Dark Mode On / Off

Glengoyne 17 y.o. single malt whisky


 Преди време се докоснах за първи път до уиски от дестилерията на Гленгойн и това беше 14-годишният едномалцов дестилат, който ми се стори доста приятен и пивък. Освен него във вълшебния ми шкаф до онзи ден се спотайваше и Glengoyne 17 y.o. single malt whisky. Използвам минало свършено време, тъй като с него се случи „инцидент“, но от вкусните – преди няколко дни го изведох за разходка с чашата Гленкирн, от която той повече не се завърна. Но пък „жертвата“ му мисля не бе напразна. Но първо малко няколко думи за марката /които може да откриете и при ревюто ми на 14-годишния дестилат, както и в раздела с информацията за дестилериите или вдясно в категорията с етикетите/.

 Гленгойн си е поредното забавно шотландско име на дестилерия. На мен ми звучи като „гаргойл“, което пък беше наименованието на вид митологично чудовище. За разлика от него Glengoyne не само, че не стряска, а напротив – радва ценителите на малца с качество и достъпност /поне преди години/. Основана е през 1833г. от фамилията Едмънстън в южните райони на областта от Шотландия, означавана като Хайлендс – около градчето Dumgoyne, на 15 км /може би около 20/ северно от Глазгоу, в близост до голямото сладководно езеро Loch Lomond, което е дало и името си на друга дестилерия. Заради близостта си`до района Лоулендс и разположените там складове до 70-те години на 20-ти век е била определяна за Лоуленд дестилерия. Първоначално се е казвала Burnfoot, което обяснява защо в портфолиото `и се среща уиски с идентично име. През 1851г. местният търговец Джон Маклеланд я закупил, като малко по-късно бил заменен на управленската поизиция от сина си Арчибалд /това име го свързвам с достолепен чичо с монокъл и цилиндър :)/. В годината на Априлското въстание била закупена от фирма, която променила името на Glenguin. През 1905г. поставили и актуалното Glengoyne. През 1965г. дошли нови собственици – Робърсън и Бакстър. Дестилерията била осъвременена, а компанията сменила името си в резултат на преобразуване на Edrington group, която към днешна дата притежава Macallan и Highland park. През 2003г. Гленгойн била закупена от компанията Иън Маклеъд за 7,2 млн. £, която произвежда и водка, джин, както и някои бленд уискита. Освен като малцово уиски, трудът на хората от Гленгойн може да се оцени и под формата на участие в бленда на Cutty Sark /където малко се губи под напора на високия процент зърнено уиски/. Новите шефове пуснали на пазара нови дестилати, а отделно заложили и младото уиски в подходящите помещения, които заедно с тялото на дестилерията някои намират за доста красиви. Освен с външен вид от Гленгойн се гордеят и с една от най-бавните времево дестилации, което позволява формиране на по-силни ароматни химически съединения. 


 Аромат – обилни сушени плодове /кайсии, стафиди и сушени сини сливи/, които издават наличието на уиски, отлежавало в бъчви от шери-първо пълнене /т.е. първото уиски, което е отлежавало в тях след премахването на виното шери/, плодова сладост, лека цветна /аромат на роза/ и тревиста нотка, доста сладникав, мед и восък, нищожен спомен за мириса на мокра пръст, горски ягоди и касис, индийско орехче и канела, може би слаб черен пипер, карамел и слаб кленов сироп, над който доминира спомена за шери и солидната сладост. След капките вода /уискито е 43% се стремях да не го „наводня“/ – повече кленов сироп и карамел, билки и дори спомен за индрише. Вкус – първоначално сух, нежен, след което се долавя сладост и спомена от шерито, слаба пикантност и не се долавя тръпнене по върха на езика, грозде и ферментирали круши. С вода – повече сладост и бонбони. Финал – спомен за бърбън /уискито мисля, че е смес от малцов дестилат на Гленгойн, част от който е отлежавал в бърбън бъчви, а другата в бъчви от шери – първо и последващо пълнене, масленост, сушени сини сливи, малцова сладост. След капките вода сладостта се засилва, заедно с плодовата нотка, като долових и бадеми. 

 Оценка: 87-88/100 


 За нещастие уискито е спряно от производство, което води до спекула при образуването на цената му /Понятията „спряно от производство“ и „уиски“ в едно изречение са опасна комбинация, тъй като водят до неоправдано покачване на стойността на напитката./. Ако някъде е налично стойността му би била висока. Заменено е от Glengoyne 18 y.o. single malt whisky. 




 Glengoyne 17 y.o. single malt whisky



 It was some time ago, when I first touched a whisky from the Glengoyne distillery and it was the 14-year-old single malt distillate, which seemed to me pretty nice and palatable. Besides it, until that day, in my magical cupboard was sheltered and Glengoyne 17 y.o. single malt whisky. I use the past tense, because an „accident“ happened to it, but a delicious one – a few days ago, I took it for a walk with a Glencairn glass from which it no longer returned. I think its „sacrifice“ was not in vain. But first a few words about the brand /which you can also find in my review of the 14-year-old distillate/.


 Glengoyne is another funny Scottish name of a distillery. It sounds to me like „Gargoyle“, which is the name of a mythological monster. Unlike it, Glengoyne not only does not startle, but on the contrary – it pleases malt connoisseurs with quality and accessibility. It is founded in 1833 by the Edmonston family, in the southern area of Scotland known as Highlands – near the town of Dumgoyne, 15 km /maybe 20/ north of Glasgow, near the largest freshwater lake – Loch Lomond, which gave the name of another distillery. Because of its proximity to the Lowlands area and its warehouses located there, it was considered a Lowland distillery up to the 70’s of the 20th century. Originally was called Burnfoot, which explains why its portfolio contains whisky with an identical name. In 1851, the distillery was bought by a local merchant called John  MacLellen, as a little later the managerial position was taken by his son Archibald / I associate this name with a respectable uncle with monocle and cylinder 🙂 /. In the year of The April Uprising in Bulgaria /1876/, it was purchased by a company that changed the name to Glenguin. In 1905, it was renamed to current Glengoyne. In 1965 Robertson & Baxter became the new owners of Glengoyne. The distillery was modernized, and the company changed its name and became the Edrington Group, which currently owns Macallan and Highland park. In 2003, Glengoyne was purchased by Ian Macleod Distillers Ltd. for £7.2 million, which produce vodka and gin, as well as some blended whiskies. Except as malt whisky, the work of the people from Glengoyne can be appreciated in the form of participation in the Cutty Sark Blended Scotch Whisky /where it is a little dominated by the high percentage of grain whisky/. The new bosses marketed new distillates and apart from that, placed young whisky in the suitable premises, which together with the body of the distillery are considered quite beautiful by some people. Besides with the appearance, Glengoyne distillery prides itself in having the slowest maturation process of any distillery, allowing the formation of a stronger aromatics.



 Aroma – plenty of dried fruits /apricots, raisins and prunes/, which indicate presence of whisky aged in first-fill sherry casks /i.e. the first whisky aged in them after removing the sherry wine/, fruity sweetness, delicate floral /rose scent/ and grassy notes, very sweet, honey and wax, a negligible memory for the smell of wet earth, wild strawberries and blackcurrant, nutmeg and cinnamon, maybe and a light black pepper, caramel and hints of maple syrup, dominated by the memory of sherry and strong sweetness. After the drops of water /the whisky is 43% and I tried not to „flood“ it/ – more maple syrup and caramel, herbs and even a memory of geranium. Taste – initially dry, tender, then I caught sweetness and hints of sherry, slight spiciness, but there is no tingling on the tip of the tongue, grapes and fermented pears. With water – more sweetness and candies. Finish – a memory of bourbon /I think the whisky is a mixture between malt distillate of Glengoyne, part of which is aged in bourbon barrels, and the other part aged in sherry casks – first fill and subsequent fill/, buttery, prunes, malty sweetness. After the drops of water the sweetness and fruity notes increased, as I caught and almonds. Assessment: 87-88/100

 Unfortunately, this whisky is no longer in production, leading to speculation on the formation of its price /The concepts „no longer in production“ and „whisky“ in the same sentence are a dangerous combination, because they lead to unjustified increase in the cost of the drink/. If it is available somewhere, its price would be high.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram