Whiskeytemple_Vladimir 
Втори дестилат на дестилерията Аберлауър /Aberlour/ е на дневен ред – този път той е бутилиран и предлаган от независимия бутилировач Hart Brothers, които както много други компании от Острова са придобили и закупуват налично уиски от различни производители, предлагайки го впоследствие за своя сметка и от свое име. И тъй като тук е намесен страничен субект, извън Аберлауър, след бележките за дестилерията ще посоча нещичко и за Братята, след което ще си поговорим за самото уиски.
Дестилерията е основана през 1826г. от Питър Уеър и Джеймс Гордън в района Спейсайд, в който са концентрирани повечето от шотландските дестилерии. Водоизточникът `и се спуска от върха Бен Ринес, на който шотландците казват планина, въпреки че е висок около 800 метра. Името `и идва от галски и означава „устата на бърборещия поток“. Всичко би било приказно, ако през 1879г. огън не изпепелява дестилерията. Този път с изграждането `и се заема новия собственик- аз! Не, разбира се! Иска ми се да съм собственик на дестилерия, но не съм /поне засега/. Възродена е от банкера Джеймс Флеминг, притежаващ и дестилерията на Daluaine. Флеминг бил и социално отговорен човек,дарявайки средства за построяването на болница в едноименното градче Aberlour и за мост над река Спей. Фамилното му мото било „Нека делата говорят“, възприето впоследствие и от новите собственици на марката, През 1898г. дестилерията отново е засегната от пожар. Този път не фатално и впоследствие капацитетът `и е разширен. По-късно дестилерията е закупена от Chivas Regal, част от „семейството“ на Перно рикар, която я управлява и до сега. Вече ви представих уиски на Аберлауър, което ме изненада приятно и което много харесах – Aberlour 16 y.o. single cask single malt whisky, чието ревю е налично чрез раздела Дестилериите „А-К“ или чрез етикетите вдясно.
Но течността, която до скоро се плацикаше в чашата ми е по-специална предвид обстоятелството, че не е бутилирана от самия производител, а от трето лице, което преди години е закупило бъчви от Аберлауър с идеята да ги презентира в даден момент с изгода за себе си /и за самата марка, разбира се/. „Трима братя, три сестри.“ Но без сестрите. Така накратко може да бъде описана историята на компанията Hart Brothers, основана през 1964г. от Доналд и Йън Харт, като към тях през 1975г. се присъединил и третият им брат – Алистър. В началото търгували с алкохол /вина и други спиртни напитки/, като впоследствие се преориентирали и към бутилирането на уиски. Основната им уиски линия се нарича „Hart Brothers Finest Collection“ и именно част от нея е бутилката от снимката, която ви представям днес. Уискито е дестилирано през юни 1992г. и е бутилирано през октомври 2007г. при 46%. Не съм сигурен дали е филтрирано и дали е с подсилен цвят /независимите бутилировачи по правило избягват да „боядисват“ и филтрират уискито/.
Следват бележките за аромат, вкус и послевкус.
Дестилерията е основана през 1826г. от Питър Уеър и Джеймс Гордън в района Спейсайд, в който са концентрирани повечето от шотландските дестилерии. Водоизточникът `и се спуска от върха Бен Ринес, на който шотландците казват планина, въпреки че е висок около 800 метра. Името `и идва от галски и означава „устата на бърборещия поток“. Всичко би било приказно, ако през 1879г. огън не изпепелява дестилерията. Този път с изграждането `и се заема новия собственик- аз! Не, разбира се! Иска ми се да съм собственик на дестилерия, но не съм /поне засега/. Възродена е от банкера Джеймс Флеминг, притежаващ и дестилерията на Daluaine. Флеминг бил и социално отговорен човек,дарявайки средства за построяването на болница в едноименното градче Aberlour и за мост над река Спей. Фамилното му мото било „Нека делата говорят“, възприето впоследствие и от новите собственици на марката, През 1898г. дестилерията отново е засегната от пожар. Този път не фатално и впоследствие капацитетът `и е разширен. По-късно дестилерията е закупена от Chivas Regal, част от „семейството“ на Перно рикар, която я управлява и до сега. Вече ви представих уиски на Аберлауър, което ме изненада приятно и което много харесах – Aberlour 16 y.o. single cask single malt whisky, чието ревю е налично чрез раздела Дестилериите „А-К“ или чрез етикетите вдясно.
Но течността, която до скоро се плацикаше в чашата ми е по-специална предвид обстоятелството, че не е бутилирана от самия производител, а от трето лице, което преди години е закупило бъчви от Аберлауър с идеята да ги презентира в даден момент с изгода за себе си /и за самата марка, разбира се/. „Трима братя, три сестри.“ Но без сестрите. Така накратко може да бъде описана историята на компанията Hart Brothers, основана през 1964г. от Доналд и Йън Харт, като към тях през 1975г. се присъединил и третият им брат – Алистър. В началото търгували с алкохол /вина и други спиртни напитки/, като впоследствие се преориентирали и към бутилирането на уиски. Основната им уиски линия се нарича „Hart Brothers Finest Collection“ и именно част от нея е бутилката от снимката, която ви представям днес. Уискито е дестилирано през юни 1992г. и е бутилирано през октомври 2007г. при 46%. Не съм сигурен дали е филтрирано и дали е с подсилен цвят /независимите бутилировачи по правило избягват да „боядисват“ и филтрират уискито/.
Следват бележките за аромат, вкус и послевкус.
Мирис – приятна бонбонено-черешова нотка, спомен за бърбън /оприличих го частично и на Nikka Coffey malt, и Jefferson`s straight bourbon/, сливи, плодова сладост, пияни вишни, почти нищожна пикантност на нос, силно плодов – праскови, спомен за плодова салата, дървесност, флорална, тревиста нотка, напомня ми на ирландско уиски, канела, копър и зелени подправки. По-късно парфюмност и пъпеш. Добавих вода – след нея ароматът стана някак по-спиртен, отново череши, карамел, праскови и пъпеш, и още дървесност. Вкус – пикантен /това бе само началото/, сладък, мазен, плътен, спомен за сушени плодове /кайсии, сливи и стафиди/, масленост, евкалиптово усещане по езика, орехови ядки /не пресни/. С вода – сладост, горчивина, която я измества, дървесност, силна пикантност след втората глътка и повечко време на контакт между водата, околният въздух и уискито. Финал – среден, горчивина, масленост, плодове /сушени/, сладост, при втората и следващите глътки повече горчивина /като от еспресо/ и дървесност. С вода – препечено, сушени плодове, още повече танини.
Оценка: 83/100. Цена: около 100 лв.
В обобщение: уиски с приятен мирис, но със силно влияние на бъчвата и дървото при вкуса и послевкуса, определящи характеристиките му като горчивина и пикантност.
