Петък – Ден на майстора, петък – ден последен на месец юли, петък – време за поредната доза Уиски новини. Последните съдържаха нерадостни нотки /визирам потвърдената информация за спирането на GlenDronach 15/ и се надявам тези да са по-оптимистични.
Да започнем новините с нещо градивно и позитивно. Дестилерията Bladnoch се очаква да се върне към живота и в нея отново да закипи производствена дейност.
сн. thewhiskyvault |
До скоро собственост на фамилията Армстронг дестилерията от низините – Лоулендс бе затворена и рискът да не заработи бе повече от вероятен. Ето че това няма да се случи, тъй като тя вече има нов господар – австралиецът Дейвид Прайър, който е решил да открие и нови работни места към съществуващите осем/ да, знам, че не звучат впечатляващо, но с оглед навлизането на автоматизацията са си добра бройка/. Като част от сделката Прайър придобива и запасите от старо уиски. Очаква се процесът по съживяването на бранда да отнеме около година и половина, след което се надявам обещаният производствен капацитет от 1,3 млн. литра алкохол да бъде доближен, за да можем и ние тук да получим от малцовия елексир. До момента не ми е попадало уиски от марката и ще се радвам най-скоро да ви го представя.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Tullamore Dew Trilogy 15 y.o. blended whiskey
Задава се не само ново ирландско уиски, а такова на солидна за Зеления остров възраст. Уискито е 15-годишният Тюламор Дю 40% /би било супер ако беше да речем 46%/. Отлежавало е в бъчви от бърбън, шери олоросо и ром. Очаква се от август да дебютира из световните магазини, като преди това ще се предлага и май вече е налично на летището в Дъблин. Аз с нетърпение очаквам да го пробвам и обмислям покупка, ако се появи тук. Цената все още е мистерия. Не очаквам да бъде непостижима.
П.С. Благодарение на Младен от бар Caldo успях да го опитам и бележките ми за него са налични в блога.
П.С. Благодарение на Младен от бар Caldo успях да го опитам и бележките ми за него са налични в блога.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Dalwhinnie Winter`s Gold single malt whisky
Ново уиски от Дауини/ най-високата дестилерия в Шотландия/. Този път е без означение на възраст. За направата му се ползват бъчви от бърбън първо и последващо пълнене, както и такива от шери. Дебютира от септември на цена 33 £ във Великобритания.
Нещото, което ме изненада е съветът на хората от Diageo – компанията собственик на дестилерията. Препоръчват да се пие силно изстудено, „замръзнало“. Това е нещо, което не бих направил, защото студът затваря уискито, а и блокира рецепторите в устата/ по езика ни. Такъв съвет може би подхожда за някой ужасен бленд, за да се притъпят недостатъците му, но за малцово уиски, и то за част от „Класическата малцова серия“ на Diageo , ми звучи не на място и някак обидно спрямо продукта. Ще поживеем и ще видим!
П.С. Докато бях в Шотландия видях, че в баровете вадеха бутилки от фризера … ?!?!?
П.С. Докато бях в Шотландия видях, че в баровете вадеха бутилки от фризера … ?!?!?
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Tomatin Contrast single malt whisky
сн. е от whiskycast.com |
Нови попълнения в портфолиото на Томатин – дестилерия, която предимно доставя малцови уискита за смесени със зърнено уиски дестилати, но за която съм чувал добри отзиви и чието 18-годишно уиски скоро ще ви представя.
„Контраст“ включва две бутилчета по 375 мл., като в едното е налично уиски от бърбън бъчви, а другото съдържа уиски от шери бъчви, при 46%. Уискитата са млади, като са смес между няколко бъчви с уиски на Томатин, като най-младата реколта е от 2006г. /сочи се, че се ползва и уиски от 70-те години, но на етикета се означава възрастта на най-младия дестилат, когато се посочват години и кое е най-старото използвано уиски не се посочва, освен за маркетингови цели при рекламата му/. Може би и затова няма означение на години на етикета, тъй като е съмнително колко човека биха платили около 160 $/ 160 евро за две малки бутилки в лъскава опаковка на възраст около 8 лазарника.
Течността се твърди, че ще бъде с натуралния си цвят и не би следвало да е филтрирана/ две твърдяни нейни характеристики, които не могат да не бъдат приветствани/.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Macallan Rare cask single malt whisky
Поредното премиум ориентирано уиски поема към Азия, в частност към Сингапур. Става въпрос за Macallan Rare cask single malt whisky, 43%, част от серията „1824“. Уискито ще дебютира и в Обединеното кралство, след като първо е прокарано на американския пазар на цена от около 300$. Твърди се, че е с натуралния си цвят и представлява смес отб 16 бъчви, в които преди това се е съхранявал бърбън и шери. Цената за Великобритания е 200£. ;
В блога вече е налично ревюто му.
В блога вече е налично ревюто му.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Glenfarclas „£511.19s.0d“ single malt whisky
Странно име за уиски, нали? Има си обяснение. По повод 150-тата година, в която дестилерията на Гленфарклас е собственост на фамилията Грант/ нямат общо с Уилям Грант от Grant`s/ тази бутилка намира мястото си на пазара. Дестилерията е закупена от представител на рода Грант за сумата от £511.19s.0d, което в днешни размери се равнява на около 57 000 £, като за още някой паунд отгоре придобиват и земята и имението около нея/ ферма/. Сделката била супер и можем само да се радваме, че тази фамилия е докопала Гленфарклас, защото правят страхотни шери уискита/ предстоят техни ревюта/. Освен пускането `и на пазара поводът е ознаменуван със запечатването на 10 шери бъчви- хогсхед/ 240 литра, по спомен/ и 10 шери бъчви от типа „butts“, които са с вместимост от около 500 литра. Защо са избрали два вида бъчви? Уискито в по-малките ще съзрее по-скоро , тъй като е по-малка и контактът на течността с дървото протича по-бързо. Но пък количеството е по-малко, следователно и „ангелският“ дял /фирата, която се получава всяка година/ ще е по-осезаем. При „sherry butt“ бъчвите се получава обратното – по-бавно стареене, но повече уиски. Цената на запад на Glenfarclas £511.19s.0d е около 120 €. Тук не знам дали и кога ще се появи.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Jack Daniel`s Single Barrel Barrel proof
Нов Джак Даниелс излиза от август. Засега само в САЩ, но предвид глобалните тенденции скоро очаквам да се появи и в Европа. Става въпрос за Jack Daniel`s Barrel proof Tennessee whiskey, което видно и от означението „barrel proof“, се бутилира с алкохолния градус на бъчвата, т.е. уискито от бъчвата не е разредено с вода преди бутилирането му. Градусът между отделните партиди ще варира между 125 и 140 proof, което е мерната единица за алкохолен обем в САЩ. В метрични градуси тези стойности се делят на две и се получават съответно 62,5% и 70%. Звучи ми огнено, но така се запазват ароматите в уискито/ повече градуси=повече характер и ароматен запас, който всеки ще си отключи с добавянето на вода, не кола/.
Новото уиски се пълни от бъчви от най-горните редове в складовете на Джак, където под влиянието на атмосферните промени зрее по-бързо, следователно и уискито ще е по-младо. Barrel proof е второто уиски от по-специалните дестилати на Джак – Single Barrel Collection, първият от които е Jack Daniel`s Single Barrel Select, който се намира в България и който представлява уиски, пълнено от само една бъчва при по-висок градус и което мастър дестилърът е преценил, че има по-добри качества от останалите.
Цената за 750 мл бутилка/ какъвто е американският стандарт/ се очаква да бъде 65$. Дано по-скоро се появи и тук и то на нормални цени/ под 65€/.
Като за петъчен ден мисля, че добре се потрудихме и е време да сложим финал на тази част от серията Уиски новини.
Наздраве, приятели!
Качество преди количество!