Whiskeytemple_Vladimir 
Glenglassaugh беше непозната за мен до скоро дестилерия. Още по-непознато ми беше произношението `и /как може да си поръчаш нещо на бармана, като не знаеш как да го произнесеш, а и той си няма представа коя е правилната подредба на звуците/. „Гленгласа“ ми звучи най-приятно, въпреки че в някои сайтове попаднах на тази транскрипция – „Glen-GLEAS-òch“ или „Glen-glass-ock“. Занапред ще си я наричам Гленгласа. А преди да ви представя интересното уиски от снимката е време за малко минути по история.
Като повечето шотландски дестилерии и Гленгласа е основана през 19-ти век, по-точно през 1875г. от Джеймс Мор и Александър и Уилям Морисън. Намира се на около 60 км северозападно от Абърдийн, така че ако имате път на там отделете някой друт литър бензин, за да я разгледате. Самото `и изграждане отнело около две години 10 000 паунда. Шотландската уиски индустрия била в своя апогей – дестилериите в края на века никнели като гъби, изключение не правела и тази на Гленгласа. Уискито потекло от медните казани, но не оставайте с впечатление, че се е предлагало като едномалцов дестилат в лъскава опаковка. Не, краят на 19-ти и началото на 20-ти век /до 50-60-те години на века/ са времето на засиленото търсене и производство на смесените, бленд уискита. Такава е била модата. Рядко някой би пил чисто едномалцово уиски. Затова и огромният процент на произведения малцов дестилат от Гленгласа бил разходван за смесените уискита, в частност тези на Teacher`s. В края на века, технологично детилерията била обновена и всичко изглеждало цветя и рози, когато уиски промишлеността била засегната от последиците на „Кризата Патисън“ /братя-търговци, често наричани и измамници, които покрай мегаломанските си проекти завлекли една или две камари дестилерии и банкови институции и след като фалирали и влезли в затвора, колодата с карти рухнала, повличайки много производители със себе си/. През 1892г. Александър Морисън изпитвал сериозна нужда от финансови постъпления и продал Гленгласа на Highland Distillers, залегнали по-късно в състава на The Edrington Group /придобити от тях през 1999г./ – актуалните собственици на Macallan и Highland Park. И вместо успех и признание новият век донесъл тишина в производствените помещения. От около 1907г. до 60-те години на 20-ти век, с кратък период на производство през средата на 30-те години, дестилерията не произвеждала уиски. 60-те години, освен много готина музика, донесли и нещо непознато – засилващо се търсене на уиски /войната била свършила преди 15-20 години, Европа и светът вече започнали да се съвземат от следвоенната криза и обществото вперило поглед към веселата част на живота/. Не само на смесено, но и вече на малцово /за което следва да поздравим Glenfiddich, които първи започнали да рекламират и налагат културата на употреба на малоцово уиски/. Именно тогава Гленгласа била обновена и започнала засилено производство на уиски – този път за смесените напитки на Cutty Sark и The Famous Grouse. В следващите 40 години Гленгласа я очаквали времена на засилено производство, и години на забвение – от 1986г. до 1992г. дестилерията не функционирала /кризата от 80-те години във Великобритания не я подминала/.
През 2008г. Edrington Group, придобили вече Гленгласа, я продали за около 5 млн. паунда на Scaent Group, която в следващите пет години положила доста труд, за да обнови съоръженията в дестилерията, за да бъде тя конкурентноспособна и да може да предлага качествено малцово уиски. Нещо не им потръгнало обаче и през 2013г. Гленгласа била придобита от консорциума, оглавяван от Били Уолкър, закупил през 2004г. дестилерията на BenRiach и GlenDronach пред 2008г. Съдейки по стореното от компанията в двете дестилерии хората от света на уискито предусещали, че на Гленгласа `и се отрежда специално място и внимание. На пазара били пуснати някoи стари 30 и 40-годишни дестилати, произведени във времената на бившите собственици, а към началния сегмент били насочени три уискита – Glenglassaugh Torfa single malt whisky, което ви представям днес, Glenglassaugh Revival и Glenglassaugh Evolution single malt whisky, които ще представя в идните седмици/ месеци.
През 2008г. Edrington Group, придобили вече Гленгласа, я продали за около 5 млн. паунда на Scaent Group, която в следващите пет години положила доста труд, за да обнови съоръженията в дестилерията, за да бъде тя конкурентноспособна и да може да предлага качествено малцово уиски. Нещо не им потръгнало обаче и през 2013г. Гленгласа била придобита от консорциума, оглавяван от Били Уолкър, закупил през 2004г. дестилерията на BenRiach и GlenDronach пред 2008г. Съдейки по стореното от компанията в двете дестилерии хората от света на уискито предусещали, че на Гленгласа `и се отрежда специално място и внимание. На пазара били пуснати някoи стари 30 и 40-годишни дестилати, произведени във времената на бившите собственици, а към началния сегмент били насочени три уискита – Glenglassaugh Torfa single malt whisky, което ви представям днес, Glenglassaugh Revival и Glenglassaugh Evolution single malt whisky, които ще представя в идните седмици/ месеци.
Тук е мястото да благодаря на един приятел – Валентин от „Чист.Зрял.Малц“, които са официалните вносители на продуктите на GlenDronach, BenRiach, Glenglassaugh и още куп други уискита и напитки. В началото на юли бях на уиски туризъм в София и след като се видяхме в уютното тяло на бар Caldo, Вальо ми предостави три мостри от уискитата на Glenglassaugh.
А сега за уискито. Напитката е млада – не знам точно на каква възраст е, но е на не повече от 5-6 години. Идва в натуралния си цвят и без да е филтрирана /това са характеристики на уискито, които винаги адмирирам/. Алкохолният градус е 50%. Както може би се досещате, малцът в уискито е опушен с торф – „Torfa“ на скандинавско наречие означава „торф“ /изненада :)/. Опушеността е около 20 ppm /фенолни единици, означаващи конценрацията на пушечни пари в малцовите зърна/, като уискито отлежава в екс-бърбън бъчви.
Аромат – плодов, компот от круши и дюли, торф, силен и спиртен /50 % и млада възраст/, пикантен, спомен за мириса на кожа, ванилия, цитрус, може би ананас, сладост, която си проправя път през димните нотки и през по-интензивния алкохолен мирис, яйчен крем с ванилия и лимонена есенция. С вода /о, да – водата е силно препоръчителна/ – развива се плодовата нотка /долових кайсии/, като пикантността и спиртния характер слягат. Вкус – мазен, пикантен, отприщва слюноотделянето, „торфен“, дървесен, ванилов и сладникав /може би плодов/. С вода – отключи се повече сладост, карамел и спомен за кожа. Финал – среден, сладникаво-пикантен, нищожно горчив, отново „торфен“, препечено, засилваща се с времето сладост, слаба метална нотка /младост/, като при втората и последващите глътки горчивината и споменът за торф се засилват. С вода – горена захар, пикантност, горчивина и още торф.
Оценка: 83,5/100. Цена: около 75 лв.
Оценка: 83,5/100. Цена: около 75 лв.
В обобщение: за възрастта си уискито не е никак лошо. Интересно ми е след още някоя друга година в бъчвата как би се развила тази благинка.
