Dark Mode On / Off

Ardbeg Corryvreckan single malt whisky


 ARDBEG!!! Първи стъпки в света на този островен колос, произлизащ от о-в Айла – родното място на знаменити торфени уискита. Какво силно словесно встъпление. Има защо. Ардбег си е извоювал славата на много добро уиски в хода на 200-та годишната си история. Той, както и Laphroaig, са оснавани през далечната 1815г. и сега празнуват рождените си дни. Местоположението на дестилерията позволявало, да речем, по-необезпокоявано от властите производство на уиски и Джон Макдугал решил да я скрие там.

 Говори се, че в района уиски се произвеждало още от края на 18-ти век, но едва с идването на новия, 19-ти век, Ардбег придобил законен лиценз. Стартирала като фамилно начинание дестилерията ангажирала повечето местни, живеещи около нея и в края на века близо 60 човека се препитавали от сътворяването на уиски. В следващите бурни години от началото и средата на 20-ти век малцовото уиски се ползвало за смесените, бленд уискита. През 1977г. била закупена от канадския производител Hiram Walker, който към този момент притежавал и Ballantine`s. В следващите 20 години Уолкър /компанията била придобита от Diageo и Allied Distillers, които към онези години били собственици и на Laphroaig/ бил заменен от Allied Distillers, които затворили дестилерията през 1981г. И така до 1989г. Последвал кратък времеви отрязък, в който медните казани пеели радостно под напора на топлината и ароматен малц се пълнел в дъбовите бъчви. Но и това не траяло дълго. През 1996г. отново замлъкнала. Но пък през 1997г. била закупена от собствениците на Glenmorangie, които решили да я вдигнат на крака. И така, към днешна дата Glenmorangie и Ardbeg са притежание на Луи-Вютон-Мое-Хенеси, в чието обединение лъвски пай има и Diageo – може би най-силния т алкохолен играч в света. Сложни връзки. Факт е обаче, че покрай събитията от 90-те години Ардбег излиза на световната сцена с нови сили, предлагайки някои интересни за ценителите и колекционерите дестилати. Заради дългите периоди на затишие през годините напитките с означение на възраст с рядкост , а където ги има са доста скъпи. Това може би не се отнася за вариациите, предлагани от независимите бутилировачи, които някога са закупили бъчви от Ардбег и го предлагат на по-поносими цени.


 Какво друго можем да си кажем за уискито на Ардбег. По правило е силно торфено – около 50 ppm /фенолни единици, сочещи опушеността на малца/. Малцът се суши в съоръженията на затворилата врати дестилерия на Port Ellen. Blasda е единственото неопушено уиски на Ардбег, за което се сещам. Запазена марка на дестилатите от Ардбег е, че не са филтрирани, като за отлежаването на уискито в тях се ползват бъчви от бърбън и шери. Типичната зелена бутилка също не може да бъде сбъркана. Ще завърша тази част от статията и с любопитния факт, че уиски от Ardbeg летя в космоса с цела да се проследи влиянието на тамошната среда, в т.ч. и на радиацията върху процеса на стареенето на течността. 

 Представителят на Ardbeg, който представям е Кориврехън /Corryvreckan/ 57,1%. Както се досещате зад наименоиванието му се крие нещо по-интересно от простото съчетаване на сложни за произнасяне срички. В близост до о-в Айла се срещат две морски течения и се формира водовъртеж, който е прословут и може да потърсите клипове с него в Youtube. Изглежда наистина впечатляващо. На него именно е кръстено уискито. A то отлежава в бъчви от френски дъб и бърбън бъчви. 

 Аромат – силен торфен мирис, медицински аромат, напомнящ и миризмата на водни боички, мента /може би дължаща се на високия градус/, билки, спиртен, пикантен, сладникав, спомен за нафталин, цитрусов, ванилия, слаб карамел, спомен за бърбън. С вода /о, да – водата е силно препоръчителна заради градусите, но пък е добре да внимаваме да не размием уискито прекомерно/, аз добавях на няколко пъти – карамел, ананас и лимон, карамелизирани ананадови и лимонени резени, череши, слаби боровинки, а с повече вода – пушен свински врат или бекон, билки и спомен за готвено. Вкус – пикантен, мазен, сладникав, силно препечен и торфен. С вода – пикантен, мазен – олио, сладост. С още повече вода – мента, лакта, сладост и торф. Финал – траен, торфен, препечена филия, сладост, не толкова пиперлив колкото очаквах, и още сладост. С вода – горчивина, сгряваща пикантност и последваща сладост. 
 Оценка: 85,5/100. Цена: между 130 и 200 лв. 

 В обобщение: торфен гигант, който не препоръчвам на прохождащи в малцовата сфера. Запазето го за по-късно. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram