Whiskeytemple_Vladimir 
След няколкото статии, посветени на японското уиски, се завръщаме към родината на едномалцовото уиски – Шотландия, със статия N 231 в Храма на уискито, мястото за уиски ревюта, дегустации, новини и лични мнения по теми, свързани с уискито. В идните редове ще ви представя бележките си от срещата с едно изчезнало от нашия пазар уиски – 10-гоидишния Макалън, отлежавал в бъчви от испански дъб, в които преди това е отмаряло подсиленото вино шери олоросо /подсилено вино=алкохолният му градус е завишен с добавянето на бренди в процеса на превръщането на захарите от гроздето в алкохол . Да започваме.
Дестилерията на Макалън нееднократно бе споменавана в този блог. Не съм сигурен за бройката нейни дестилати, които до момента успях да ви представя, но със сигурност нямам намерение да спирам, тъй като в този кът от Спейсайд /независимо, че на етикета е посочено, че уискито идва от Висините, Highlands/, се е произвеждало и ще се произвежда вкусно уиски, независимо от актуалните тенденции.
Знам,че вече нееднократно ви представям факти около марката, но ако попадате тук за първи път е добре да не ви карам да се лутате из блога, чудейки се кога и от кого е основана дестилерията. Не би било гостоприемно, струва ми се. Ако пък вече сте редовен посетител на блога, слезте по-надолу до същинската част.
Дестилерията е основана през 1824г. от Александър Рийд в Спейсайд /Крагелъхи/, Шотландия и се явява една от първите законни след приемането на Акцизния акт от 1823г. Името навярно се е получило от амалгамата на галската дума за плодородна земя /Магх/ и названието на ирландски проповедник – св. Филан, бродил през 8-ви век из земите на езическите още скоти. В района от векове сее произвеждало уиски заради добрите условия, от които се възползвали местните фермери. Такъв бил и основателят Рийд, който наел земя около прочутото имение Easter Elchies /Ийстър Елхис/, изградено в стил и величие в началото на 18-ти век. Това имение е закупено от собствениците на Макалън през 60-те години на 20-ти век и се е превърнало в един от „стълбовете“ на марката, нещо с което се „фукат“. Дори краси бутилките и кутиите им. След Рийд дестилерията се управлявала от местни хора, докато в края на 18-ти век начело застанал Родерик Кемп, на чиито усилия Макалън дължи голяма глътка от славата си, тъй като Кемп и неговите наследници, част от които имали дялово участие в собствеността на дестилерията чак до 1996г., положили чутовни усилия по популяризирането `и. И ето че след Втората световна война, в годините на развитие и завишено търсене на уиски качествата на дестилатите станали известни на мнозина. И може би имало защо, тъй като бъчвите, които били ползвани идвали от Херез, Испания и в тях преди това се съхранявало вино шери. Тази тенденция продължила до началото на настоящото хилядолетие, когато на пазара се появили уискита от линията „Fine Oak“, при които матурацията протича основно в бъчви от бърбън. Освен тази серия хората от Макалън са радвали света и с линията „Sherry Oak“, отлежавала изцяло в екс-шери бъчви от европейски дъб, пазещи в себе си преди това 18 месеца шери, след което бъчвите биват транспортирани до Шотландия, за да се случи магията между дървото и получения алкохол. За нещастие, тази линия вече не се произвежда по ред причини, а където все още има останали бутилки те гонят абсурдно високи цени, които превръщат благинката в блян. За сметка на това, широко разпространени са новите представители на бранда, принадлежащи към гамата „1824“, при които възраст на уискито не се посочва.
Дестилерията е основана през 1824г. от Александър Рийд в Спейсайд /Крагелъхи/, Шотландия и се явява една от първите законни след приемането на Акцизния акт от 1823г. Името навярно се е получило от амалгамата на галската дума за плодородна земя /Магх/ и названието на ирландски проповедник – св. Филан, бродил през 8-ви век из земите на езическите още скоти. В района от векове сее произвеждало уиски заради добрите условия, от които се възползвали местните фермери. Такъв бил и основателят Рийд, който наел земя около прочутото имение Easter Elchies /Ийстър Елхис/, изградено в стил и величие в началото на 18-ти век. Това имение е закупено от собствениците на Макалън през 60-те години на 20-ти век и се е превърнало в един от „стълбовете“ на марката, нещо с което се „фукат“. Дори краси бутилките и кутиите им. След Рийд дестилерията се управлявала от местни хора, докато в края на 18-ти век начело застанал Родерик Кемп, на чиито усилия Макалън дължи голяма глътка от славата си, тъй като Кемп и неговите наследници, част от които имали дялово участие в собствеността на дестилерията чак до 1996г., положили чутовни усилия по популяризирането `и. И ето че след Втората световна война, в годините на развитие и завишено търсене на уиски качествата на дестилатите станали известни на мнозина. И може би имало защо, тъй като бъчвите, които били ползвани идвали от Херез, Испания и в тях преди това се съхранявало вино шери. Тази тенденция продължила до началото на настоящото хилядолетие, когато на пазара се появили уискита от линията „Fine Oak“, при които матурацията протича основно в бъчви от бърбън. Освен тази серия хората от Макалън са радвали света и с линията „Sherry Oak“, отлежавала изцяло в екс-шери бъчви от европейски дъб, пазещи в себе си преди това 18 месеца шери, след което бъчвите биват транспортирани до Шотландия, за да се случи магията между дървото и получения алкохол. За нещастие, тази линия вече не се произвежда по ред причини, а където все още има останали бутилки те гонят абсурдно високи цени, които превръщат благинката в блян. За сметка на това, широко разпространени са новите представители на бранда, принадлежащи към гамата „1824“, при които възраст на уискито не се посочва.
Уиското, което представям е 40-градусово, навярно филтрирано, навярно с добавен цвят, тъй като противно твърдение не е отразено на етикета /Макалън се гордеят с факта, че не оцветяват уискито си, но тъй като не е посочено изрично съществува вероятност това да не е така/. За първи път се срещнах с него в началото на юни, по време на третия дегустационен клас, който проведохме с приятелката ми в Шумен /а в края на септември идва ред на четвъртото издание/.
Аромат – чудесен плодов мирис, който се разнесе от чашата. Плодовете не са свежи, а тъмни и зрели, представете си сини сливи, сушени кайсии и стафиди, както и сладко от кайсии и сливи. Долових още лека спиртна нотка, подсказваща младостта на дестилата, силното шери присъствие, нотки кожа, карамел, кленов сироп, земна нотка /прах/, който може да се асоциира и със слаб спомен за торф, но не като този, познат от уискитата от о-в Айла. Сладко от ягоди, бахар и черен пипер/смлян/ , слаба пикантност и сладост, към които мога да добавя още спомен за гъст плодов сироп от сливи, печени круши, към които са добавени канела и карамелизирана захар, слаба парфюмност и крем, който обаче не мога да асоциирам с конкретен продукт. С времето шери ноткитенсе засилиха /канела, сладко от диви ягоди и сушените тъмни сливи/. Добавих вода въпреки ниския алкохолен градус. Отключи се по-силен спомен за шери и тъмни плодове, както и засилена земна нотка, която може би се дължи на шери бъчвите. Чудесният аромат се допълни и от асоциация със сладко от малини и касис. Вкус – сух, в началото почти отсъства пикантност, но постепенно се засилва до степен на леко приятно тръпнене по езика като от канела. Сладост, отново спомен за печени круши с канела и карамел, спомен за шери олоросо и неговия богат аромат. Сладостта обаче не взе връх – уискито е по-сухо. С вода – по-сладникав. Слагайте обаче внимателно вода, тъй като може лесно да наводните уискито, както можц би направих аз. Финал – среден, слабо пикантен, лека метална нотка, резултат от младостта на уискито, сладко-горчив, но не прекомерно, масленост, спомен за тъмно грозде, плодови нотки и лека спиртна нотка. С вода – горчивина/еспресо, какао/, дължаща се на стареенето в бъчвите от испански дъб и повечко спирт.
Оценка: 87/100. Цена: някога е била в разумни граници – около 60, 70 лв. Вече не знам къде може да се намери и при какви цени.
Оценка: 87/100. Цена: някога е била в разумни граници – около 60, 70 лв. Вече не знам къде може да се намери и при какви цени.
