Dark Mode On / Off

Macallan 12 y.o. Sherry cask single malt whisky /90s bottling/

 

 Бутилка уиски, струваща колкото едrин или двa автомобила – това доживяхме да видим. Както и хора, които се мъчат да ни убедят, че уискито не е за пиене, а за инвестиране. Не искам да засягам никого, но с подобни възгледи и последващо поведение, ръководено от тях, не трябва да се изненадваме, че дестилериите се „надцакват“ една друга, мъчейки се да представят все „по-редки“, „лимитирани“ бутилки, за които някой е готов да плати теглото си в злато. И неусетно иначе не лоши дестилати покачват цената си в пъти заради подобни реалностите на пазара, наложени от хора с много пари и често с нулево чувство за естетика. Има и по-лошо – да събираш бутилки, които нямаш идея какво уиски крият, просто защото не обичаш уиски. Простете откровенията ми, но в статия, посветена на „Ролсройса“ на малцовите уискита са оправдани. Кавичките поставих неслучайно, защото не обичам подобни сравнения и съм забелязал, че се ползват преимуществено от хора, които са далеч от уискито.

 Навярно вече сте разгадали кое уиски ще ви представя в следващите редове – това е 12-годишен Макалън, отлежавал изцяло в бъчви от шери /ако попадате за първи път в блога и понятието „шери“ ви е непонятно може да прегледате раздела „Бъчви за уиски“ или статиите под етикета „sherry oloroso“/, бутилиран при 40%. Презентира се в старата визия на гамата на Макалън, популярна в края на 80-те и 90-те години, която ми харесва може би повече от актуалната.

 Бутилката е една от тези скъпо струващи благинки, чиято стойност е супер завишена. Причините – първо, защото е уискито с тази марка се възприема за своеобразна „амброзия“ и всяко стъкло с неговото име коства скъпо на изтънелите джобове на ценителите и второ, защото има недостиг за отлежало старо шери уиски на бранда. Та затова е възможно да срещнете цени от по 150-200 и нагоре евро за него, котио по мое мнение са абсурдни. 

 Разбирате, че не съм от ревностните последователи на популярната „уиски истерия“ и не бих пръснал толкова пари за уиски, в чиито качества не съм уверен. Затова се зарадвах, когато видях, че колегите от Whisky Gallery организират клас с четири редки представители на Макалан. Не се колебах дълго и на 18.11. се озовах в бар Caldo, където си отлях моята мостра пред неразбиращите очи на околните, някои от които замезваха със солени бадеми /за Кока-Кола не съм сигурен/. Но хората са си платили и искат да си правят „гусито“, а и никой не ги посъветва да забавят хапките.

 За Macallan вече съм писал в предходните статии, част от които ще се появят под тази и в тях можете да прочетете повече за историята на бранда, понастоящем собственост на Edrington Group, в който пък силно дялово участие притежава компанията Уилям Грант и Синове, собственик на Grant`s, Glenfiddich, Kininvie, Balvenie, Girvan, Alisa Bay  и Tullamore Dew. 

 Аромат – очаквано, силно шери присъствие. Далечен спомен за препечен блат от сладкиш, плодово сладко от сливи, дървесност и плодови бонбони. Спомен за „торф“ /не за самите буци, а за дима, който се отделя от тях при горенето им, докато се суши покълналия ечемик/, нотка кафе и къпини. Усетих още тютюн и кожа, спомен за какао и доза сладост. Към тях прибавям нотка карамел, билки и слаба флоралност, пушено месо /бекон/ във фонов режим, плодова ликьорност, сладко от череши и праскови, тъмни сушени сливи. След минути нотката кафе и карамел се засилват. Открои се и спомен за карамелизирани ябълки като онези от панаирите, лека спиртност, билков чай и слаба пикантност. Тези нотки се засилиха още повече след време. Появи се и далечна асоциация с ром Ел Дорадо, както и с шоколад. Изминалите минути добавиха още карамелова сладост. Вкус – сух, слабо пикантен, отново спомен за „торф“, сушени кайсии и сливи, слаба сладост. Отприщва слюнката, като горчивината почти отсъства. При втората глътка пикантността се засили, без да стряска. Тъмните нотки, останали като спомен за някогашното шери, също се засилиха. Финал – траен, малцов, спомен за бира, сух, слабо сладък, ментов, носещ спомен за сушен плод и слаба опушеност. С времето сладостта се развива, но не успява да превземе послевкуса – уискито продължи да бъде сухо. При последващите отпивания, до финалната глътка, пикантността и горчивината се засилиха. 
 Оценка: 85/100.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии