Whiskeytemple_Vladimir 
Време е за Ролс-Ройс! Ще представям кола? Не, предлагам на вниманието ви бележките си от срещата си с представител на дестилерията на Макалън – 12-годишният едномалцов дестилат, отлежавал в бъчви, в които преди това е отлежавало шери от Херез, Испания, определян именно като изискания стил на превозното средство. До сега бях пробвал няколко различни вариации от Макалън и да призная не получих очакваното удовлетворение от „возията“. Не че беше лоша, просто не отговаряше на статута на бранда. Кои точно съм описал до момента може да видите на този линк. Хубавото на този свят е, че всичко се променя, в т.ч. и горната тенденция. Но всичко по реда/ абзаца си.
Няколко изречения за дестилерията и марката. Основана е през 1824г. от Александър Рийд в Спейсайд /Крагелъхи/, Шотландия и се явява една от първите законни след приемането на Акцизния акт от 1823г. Името навярно се е получило от амалгамата на галската дума за плодородна земя /Магх/ и названието на ирландски проповедник – св. Филан, бродил през 8-ви век из земите на езическите още скоти. В района от векове сее произвеждало уиски заради добрите условия, от които се възползвали местните фермери. Такъв бил и основателят Рийд, който наел земя около прочутото имение Easter Elchies /Ийстър Елхис/, изградено в стил и величие в началото на 18-ти век. Това имение е закупено от собствениците на Макалън през 60-те години на 20-ти век и се е превърнало в един от „стълбовете“ на марката, нещо с което се „фукат“. Дори краси бутилките и кутиите им. След Рийд дестилерията се управлявала от местни хора, докато в края на 18-ти век начело застанал Родерик Кемп, на чиито усилия Макалън дължи голяма глътка от славата си, тъй като Кемп и неговите наследници, част от които имали дялово участие в собствеността на дестилерията чак до 1996г., положили чутовни усилия по популяризирането `и. И ето че след Втората световна война, в годините на развитие и завишено търсене на уиски качествата на дестилатите станали известни на мнозина. И може би имало защо, тъй като бъчвите, които били ползвани идвали от Херез, Испания и в тях преди това се съхранявало вино шери. Тази тенденция продължила до началото на настоящото хилядолетие, когато на пазара се появили уискита от линията „Fine Oak“, при които матурацията протича основно в бъчви от бърбън. За разлика от тях напитката от снимката е част от серията „Sherry Oak“, отлежавала изцяло в екс-шери бъчви от европейски дъб, пазещи в себе си преди това 18 месеца шери, след което били транспортирани до Шотландия, след което необезпокоявано подслонявали уиски за 12 години. За нещастие, тази линия вече не се произвежда по ред причини, а където все още има останали бутилки те гонят абсурдно високи цени, които превръщат благинката в блян. Аз успях да си намеря мостра за ревю и при първа възможност ще си купя бутилка, стига някой да не ме разсмее с цена от 200-300 лв.
Аромат – силна нотка мед и сушени плодове, киснати в алкохол, круши, смокини, сини сливи, ферментирали праскови и слаб цитрус /лимон и лимонов блат за сладкиш/, мирис, който ми няпомня на гъстото сладко шери Pedro Ximenez, плодова ликьорност, нотка “ шкаф“, крем карамел, яйчен крем, кожа, шоколад с портокали и малини, печени лешници, печен блат на сладкиш, ванилия и бекон. Вкус – много плътен, не сух, сладък, много слабо пикантен /канела и индийско орехче/, лек спомен за мента по върха на езика, отново огромното шери присъствие, изразено в нотки сушени плодове, бонбони, мед, при втората глътка още повече плодова сладост, ванилия и спомнен за качествен ром. Финал – траен, карамелизирани плодове, боровинки, ягоди, сладост, масленост, слаба пикантност, малцова сладост, при втората глътка слаба горчивина като от тъмен шоколад, спомен за грозде.
Оценка: 90/100
Оценка: 90/100
В обобщение: най-доброто уиски на Macallan, което съм пил /към онази дата: редакция от юли 2016г./. Много вкусно и зряло, създаващо усещане за по-старо уиски. Чудесно!
