Dark Mode On / Off

Jack Daniel`s Single Barrel Tennessee whiskey


 Часът е 01.35 след полунощ, неделя, 13.09.2015г. Навън отново вали, но нищо от изброеното не е в състояние да ме отклони от спонтанно възникналата идея да се преборя със съня и да напиша поредното си уиски ревю, в статия N 239, като ви представя още едно интересно уиски. Този път дестилатът е познат за мнозина, защото се намери лесно тук, макар, че цената, която му се поставя често е прекомерно завишена – Jack Daniel`s Single Barrel Tennessee whiskey. Мисля, че почти всеки от нас е срещал характерната бутилка на този Джак, търгуващ се на стойност между 60 – 75 лв.

 Преди същинската част нека поговорим за тоеа кой е Джак Даниелс. Истинското име на човека-символ на производството на уиски в САЩ е Джаспър Нютън Даниел, чието прозвище било Джак. Родил се в голямо семейство през 1850г., като имал още 11 братя и сестри. Майка му починала рано и след десетата си година започнал да се подготвя да усвои търговския занаят. Бил ангажиран с помощ в бакалията на лутерански проповедник в Линчбърг, Тенеси. Отецът се занимавал уи с дестилилирането на алкохол. В тази област щял да се развие и Джаспър, който бил ангажиран с помощна дейност. Проповедникът ползвал две технологии, които щели да бъдат възприети и от Джак – първата, обозначавана като sour mash, се изразява в това, че при дестилация на алкохол се запазва част от старата ферментирала каша, която да бъде добавена към новата, за да подсили ферментацията. Втората технологична заемка се нарича „Lincoln County process“, отличаващ днес бърбъните от тенеси уискито. Това е допълнителното филтриране на дестилиранивя спирт в Тенеси през слой от въглища от кленово дърво, действащи като естествен филтър. 

 През 60-те години на 19-ти век, на около 13 години, Джак закупил дестилерията от отчето, което било принудено да преустанови дейността си. Джак открил добра земя в Линчбърг, както и чист воден извор, които също закупил. На около 16 години вече бил работодател на няколко лица, а дестилерията му била законно регистрирана. На 21 години вече бил утвърден бизнесмен, който ползвал всякакви иновативни трикове за популяризиране на стоката си, включ. и рекламни балони. 

 В края на века Даниелс взел участие и в политическите борби, помагайки на тези, от които бизнесът му би имал полза. Дори спонсорирал и създаването на първата музикална група в Линчбърг. 

 Началото на 20-ти век донесло утвърждаване на марката на американския пазар. Джак въвел племеника си, Лем Мотлоу, в производството на уиски. В идните години тенеси уискито на Даниелс спечелило и първите си международни призове, вдъхновили бъдещите лимитирани издания „Gold Medal“, част от които вече ви представих и подробните ми бележки може да откриете в категорията „Tennessee whiskey“ в дясно.

 За нещастие, при инцидент през 1906г. Даниелс си наранил пръста на крака /казват, че ритнал сейфа си, тъй като не се отварял/. Джак не обичал лекарите и пръстът му се инфектирал. Положението се усложнило и довело до загубата на крака му. През 1911г. последиците от нелепата случка довели до смъртта на Даниелс. Контролът върху компанията поел Лем Мотлоу.

 Заради въведения Сух Режим, първоначално само в Тенеси, Мотлоу изместил дестилацията в Сейнт Луис, който период не е от най-добрите в историята на бранда. По-късно Сухият режим обхванал цялата територия на САЩ и дестилерията затворила. 

 С отмяната на забраната Мотлоу преместил дестилерията повторно в Линчбърг и започнал усърдна работа. Дошла Втората световна война и приготвеният алкохол бил използван като гориво в торпедата. За сметка на това, през 1944г. уискито на Джак Даниелс било признато за тенеси уиски, различно от бърбъна.

 През 1954г. компанията била продадена на Браун-Форман. И от тогава марката Jack Daniel`s бележи чутовен световен успех.

 След толкова фактология се чувствам леко изморен. Може би и защото е 02.40 часа. Затова нека се насочим към моите впечатления. Уискито е пълнено само от една бъчва – номерът `и е посочен на гърлото на бутилката, макар че не съм го записал. Уискито е 45-градусово и се презентира в натуралния си цвят. 

 Аромат – в началото спиртен, плодов/ферментиращи/, череши, карамел, боров мед, обилна сладост, масленост, ликьорност, дървесност, нотка шкаф, спомен за мая, бонбони теменужки, розово сладко, пикантност, а с времето засилващ се карамелът по-късно слаба нотка тъмни плодове. С вода – тревист, флорален, спомен за сладко от праскови. Вкус – пикантен, пиперлив, сладък, плодови бонбони, спомен за ферментиращи череши, марципанова горчивина, мента/ евкалипт. С вода – дървесност и сладост. Липсва значително развитие. Финал – маслен, среден до траен, ментов, сладникав, плодов и леко пикантен, горчивина. С вода – още повече горчивина/танини/, плодове и сладост, придружаваща горчивината. 
 Оценка: 85/100. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram