Whiskeytemple_Vladimir 
Утре заминавам на море, а още не съм си събрал багажа. Вече наближава полунощ и вместо да подреждам дрехи се захванах да напиша няколко статии, че нещо все не ми дава мира като знам, че са само на хартия. Мания, страст, любов – може да го наречете както пожелаете. И след като ви запознах с моите терзания ще ви представя и главният герой в настоящата статия – Macallan 10 y.o. Fine Oak single malt whisky. Уиски, което вече може да се срещне в България само на късмет, защото вече не се произвежда и като негов заместник можем да посочим Macallan Gold.
Macallan Gold single malt whisky, както и Macallan 10 y.o. Fine Oak са едномалцови уискита /т.е., получени в резултат на дестилация на каша от покълнал ечемик, в една дестилерия, към която е добавена мая, в медни казани, при определени градуси на дестилирания спирт, отлежало в дъбови бъчви и бутилирано впоследствие в Шотландия при минимум 40%/. Разликата между двете е в продължителността на отлежаване на уискито /може би и във вида използвани бъчви, но Gold все още не съм пробвал/ – ако при дестилата от снимката възрастта е ясно обозначена, то при новия представител тя не е посочена. Появата на подобни уискита вече се превръща в тенденция и най-лесно се обяснява с недостиг на старо уиски в някои от дестилериите, поради което те заменят някои от продуктите си с такива без посочване на години. Но сега малко повече информация относно Macallan 10 Fine Oak /тъй като вече многократно съм представял уиски от Макалън и съм писал и за историята на марката, сега няма да се повтарям – ако искате да научите повече за нея може да откриете повече инфо в раздела „Дестилериите L-Z“/.
Бутилката купих преди около 4-5 месеца и я представих на присъстващите на уиски дегустацията в Шумен в началото на юни. Алкохолният градус е 40, като за отлежаване на уискито са ползвани три вида бъчви: от испански дъб, в които преди това е имало шери, от американски дъб, в които преди това се е съхранявало шери и отново от американски дъб, но вече съдържащи някога бърбън. Затова на етикета има нарисувани три вида бъчви. Предполагам, че течността е филтрирана, а може би и с подсилен цвят /Макалън твърдят, че не ползват карамел Е150а, но тъй като няма отразяване автентичността на цвета нас етикета може да се съмняваме/.
Аромат – лек и свеж, много приятен цитрусов мирис, предимно доминиран от ананас и манго. Долавят се още мед, плодова сладост, последвана от нотки сушени плодове и спомен за шери, лека спиртна нотка, като почти отсъства пикантност. След някоко минути открих още спомен за зрели жълти ябълки, карамел, печен блат, тревиста нотка, слаба ванилова нотка със слаб спомен за кокос, смлян черен пипер и още сушени плодове. С времето цитрусовите нотки се засилват, но се преплитат с нотките сушени плодове и плодово сладко. След още няколко минути впечатление ми направи нотката сладко от ягоди и пръст /не торф/, слаба дървесност и лакта. Вкус – слабо пикантно, много мек, много сладникав, мед и масло, като отприщва слюноотделянето. Плодовите нюанси в началото подсказват за наличие на свежи плодове, като при втората глътка плодовият нюанс се засилва, както и пикантността, носеща и спомен за мента или анасонова напитка. Долавя се и дървесност. Финал – среден, слабо горчив, носещ спомен за череши и бърбън, мед, масло, сладост, слаба пикантност, ананас. Постепенно уискито оставя повече сладост, придружена от спомен за ядки, появява се и слаба горчивина, ликьорност и засилена пикантност.
Оценка: 87/100. Цена: аз го намерих за 60 лв.
Редакция от юли 2016г: открих го в някакви магазинчета наскоро, където му искаха близо 200 лв …
Оценка: 87/100. Цена: аз го намерих за 60 лв.
Редакция от юли 2016г: открих го в някакви магазинчета наскоро, където му искаха близо 200 лв …
В обобщение: приятно, вкусно уиски, доминирано от свежите плодови нотки, при което обаче се долавят и следите от шерито и от европейските дъбови бъчви, макар и в тих фонов режим.
