
Да си втори не винаги означава, че си по-слаб или маловажен, или поне такова е положението с втората дестилерия на японската компания Сънтори, която май остава в сянката на по-популярната в последните години дестилерия на Yamazaki. Говоря за Hakushu distillery, която е изградена половин век след Ямазаки с идеята да бъде може би по-достъпния малц, а този на Ямазаки да бъде пазен за по-особени серии. Не знам дали съм прав в разсъжденията си до момента, но явно събитията ме опровергават в някаква степен, тъй като и този „по-достъпен“ като наличност малц все по-трудно може да бъде намерен из магазинната мрежа в България, а защо не и в Европа, поради повишеното му търсене.
Както споменах в началото на изложението дестилерията на Хакушу е изградена от компанията, която в момента притежава не само японските марки/ дестилерии Yamazaki, Hakushu, Hibiki, а и американския символ Jim Beam, както и дестилериите на Auchentoshan /Оухинтошън, Окинтошън/, Glen Garioch /Глен Гири/ и Bowmore в Шотландия. Може да пропускам още някоя. Хакушу е замислена изначално като най-голямата дестилерия за производство на уиски в света. Дори са изградени две големи звена, наречени Hakushu west и Hakushu east, от които сега функционира единствено „източното крило“, а другото се ползва за по-официални събития. Проблеми с финансирането и навярно с еколозите /Хакушу е изградена в т.нар. „японски Алпи“, на 700 м. надморска височина, в планината Кайкомагатаке – Kaikomagatake/ водят до забавяне в строежа, който приключва през 1973г., когато потича и първия малцов дестилат от казаните. В началото на 80-те години започва разрширението `и и към този момент Хакушу успява да спечели приза за най-голяма дестилерия. По-късно през 80-те години в Япония възниква икономическа криза и дестилерията е затворена /всъщност, именно тогава е затворена западната част и от тогава продължава да функционира източната/. Дестилатите, които се предлагат от компанията не са толкова много /към момента капацитетът на дестилерията е 3 млн литра алкохол годишно/ – освен Distiller`s Resreve, който представям днес, благодарение на Влади от Maxxium, може да бъдат открити и Hakushu 12 y.o. single malt whisky, от което успях да си заделя една бутилка и може би скоро ще ви го представя, Hakushu 18 y.o. single malt whisky, Hakushu 25 y.o. single malt whisky, както и по-лимитираните Hakushu heavilly peated single malt и Hakushu sherry cask single malt whisky. В следващите редове идват моите впечатления от Distiller`s Reserve.
Аромат – силно меден, напомня ми на Dalwhinnie 15 y.o. single malt и донякъде на Arran 10, спомен за бърбън, дървесност, осезаема пикантност, ферментирали ябълки, круши и кайсии, карамел и солидна сладост, черен пипер, меденки, слаб спомен за сушени плодове, презряли банани, ванилия, пъпеш, крем, и много слаб торф. С вода /уискито е 43%/ – засилват се жълтите плодове, както и се появи аромат на зелени ябълки, но доста концентриран – почти като от препарат с мирис на зелени ябълки. Вкус – пикантен /индийско орехче и джинджифил/, сладост и то силна, екзотичен плод /манго, ананас/, ликьорна нотка, дървесност, но преди всичко доминираща сладост. С вода – става по-мазно, появява се горчивина и се засилва спомена за цитруси. Финал – среден, пиперливост, малцова сладост, мед и восък, масленост, крем /може би брюле/, слаба горчивина, нищожен торф, отново спомен за бърбън. С вода – пикантност, горчивина и сушени плодове.
Оценка: 85/100. Цена: около 100-110 лв.
Оценка: 85/100. Цена: около 100-110 лв.