Whiskeytemple 
Здравей, септември! Първото ревю в блога от края на месец юли е вече в ход и след като си взех продължителна лятна почивка, днес се завръщам към ползотворното писане, с което планирам да посрещна предстоящия есенно-зимен сезон. Надявам се и вие да ми правите компания в това пътешествие. Първата ни почти есенна крачка в тази посока е представянето на Tullibardine 500 Sherry cask finish single malt whisky – младолико едномалцово уиски от едноименната дестилерия във Висините, бутилка от която получих от вносителя му в България. Някъде през май с Борко /част от екипа на търговеца/ разменихме няколко съобщения, в резултат на което стройното стъкло се озова при мен. Благодаря на екипа от Софсток, ангажиран с дистрибуцията на малца!
Ако следите начинанието ми от по-дълъг период от време, знаете, че винаги упоменавам дали бутилката ми е дарена от търтовец. Изисква го коректността. Воден от разбирането ми за нея, заявих при проведената кореспонденция, че статията ще бъде написана в стила ми и не възнамерявам да крия критиките си към продукта, ако има основание за такива. Не срещнах отпор на тази си позиция и спокойно мога да пристъпя към краткия разказ за благинката. Вторият представител на марката, който попада в блога, но със сигурност ще ги последват и други, като с особен интерес следя евентуалния внос на пълнолетното уиски на спиртоварната.
Тулибардин е сравнително млада дестилерия. Поне на фона други свои събратя и посестрими, основани преди 200 и повече години. Дестилерията „се ражда“през 1947г. от Уилям Еванс и К. Барнет – напълно резонно е тези имена да не ви говорят нищо, както и на мен. През 1953г. била продадена на уиски търговците от Броуди Хепбърн от Глазгоу. Те били придобити от компанията Invergordon в началото на 70-те години, след което броят на казаните бил увеличен.
Деветдесетте години донесли нов управленски полъх – Invergordon били закупени от собствениците на Dalmore, Whyte & Mackay. В навечерието на новия век те затворили дестилерията на Тюлибардин /около 95-а година/. Сменили се господарите за пореден път и производството било възобновено през 2003г. За да разнообразят редиците хората от Tullibardine Distillery Ltd., предложили на пазара и някои винени финиши.
През 2011г. френската семейна компания Terroir Distillers, занимаваща се основно с винопроизводство, закупила дестилерията. Това пък дало възможност иначе младото уиски на Тюлибардин допълнително да бъде съчетавано с различни винени бъчви, каквато традиция вече била наложена в по-ранен етап. В продажба в по-ново време се появиха и по-зрели дестилати на 15, 18, 20 и 25 години, както и по-къси серии, пълнени с градуса на бурето.
Именно част от тези винени финиши е и този Тулибардин, именуван „500“. По този начин собствениците на марката искат да акцентират върху вида винени бурета, ползвани за заключителния етап на съзряването на уискито /т.нар. „финиш“/. Първоначално то старее в бурета от бърбън /за неизвестен период от време, но бих предположил, че е около и под десет години/, след което благинката бива прехвърлена в шери бъчви за последващ етап на доотлежаване. Именно тези бъчви от шери са с вместимост от 500 литра и затова тази величина заема централно място в името на продукта. Нито на кутията, нито в сайта на производителя видях информация за продължителността му.
Освен това, за него с категоричност можем да си кажем, че е представен при 43% алкохолно съдържание. Предполагам, че течността е студено филтрирана, доколкото е мислена като по-базов и достъпен дестилат, насочен за широкия спектър от потенциални купувачи. Дали цветът ѝ е напълно естествен, не се ангажирам да кажа. Никъде не открих текст, опровергаващ или подкрепящ една от двете възможни хипотези за наличие или отсъствие на карамел е150а.
Аромат – спомен за мириса на какаови бисквити, сини сливи, череши/ черешов компот. Долавя се и младежкия леко игрив и хапещ профил на уискито. Сгряваща пикантност, подправки, сушени фурми, тирамису, червени ябълки, зрели банани, праскови. След минути се доразвива олоросо мотивът. Нотки ягоди, лека асоциация с шоколад и още от младоликото усещане. С вода /добавих капка-две/ – без съществена промяна. Вкус – пиперлив, какао, тъмна сладникава бира, джинджифил, свеж плод, доза спиртност и лека агресия, следи от виненото влияние, нотки прах и малц. С вода – усещане като от билка, слаби танини, лека киселинност, зелени ябълки и лютива мента. Финал – къс до среден, пикантен, слаба сладост, зелени билки, грейпфрут, зърно. Долавя се все още неспокойния младежки дух. Нотки влажна дървесина. Последваща сухота. С вода – усещането за сладост се засилва, сушени подправки и една идея по-тъмен профил.
Оценка: 82/100. Цена: около 60 лева.
В обобщение: младолико уиски с ясно доловимо шери влияние. Няколко месеца след отварянето му то еволюира и достави по-приятни асоциации. Вкусът и финалът за мен не са на нивото на мириса.
