Dark Mode On / Off

Glenfiddich Caoran Reserve 12 y.o. single malt whisky

 От компанията, славеща се като „Долината на елена“ и „Долината на вкусния малц“ /мое допълнение/ произлизат някои от най-вкусните уискита в света. Това ми становище почива не само на моите, все още непълни бележки относно „житието“ на бранда, но и на безспорните позитиви, които компанията жъне на международните състезания със своите течни красоти. И като казвам световни състезания нямам предвид мнението на един или друг уиски експерт, а на екипи от такива хора, които в повечето случаи отсъждат призовите места не на база лични интереси и с оглед евентуално сътрудничество с даден бранд или лобизъм, а въз основа на представянето на дестилата в чашата при условията на оспорвана конкуренция. В следващите редове ще си говорим за Glenfiddich и за нейното уиски Caoran Reserve 12 y.o. single malt whisky. 

 Каквото и да си кажем за марката може би ще е недостатъчно, тъй като безспорно е една от лидерите по производство, а и по награди от международни форуми /повече за историята на марката може да откриете в раздела „Дестилериите А-К“/. Почитателите на бранда никак не са малко и мисля, че знам защо – повечето уискита на Гленфидих /к/ носят типичните черти на благинките от Спейсайд – достъпни ароматни и вкусови нотки, като нежните плодови нюанси определят характера на напитките. Липсва и онзи суров морски спомен, присъщ на малцовите отвари от о-в Айла, донякъде и Скай, съчетан с доминантния торфен мотив, които за неопитния нос биха се сторили може би отблъскващи и някак чужди. Тази нежност, за която пиша вече няколко реда, тази плодовост при носа и вкуса обаче понякога се поднася в комбинация с приятно подчертан торф, който обаче се спотайва на заден фон, без да „разваля“ цялия плодов рецитал на сцената. Точно такова уиски е и Каоран /Кюран го срещнах някъде/ – познатите плодови красоти, този път гарнирани с лек торф, слаба земна нотка при вкуса и финала. Такова е и значението на Кюран, в превод от галски – торф или торфен въглен. Вдъхновение за създаването на уискито хората от Гленфидих /к/ почерпили именно от отминалите времена, когато въглищата като гориво били прекомерно скъпи и трудни за добиване, а торфът бил далеч по-евтина тяхна алтерантива. И като сме на вълна минало е редно да спомена, че това уиски отдавна, може би от 2008г., е спряно от производство.

 Уискито в бутилката е 40-градусово. С подсилен цвят /производителите на шотландско и ирландско уиски имат правото да добавят натурален оцветител карамел Е150а/ и студено филтрирано. Не попаднах на информация за бъчвите, в които е отлежавало, но от нотките, които долових ми се стори, че са комбинация от екс-шери и екс-бърбън бъчви, като процентът на шери бъчвите ми се стори по-голям, отколкото при стандартния Glenfiddich 12 y.o. 

 Аромат – много приятен и много силен, веднага се разнесе около чашата осезаема плодова миризма, в която долових зелени ябълки и банани, мед, спомен за сушени плодове, сладост и отчетлива пикантност като от канела или пипер /представете си, че отваряте пакетче с прясно смлян черен пипер/, лека дървесност, много карамел, леко спиртен, парфюмен и тревист, следи от торф не долових. С времето се засили споменът за смлян черен пипер, сушени сини сливи и шери, окосена трева и чай. Вкус – слаб „торф“ /опушеност/, спомен за прах, силна пиперливост, сушени плодове, сладост, дървесност, ядки. Финал – среден, слаба горчивина, слаб спомен за сушени плодове, сгряващ, сладост, но не прекомерна, нищожен спомен за торф. Добавих и малко вода, но не ми допадна развитието – 40-те градуса не я приеха добре. 
 Оценка: 86/100. Цена: уискито е спряно от производство и ако го намерите ще е около 100 и повече лева. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram