни условия е в наш интерес. Ако държите бутилките си в помещения, в които се намират източници на топлина може с времето да забележите, че уискито е загубило от чара си. Затова го преместете на по-хладно място, далеч от топлината.
6. Не дръжте бутилките почти празни.
Забелязвам, че при „торфените“ уискита, както и при тези с цялостно или частично отлежаване в шери бъчви въздухът, навлизащ в отворената бутилка оказва силно въздействие, като променя характеристиките на уискито. Опушеността /фенолите/ или шери мириса може бързо да отслабне в ситуации, подобни на тези от снимката. Тези аромати са особено чувствителни към него и ако държим бутилките с алкохол на дъното ще забележим промяна. Това не означава, че уискито ще се влоши – да не забравяме обаче, че именно силните ароматни нотки са красотата на някои уискита, особено на опушените.
7. Обръщайте внимание на корка на отворените бутилки /добре е да се полагат грижи и за затворените/.
Същият този въздух, който в някои случаи е наш съюзник и спомага за развитието на уискито, в други ситуации сякаш действа като наш враг. Постепенно корковите тапи изсъхват и започват да се ронят и ако не ги мокрим периодично, обръщайки бутилките, може в някой тъжен ден да ги счупим и иначе качествената напитка да се напълни с трохи от корк, които със сигурност на са желателни. При затворените бутилки опасността е по-малка, но и тук препоръчвам провеждането на „операция мокър корк“ – през седмици/ месец ги накланяйте, за да може течността да овлажни тапата.
Възможно е положените грижи да са недостатъчни – ако счупите корка, опитайте да го извадите с тирбушон. Внимателно, защото коркът за уискито е мек, не е като този за винените бутилки. Не ви съветвам да го „пльокнете“ в бутилката – никой няма да спечели от уиски пълно с парченца. Ако не успеете да го извадите и се наложи да го избутате навътре ви съветвам да прецедите течността с цедка в друг съд, след което да почистите шишето от частиците, за да може да прелеете напитката обратно /затова е хубаво да имате резервни тапи от сходно уиски/. Имайте предвид обаче, че декантирането на уискито /прехвърлянето му между съдовете/ го обогатява с въздух, под влияние на който течността ще се промени /за добро или лошо/ по-бързо, отколкото при нормалното съхранение. Може би заради изброените опасности предпочитам силиконовия /синтетичен/ корк или пластмасовите капачки на винт, които японците ползват.
Възможно е положените грижи да са недостатъчни – ако счупите корка, опитайте да го извадите с тирбушон. Внимателно, защото коркът за уискито е мек, не е като този за винените бутилки. Не ви съветвам да го „пльокнете“ в бутилката – никой няма да спечели от уиски пълно с парченца. Ако не успеете да го извадите и се наложи да го избутате навътре ви съветвам да прецедите течността с цедка в друг съд, след което да почистите шишето от частиците, за да може да прелеете напитката обратно /затова е хубаво да имате резервни тапи от сходно уиски/. Имайте предвид обаче, че декантирането на уискито /прехвърлянето му между съдовете/ го обогатява с въздух, под влияние на който течността ще се промени /за добро или лошо/ по-бързо, отколкото при нормалното съхранение. Може би заради изброените опасности предпочитам силиконовия /синтетичен/ корк или пластмасовите капачки на винт, които японците ползват.
Това са няколкото съвета, за които се сетих. Ще се радвам ако се сетите за такива, които съм пропуснал и ги споделите.
Наздраве, приятели!
Качество преди количество!